Определение № 335 от 18.04.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. гр. Добрич, 18.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500167 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.130 изр. второ във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р. И. Р. и Д. И. М., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №474/13.02.2024г. по гр.д.№3435/2023г. на Добричкия районен съд, с което са оставени без разглеждане и е прекратено производството по предявените от частните жалбоподатели срещу Общинска служба по земеделие – Добричка искове:

- да се установи със силата на присъдено нещо, че заявление №05934/08.11.1991г. за възстановяване правата върху 133 .662дка земеделски земи в землището на с.Г., обл.Добрич, на наследниците на М.К.М. е преправено, като е налице дописвания и зачерквания в изписването на имената на лицето, за което се отнася същото, както и че оригиналният текст на имената на лицето, за което се отнася същото е К.М. Р.;

- да се установи, че К.М. К. с ЕГН ********** е заявил в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ със заявление №05934/08.11.1991г. възстановяване правата върху 133 .662 дка земеделски земи в землището на с.Г., обл.Добрич, на наследниците на К. М. Р., род. на ***г., поч . на ***г., а не възстановяване правата върху земеделските земи на наследниците на М.К.М.;

- при условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявените главни искове, съдът да отмени решение №15/27/24.11.1994г. на ПК - Община Добрич и протокол №15/12.03.1993г. на ПК - Община Добрич, като незаконосъобразни, като вместо това даде задължителни указания на Общинска служба по земеделие Добричка по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ по заявление №05934/08.11.1991г. да възстанови на 1 наследниците на К.М. Р. , род. на ***г., поч. на ***г. , собствеността върху земеделски имоти – ниви /подробно описани/.

Според изложеното в частната жалба, атакуваното определение е неправилно.

Подробно е аргументирано, че разглеждането и удовлетворяването на предявените искове е от значение за възобновяване на инициираното в срока и по реда на чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ административно производство за възстановяване на земеделските земи, притежавани от общия наследодател К.М. Р. и за изменение на решенията на ОСЗ, с които тези земи, вместо на наследниците на бившия собственик, са възстановени на наследниците на друго лице, за което и заявление за реституция не било подавано.

Установяването на твърдяните от ищците обстоятелства – подаване в срок заявление по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правата на К.М. Р. върху притежаваните от него земеделски земи и поправка в заявлението на имената на бившия собственик бил единственият начин за защита на наследниците на К.М. Р. срещу незаконосъобразно проведеното в полза на наследниците на М. К. М. административно производство и единственият начин първите да получат процесуална легитимация за предявяване на който и да било друг материалноправен спор срещу вторите.

Първоинстанционният съд не съобразил изложеното и неправилно прекратил производството по предявените от частните жалбоподатели искове, което се настоява да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл.130 изр.второ от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е редовна и е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК.

След като обсъди съображенията на частните жалбоподатели и провери делото, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№23030/28.12.2023г., подадена от Р. И. Р. и Д. И. М., чрез упълномощен адвокат, срещу Общинска служба по земеделие – Добричка.

В исковата молба е изложено, че ищците и още други лица са законни наследници на К.М. Р., б.ж. на с.П. Г., починал на ***г. В срока и по реда на чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ било подадено заявление с вх.№05934/08.11.1991г. за възстановяване правата на наследниците на К.М. Р. върху притежаваните преди колективизацията от общия наследодател земеделски земи от 133.662 дка в землището на с.Г.. Заявлението било подадено от един от наследниците К.М. К.. После заявлението било манипулирано /подправено/; в името на наследодателя, чиито права са заявени за възстановяване, изписаното фамилно име Р. било зачеркнато, а пред личното име К. било написано името М.. Така, на това място в заявлението вместо първоначално записаното име на общия наследодател К.М. Р., станало името М.К.М., който е син на общия 2 наследодател. С решение по протокол №15/12.03.1993г. по преписка №05934/08.11.1991г. ПК – Добрич признала на наследниците на М. К. М. правото на възстановяване с план за земеразделяне върху 133.660 дка земеделска земя в землището на с.Г.. С решение №15/27/24.11.1994г. по преписка №05934/08.11.1991г. на ПК - Добрич възстановила признатото на наследниците на М. К. М. право на собственост в нива от 83.67 дка – имот №26008 и нива от 50 дка – имот №31002, двата имота по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с.Г.. Решенията на ПК – Добрич били постановени в полза на наследниците на М. К. М. следствие манипулирането на заявление с вх.№05934/08.11.1991г. в частта на името на бившия собственик, чиито права са заявени за възстановяване. Решенията били незаконосъобразни, защото заявлението с вх.№05934/08.11.1991г. не било подадено за възстановяване правата на наследниците на М. К. М., а за наследниците на К.М. Р..

Наред с горното в исковата молба се съдържа и детайлно изложение - по въпроса кой от двамата К.М. Р. или М. К. М. преди колективизацията е притежавал реституираните земеделски земи, за извършена между наследниците на М. К. М. доброволна делба на двата възстановени земеделски имота в с.Г., за проведено по заявление на друг наследник производство за възстановяване на земеделски земи на общия наследодател в друго землище.

Въз основа на изложените от тях обстоятелства ищците са формулирали искания:

1. Да бъде признато за установено по отношение на ответника Общинска служба по земеделие - Добрич, че заявление вх.№05934/08.11.1991г. е преправено в частта на името на наследодателя М.К.М., внесено чрез дописване и зачеркване на първоначално записаното име на наследодателя К.М. Р..

2. Да бъде признато за установено по отношение на ответника Общинска служба по земеделие – Добрич, че в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ е подадено заявление вх.№05934/08.11.1991г. з а възстановяване правата на наследниците на К.М. Р. върху 133.662 дка земеделски земи в землището на с.Г. /а не на наследниците на М.К.М./.

3. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявените главни искове - да б ъ д а т отменен и като незаконосъобразни решение по протокол №15/12.03.1993г. и решение

№15/27/24.11.1994г., двете по преписка

№05934/08.11.1991г. на ПК – Добрич и да бъдат дадени на ответника за дължителни указания по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване по заявление №05934/08.11.1991г. на правата на наследниците на К.М. Р..

За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са лишени от правен интерес и поради това недопустими.

Изложено е, че спор по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за собствеността и правото на възстановяване върху даден земеделски имот между заинтересованите лица е допустим 3 само при висящо или възможност за бъдещо производство по чл.14 ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ.

Прието е, че в случая тази предпоставка за допустимост на производството по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не е налице, тъй като за правата на наследниците на общия наследодател К.М. Р. върху земеделски земи в с.Г. не било искано възстановяване чрез подаване на заявление пред органа на поземлената собственост, нито по исков ред, а законоустановените срокове за това са изтекли.

Подробно изложеното от първоинстанционния съд по въпроса за условията за допустимост на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е правилно, но тук такъв спор не е предявен за разглеждане.

Първите два предявени иска са за установяване на факти – че заявление вх.

№05934/08.11.1991г. е преправено, като името на наследодател М.К.М. е внесено чрез зачеркване и дописване първоначално вписаното име на наследодател К.М. Р. и, че подаденото в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ заявление вх.№05934/08.11.1991г. е за възстановяване правата на наследниците на К.М. Р..

Тези факти не са от категорията на посочените в чл.124 ал.5 и ал.4 от ГПК и това е очевидно за факта, чието установяване се търси с втория иск.

Що се отнася до търсеното с първия иск установяване, следва да се обърне внимание, че ищците не твърдят и не искат установяване, че заявлението с вх.

№05934/08.11.1991г. е неистински документ – неавтентичен или неверен /последното е и неотносимо към частен диспозитивен документ/. Следователно искът не е по чл.124 ал.4 изр.първо от ГПК.

Ищците не искат и установяване на документно престъпление по чл.309 ал.1 от НК. Те искат установяване само факта на извършване на промяна в първоначалното съдържание на заявлението и на самото първоначално съдържание на заявлението.

Определянето в исковата молба на внесената промяна като „преправяне“ /а после в частната жалба като „поправяне“/ на заявлението не налага извод, че се иска установяване на документно престъпление. Внасянето на промени в съдържанието на частен документ не от неговия създател е само един от елементите на фактическия състав на документното престъпление, а извън твърдяната промяна в заявлението ищците нямат твърдения нито кой е извършил промяната, нито за останалите елементи от фактическия състав на престъплението. И искането им не е за установяване на престъпление, а само за едно обстоятелство – действителното първоначално, от преди промяната, съдържание на заявлението с вписано името на наследодателя К.М. Р..

Следователно първият иск не е и по чл.124 ал.5 от ГПК.

Извън посочените в чл.124 ал.5 и ал.4 изр. първо от ГПК установяването на факти е допустимо само в случаите, предвидени в закон - чл.124 ал.4 изр.второ от ГПК /напр.произход, трудов стаж, фактите по чл.542 от ГПК/. За фактите, които ищците искат да бъдат установени с първите два иска, липсва разпоредба, която да предвижда 4 тяхното самостоятелно установяване по исков ред. Установителен иск за факт, за който това не е изрично предвидено в закона, е недопустим. Всеки факт, за който законът не е предвидил да може да бъде установяван в самостоятелно производство, но е релевантен за едно правно отношение, подлежи на установяване в спора за съществуването или несъществуването на съответното правно отношение, за което този факт е от значение. В случая доколкото фактите, предмет на търсеното установяване с първите два иска, биха могли да имат значение за допустимостта или основателността на евентуално производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ или чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, то те подлежат на установяване в рамките на тези производства.

Следователно, макар и по други съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените установителни искове са недопустими и не подлежат на разглеждане. Обжалваното определение в частта, в която производството по тези искове е прекратено, следва да бъде потвърдено.

В останалата част по жалбата срещу определението на районния съд, в която е оставен без разглеждане и е прекратено производството по третия иск, въззивният съд счита, че не е компетентен да се произнесе. Макар и обективирано в искова молба и обозначено като иск, третото сезиране на районния съд е по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ. То е насочено срещу решения на органа на поземлената собственост и не е за инцидентен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК по повод съдебно предявен гражданскоправен спор, а е искане за пряк съдебен контрол и отмяна на незаконосъобразни административни актове, каквито по своето естество съставляват решенията на Общинската служба по земеделие /преди Поземлена комисия/. По своето естество третият т.нар. иск съставлява жалба по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и, както решението на районния съд по жалбата, така и определението, с което производството по нея е прекратено, подлежи на обжалване пред административния съд.