Определение № 325 от 19.06.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Видин, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500295 по описа за 2026 година

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 721 по описа на Районен съд-Б. за 2025 г. е разпоредено длъжникът Б. М. А. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. С., ***** (****** ******, общ. *, обл. С. (*),да заплати на кредитора ТИ БИ АЙ Банк ЕАД ЕИК: 131134023,настоящ адрес гр. С., КВ.

****, общ.*, обл. С. (*),сумите:

9 354,22 ВGN (девет хиляди триста петдесет и четири лева и 22 стотинки) , представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

630,48 ВGN (шестстотин и тридесет лева и 48 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2024 г. до 07.05.2025 г., 496,21 ВGN (четиристотин деветдесет и шест лева и 21 стотинки) , представляваща мораторна лихва за периода от 25.09.2024 г. до 28.08.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 178,18 ВGN (сто седемдесет и осем лева и 18 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 150,00 В GN (сто и петдесет лева).

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Вземането по договора за кредит се претендира като предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила на 07.05.2025 г.

Срещу разпореждането е подадено възражение по чл. 423 ГПК, частна жалба по чл. 419 ГПК и е направено искане за спиране на изпълнението по чл.

420, ал. 2 ГПК от Б. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Д.Г.П., САК,съдебен 1 адрес: гр. С., ул. *****.

Заявява ,че от името на доверителя й Б. М. А. подава настоящото възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 721/2025 г. по описа на Районен съд - Б. Заповед за незабавно изпълнение № 464/2025 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 16.09.2025 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20258440403845 по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844 на КЧСИ.

Сочи ,че на 08.05.2026 г. била връчена при отказ покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258440403845, на която дата, доверителят й реално узнал за принудителното изпълнение срещу него и за издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Твърди,че Б. М. А. е бил лишен от реална и ефективна възможност своевременно да оспори вземането, предмет на заповедното производство.

Получаването на извънсъдебно уведомление от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не представлявало връчване на заповед за изпълнение, нито уведомявало длъжника за образувано заповедно производство, за издадена заповед за незабавно изпълнение, за издаден изпълнителен лист, както и за правото му да подаде възражение срещу вземането по реда на ГПК.

Едва при действията на ЧСИ длъжникът узнал, че срещу него е издаден изпълнителен лист и че е започнало принудително изпълнение.

Сочи,че Разпореждането за незабавно изпълнение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 418, ал.

2 и ал. 3 ГПК за допускане на незабавно изпълнение.

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая вземането произтичало от договор за потребителски кредит, сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД (банката) и Б. М. А. - потребител.

Представените от заявителя документи не установявали по несъмнен начин валидно, изискуемо и точно определено вземане в претендирания размер, а претенцията се основавала на клаузи, които следвало да бъдат проверени като неравноправни, нищожни и непротивопоставими на потребителя.

На първо място, договорът бил дистанционно/електронно сключен, без саморъчен подпис на длъжника, като било налице единствено техническо отбелязване за електронно потвърждение. Това отбелязване само по себе си не установявало по несъмнен начин, че именно длъжникът е направил валидно, свободно, информирано и недвусмислено изявление за сключване на договора при всички включени в него условия. Това налагало кредиторът да докаже механизма на сключване, авторството на електронното изявление, идентификацията на потребителя, предоставянето на преддоговорна информация и отделното информирано съгласие за всички допълнителни услуги.

2

На второ място, претендираното вземане се основавало на клаузи относно включване на значителна застрахователна премия в кредита. При реално предоставена сума от 6 900 лв. към кредита била добавена застрахователна премия в размер на 3 621,60 лв., с което общият размер на кредита бил увеличен до 10 521,60 лв., а общата дължима сума била посочена като 16 158,98 лв. Тези клаузи следвало да бъдат проверени като евентуално неравноправни и непрозрачни, доколкото не било доказано, че застраховката е била свободно избрана, индивидуално договорена и ясно обяснена на потребителя.

На трето място, претенцията се основавала и на клауза за автоматична предсрочна изискуемост, която предвиждала настъпване на изискуемост на целия остатък по кредита без необходимост от уведомление, покана или предизвестие. Такава клауза поставяла потребителя в значително неравновесие и следвало да бъде служебно проверена като неравноправна.

На четвърто място, представените документи съдържали противоречия относно основанието и момента на предсрочната изискуемост. В уведомлението за предсрочна изискуемост били посочени едни просрочени вноски, а в извлечението от счетоводните книги — други. Освен това уведомлението било изготвено на 08.04.2025 г., а в счетоводното извлечение била посочена дата на предсрочна изискуемост 07.05.2025 г. Тези несъответствия поставяли под съмнение както настъпването на предсрочна изискуемост, така и правилното формиране на претендираната главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

При тези данни разпореждането за незабавно изпълнение следвало да бъде отменено, тъй като вземането не било безспорно установено от представените документи и се основава на клаузи в потребителски договор, които подлежат на служебна проверка за неравноправност.

Оспорва се изцяло вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД както по основание, така и по размер. Вземането произтичало от договор за потребителски кредит, поради което съдът следвало служебно да извърши проверка за спазване на императивните правила на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и правилата относно предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Когато кредиторът се позовавал на дистанционно или електронно сключване на договор, именно той следвало да докаже:

1. какъв е бил точният механизъм на кандидатстване, одобрение и сключване;

2. проведен ли е телефонен разговор, кога, с кого и с какво съдържание;

3. разполага ли банката със запис на телефонния разговор;

4. как е идентифицирано лицето, което е потвърдило договора;

5. на кой телефонен номер е изпратен код за потвърждение;

6. кога е изпратен кодът и от кого е въведен;

7. как е удостоверено, че телефонният номер и устройството са били 3 използвани именно от длъжника;

8. предоставени ли са договорът, стандартният европейски формуляр, общите условия, застрахователната информация и всички преддоговорни документи на траен носител преди сключването;

9. имал ли е потребителят реална възможност да се запознае предварително с всички параметри на договора;

10. изразено ли е отделно, ясно и информирано съгласие за допълнителната застраховка.

В представения документ било налице отбелязване „Получил: Б. М. А. с дата 12.09.2023 г. Това отбелязване обаче само по себе си не доказвало, че преди обвързването на потребителя с договора същият е получил на траен носител проекта на договора, стандартния европейски формуляр, общите условия, застрахователната информация и всички относими преддоговорни документи по начин, който да му позволи реално, спокойно и информирано да се запознае с тях.

Не било ясно дали посоченото изпращане е извършено преди електронното потвърждение на договора или след вече приключило сключване на договора. Не било ясно и дали изпратеният документ е бил проект на договор, финален договор или друг документ, както и дали съдържанието му е било идентично с това, въз основа на което банката претендира вземането си.

Дори да се приемело, че на посочения имейл е бил изпратен екземпляр от договора, това не доказвало индивидуално договаряне на клаузите, нито отделно, свободно и информирано съгласие за включване на застрахователна премия в размер на 3 621,60 лв. като част от кредита, върху която се начислява възнаградителна лихва и която съществено увеличавала общата дължима сума.

Процесният договор бил договор за потребителски кредит, сключен между търговец — кредитна институция, и физическо лице — потребител.

Като договор за предоставяне на финансова услуга същият попадал в приложното поле на Закона за защита на потребителите, с който били въведени правилата на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна била всяка клауза в договор, сключен с потребител, която е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

На следващо място трябвало да се има предвид трайната практика на СЕС и ВКС съдът бил длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, когато разполага с необходимите фактически и правни данни за това. Тази преценка се извършвала и когато потребителят не е формулирал изрично всички 4 възражения, тъй като защитата срещу неравноправни клаузи е императивна и произтича както от националното законодателство, така и от Директива 93/13/ЕИО.

Сочи ,че длъжникът бил физическо лице, действало извън рамките на търговската или професионалната си дейност, а банката била търговец и професионален участник на пазара на финансови услуги.

В случая процесният договор бил предварително изготвен от банката, при стандартни условия, без данни потребителят да е могъл реално да влияе върху съдържанието му. Поради това не можело да се приеме, че клаузите са индивидуално договорени само поради факта, че са включени в договора или че договорът е електронно потвърден.

Изискването за яснота и разбираемост на клаузите не се изчерпвало с тяхната формална или граматическа разбираемост. Клаузите следвало да позволяват на средния потребител, при нормална информираност и разумна наблюдателност, да предвиди икономическите последици от договора, включително реалната цена на кредита, начина на формиране на ГПР, последиците от включването на допълнителни услуги, както и последиците от предсрочна изискуемост.

Ето защо съдът следвало служебно да провери дали клаузите относно застрахователната премия, предсрочната изискуемост, реда на уведомяване, едностранната промяна на финансовите условия и реда на погасяване създават значително неравновесие във вреда на потребителя и дали са прозрачни, добросъвестни и индивидуално договорени.

Поддържа се,че клаузите за неравноправни, нищожни и непротивопоставими на потребителя следните клаузи и договорни механизми:

Оспорва се клаузата, според която при просрочие на три месечни вноски цялото непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления, покани, предизвестия или други изявления.

Тази клауза била във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между страните, тъй като допускала настъпване на изключително тежка правна последица — изискуемост на целия остатък по кредита — без реална възможност потребителят да бъде предварително уведомен, да изпълни доброволно, да възрази или да организира защитата си.