Решение № 160 от 09.07.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 3986/27.05.2025 г. на адв. В. Ч., като пълномощник на "Никан 49" ЕООД, ЕИК 203130531, със седалище и адрес на управление: с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, ул.

„Петър Костов“ № 18, представлявано от управителя И.А.И., против Решение № 346/23.12.2024 г. по гр.д. № 761/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, в неговата цялост, допълнено в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК с определение № 318/21.03.2025г., с което е отхвърлен предявеният от него иск за признаване за установено, че сключеният от ответника Л. Х. С., ЕГН ********** от ***, Анекс към договор за аренда на земеделски земи от 13.07.2012г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег. № 1610/14.02.2022 г., акт 127, том 3, е непротивопоставим и няма правно действие за стопанската 2022/2023г. и следващите до стопанската 2031/2032 г., по отношение на описани земеделски земи на сключения от ищеца договор за аренда, вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г., акт № 27, том 6 по отношение на описани земеделски земи, и е осъден да заплати на ответника съдебноделоводни разноски.

1

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неточно приложение на относимия към спора материален закон. Поддържа се, че при правилно установената от районния съд фактическа обстановка се налага единствения възможен извод, че ищецът е ползвател на процесните земеделски земи за предвидения в договора за аренда от 16.11.2016г. срок на валидно правно основание. Счита се за неправилен извода на съда, че след като Анекс към договор за аренда от 13.07.2012г., вписан в СВ - Козлодуй на 14.02.2022г., който по естеството си представлява нов договор за аренда, отговаря на действащата към момента на сключването му редакция на чл.3, ал.4 от ТЗ, то той е противопоставим на арендния договор на ищеца, който е сключен по време на действието на старата редакция на закона. В случая възниква конкуренция между двата договора и тя следва да се реши в полза на правата на ищеца, защото с изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ на 07.02.2017г. законодателят не е придал обратно действие на новата норма. В случая приложение намира правилото, че „първият по време е по-силен по право“.

Посочва се, че в настоящият случай спорът за противопоставимост/непротивопоставимост е между двама ползватели /арендатори/, а не между съсобственици и арендатор, че разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ след изменението й с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. не регулира по нов (различен) начин договора за аренда, сключен от съсобственик на общата земеделска земя преди това изменение, а представлява пояснителна правна норма, поради което следва да се приеме, че договорът от 16.11.2016г. има правно действие, което продължава и след изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ.

Изтъква се, че е неоснователно позоваването от страна на съда на решение № 314/17.02.2012г. по гр.д. № 1548/2010г. на ВКС, III ГО, което разглежда различен правен въпрос - за наемните правоотношения, а настоящият спор не е между ползвател и съсобственици, поради което цитираното разрешение е неприложимо към него.

Иска се от съда да отмени, като неправилно обжалваното решение на PC - Козлодуй и вместо това да реши спора по същество като приеме за установено по отношение на „Никан 49“ ЕООД, че подписаният от ответника Л. Х. С. Анекс към договор за аренда на земеделски земи от 13.07.2012г., вписан в CB-Козлодуй под вх. рег. № 1610/14.02.2022г., акт № 127, том 3, е непротивопоставим на сключения от ищеца договор за аренда на земеделска земя, вписан в CB-Козлодуй под вх.рег. № 3090/16.11.2016г., акт № 27, том 6, и 2 няма правно действие спрямо него за стопанската 2022/2023 г. и следващите до стопанската 2031/2032 г. по отношение на процесните земеделски земи, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, включително възнаграждение за адвокатска услуга.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. Х. С., чрез пълномощника му адв. М. Л., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Твърди се, че поредността на вписването не е безусловно правило, както твърди жалбоподателя, че същата е определяща при спор между страни /не само праводатели, както твърди ищецът, а и между правоприемници - предвид на това, че поредността касае облигационно правоотношение/, които имат еднакви права при сделките, които се конкурират. Когато обаче едната страна /ответникът/ има признато от закона „предимство“ с оглед на мажоритарната квота на своите праводатели /чл. 32 ЗС/, тогава именно обсъждането на поредността е безпредметно. Поддържа се, че ползвателя по конкуриращ договор има правен интерес да противопостави възражение за мажоритарната квота на неговите праводатели против друг ползвател /ищеца/, инициирал производство по ОУИ - чл. 124 ГПК, за да запази облигационно право. Посочва се, че в процесния казус - съсобственици с повече от 50 процента са сключили конкуриращ договор и в най-голяма степен защитимия правен интерес следва да бъде предоставен на ползвателя на имота /както против другия ползвател - ищеца, така и против неговите праводатели/. Доколкото обаче вече иск в подобен смисъл, но отрицателен, е заведен от ищеца, то защитата с положителен установителен иск /с предмет, че договора на ответника е противопоставим на този на ищеца/ или отрицателен установителен иск /с предмет, че договора на ищеца е непротивопоставим на ответника/ може да бъде осъществена успешно и в това производство с възражение, доколкото е идентитет на крайния резултат.

Изтъква се, че след като в крайна сметка мажоритарната квота по чл. 32 ЗС е от значение в случая и тя дерогира правилото за поредност на вписванията /което, както бе посочено по-горе, не е безусловно/, то изхода на настоящия спор е предрешен в полза на арендатора - ответник, който при сключване на анекса /приет да има сила на нов договор/ е подсигурил правата си и тяхната противопоставимост на който и да било предходен или последващ ползвател, респ. неговите праводатели, които нямат мажоритарна квота. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение и присъждане на деловодните разноски за 3 въззивното производство при повторното разглеждане, както и тези при първоначалното /РС Козлодуй и ОС Враца/.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба на „Никан 49" ЕООД, ЕИК 203130531, с. Бутан, общ. Козлодуй, представлявано от управителя И.А.И., с която против Л. Х. С., ЕГН ********** от с. Бутан, общ. Козлодуй, е предявен иск за признаване за установено, че сключеният от ответника Анекс към Договор за аренда на земеделски земи от 13.07.2012г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег. № 1610/14.02.2022 г., акт 127, том 3, е непротивопоставим на сключения от ищеца Договор за аренда, вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г., акт № 27, том 6, и няма правно действие за стопанската 2022/2023г. и следващите до стопанската 2031/2032 г., по отношение на посочените в молбата два земеделски имота, а именно: НИВА от 40.955 дка в землището на с. Бутан, общ. Козлодуй, ЕКАТТЕ 07116, имот № 075007, четвърта категория, в местността „Махмудийски Соват” при граници и съседи: № 075017, имот № 075008, имот № 000409, а по кадастрален идентификатор, имота представлява ПИ с идентификатор № ***, представляващ нива от 40962 кв.м, четвърта категория земя, в местността „Махмудийски Соват”, по КККР на с. Бутан, обл. Враца, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***, и НИВА от 48.758 дка в землището на с. Бутан, общ. Козлодуй, ЕКАТТЕ 07116, имот № 137003, четвърта категория, в местността „Влашки път кв.137” при граници и съседи:

№ 137007, имот № 000063, имот № 137016, 000032, по кадастрална идентификатор, имота представлява ПИ с идентификатор № ***, представляващ нива от 48767 кв.м, четвърта категория земя, в местността „Влашки път кв„ 137” по КККР на с. Бутан, обл. Враца, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен Договор за аренда на недвижими имоти от 16.11.2016 г., вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г., акт № 27, том 6, на ищеца са предоставени за ползване, в качеството му на арендатор, два земеделски имоти в землището на с.Бутан, общ.Козлодуй, които са описани подробно в исковата молба. Посочва се, че срокът за ползване на имотите е 10 стопански години, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2032 г., тъй като за същите имоти е съществувал друг Договор за аренда от 13.07.2012 г., сключен между ответника и друг съсобственик П.К.П. и вписан в СВ-Козлодуй под вх. № 2078, акт № 2578, том 4, със срок на действие 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г. Твърди се също, че през 2022 г. ответникът е сключил с част от наследниците на П. и други съсобственици на имота анекс към договора за аренда от 13.07.2012 г., 4 вписан в СВ-Козлодуй под вх.рег. № 1610/14.02.2022 г., с който се удължава срока на договора с още 10 стопански години, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2032 г. и се изменя размера на арендното плащане. Посочва се, че за стопанската 2022/2023 г., както ищецът, така и ответника са подали декларации на основание чл.70 ППЗСПЗЗ пред ОС „Земеделие", гр.Козлодуй за посочените земеделски имоти, които ползват на правно основание, поради което общинската служба е отказала на ищеца участие в споразумението и е отредила право на участие на ответника въз основа на по-рано сключения от него договор за аренда, чийто срок е продължен с анекса. Прави се обобщение, че за един и същи период са налице вписани два договора за аренда на едни и същи земеделски земи, сключени с различни съсобственици и двама различни арендатори, при което е налице конкуренция на права между страните. В исковата молба се излагат подробни теоретични доводи относно правната същност на арендния договор, условията за сключването и изменението му, както и относно противопоставимостта му, като се извършва позоваване и на практика на ВКС. Според ищеца, в случая сключеният от него аренден договор от 16.11.2016 г., вписан в СВ- Козлодуй на 16.11.2016 г., е противопоставим на сключения и вписан през 2022 г. анекс, с който е продължен арендния договор от 2012 г., с оглед момента на вписването им. С тези доводи се обосновава и правния интерес от предявяването на иск за установяване, че сключеният от ответника анекс от 2022 г. към договор за аренда от 2012 г. няма действие и е непротивопоставим на сключения от ищеца договор за аренда от 2016 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. Х. С., в който на първо място се изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като се цели установяване на факт, който не е изрично предвиден по посочения процесуален ред и за ищеца не съществува правен интерес от търсената защита. В условията на евентуалност се изразява становище и за неоснователност на исковата претенция. Навеждат се доводи, че само поредността на вписването не е определяща за съпоставянето на две конкурентни правоотношения между спорещи страни, претендиращи да имат самостоятелни права. Според ответника, решаващото обстоятелство са притежаваните идеални части от арендованите имоти.

Същият твърди, че е сключил анекса със съсобственици, притежаващи общо 9/16 ид.ч. от имотите, т.е. с лица, които притежават повече от половината и са мнозинство, поради което и съгласно чл.32, ал.1 ЗС тяхната воля е доминираща и следва да бъде безусловно съобразена.

Въз основа на исковата молба първоначално е образувано гр.д. № 327/2023г. по описа на РС-Козлодуй, в производството по което са събрани писмени доказателства. По делото е постановено решение № 449/20.10.2023 г., с което е признато за установено по отношение на „Никан 49" ЕООД, че сключеният от ответника Л. Х. С., Анекс към Договор за аренда на земеделски земи от 13.07.2022г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. рег. № 1610/14.07.2022 г., акт 127, том 3, е противопоставим на сключения от ищеца договор за аренда, 5 вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г., акт № 27, том 6, и има правно действие за стопанската 2022/2023г. и следващите до стопанската 2031/2032 г. С решението "Никан 49" ЕООД е осъдено да заплати на Л. Х. С. направените разноски по делото в размер 1340 лв. адвокатско възнаграждение.