Решение № 4697 от 30.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4697 гр. Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330103056 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. М. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която са предявени кумулативно съединени установителен иск за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ............... поради нарушение на изискването за посочване на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит и осъдителен иск срещу ответника да заплати на ищеца сумата от.............. – недължимо платена по недействителния договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 7.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ............... в частта, в която е уговорена застрахователна премия в размер на ............ на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен иск срещу ответника за връщане на сумата от ............ като получена без основание по тази клауза на договора за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № .............., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на.................... Била уговорена годишна договорна лихва от 18,37 % и ГПР 19,80 %. Било уговорено заплащането на .......... за застраховка ................, която се включвала към главницата, която ставала ............ За периода от 25.05.2023 г. до 14.01.2025 г. ищцата заплатила на ответника общо ............ Договорът за заем бил недействителен на 1 основание чл. 22 от ЗПК. Имало нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на ГПР, както и използваните допускания. Предварителното заплащане на застраховка по кредита и включването й към главницата нарушавало изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. По този начин кредитът се оскъпявал значително, тъй като се увеличавала основата, към която се прилагал годишният лихвен процент.

По този начин се заобикалял лимитът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая, макар да било декларативно вписано в договора, че застраховката не била задължителна, нямало никакви данни потребителят да е имал възможността да влияе върху тази клауза, тъй като тя е неразривно свързана с договора за потребителски кредит. Изложеното нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като застрахователната премия не била включена в ГПР по договора, което довеждало до несъответствието му с реалния общ разход по кредита за потребителя. При евентуалност, поне клаузата, в която било уговорено заплащане на застрахователната премия била недействителна на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че платената по договора сума над чистата стойност на кредита била дадена без основание, а евентуално – платената до размера на застрахователната премия сума била без основание.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че твърденият от ищеца договор е бил сключен, но твърди, че той е сключен валидно, а не е недействителен. Не оспорва, че е получил от ищеца парична сума в размер на ............. Твърди, че е имал валидно основание да я получи. Не оспорва, че застрахователната премия по сключената към кредита застраховка не е включена в ГПР, но твърди, че това не е необходимо. Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на ЗПК. Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ............. по силата на който ищецът е получил ............. при уговорени ГЛП 18,37 % и ГПР 19,8 % за срок от .................. месеца; че ответникът е получил от ищеца парична сума в размер на ................ по кредита в периода от 25.05.2023 г. до 14.01.2025 г.; че за застраховка на кредита е била уговорена премия от .............., която се причислява към главницата по кредита и не е включена в ГПР. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, декларация, преддоговорна информация и сертификат № ........... за застраховка ...............и допълнителна услуга .............., общи условия към застраховката, платежни нареждания.

2

В чл. 7.2.3 на договора за кредит е уговорено, че когато кредитополучателят е сключил някоя от застраховките, предлагани от кредитодателя, последният го кредитира със застрахователната премия.

Същата, видно от чл. 7.1 на договора, е причислена към главницата по кредита от ................до достигане на т. нар. „общ размер“ на заема от ............ като от погасителния план по чл. 11.2 става явно, че ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е олихвявал и застрахователната премия с договорения за целевия потребителски кредит лихвен процент.

По правото:

По иска за недействителност на договора:

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

При съобразяване на съдържанието на договора за кредит и това на представения застрахователен сертификат, явно е, че начислената сума за еднократно заплатена застрахователна премия по застраховка .............. с предвидената допълнителна услуга, претендирани като част от главницата, по същество съставляват разходи по кредита. Това е така, понеже застрахователният договор, сключен в деня на подписването на договора за кредит, е изцяло с оглед предоставяне на кредита и с основна цел обезпечаване на рисковете от неплатежоспособност на потребителя, т. е. в интерес на по-силната икономически страна. Резултатът е значително оскъпяване на кредита за потребителя, тъй като с оглед „усвояването“ на тази сума чрез заплащането й на трето за договора по кредит лице от кредитодателя, върху нея е начислявана и възнаградителна лихва за периода на договора за кредит.

Отделно от това, сумата е включена в погасителния план, но не самостоятелно, а е прикрита като компонент на главницата. Видно е от самия начин на структуриране на клаузата, уреждаща отпусната сума (чл. 7.1 от договора), че от една страна се отпускат ................– това е реалният финансов ресурс, предоставен на потребителя за удовлетворяване на интереса му от сключването на сделката, а от друга страна се посочва .............., в който вече са включени разходи за обсъжданата застрахователна премия, които са основно във връзка с интереса на кредитора. Предвид факта, че се касае до типови клаузи, изготвени от кредитодателя, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе по никакъв начин, декларативната клауза на чл. 19 от процесния договор („При сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка.“) няма правно значение.

С оглед на горепосочените обстоятелства настоящият състав приема, че за предоставяне на кредитната сума при конкретните условия сключването на 3 полицата ...............е било задължително изискване спрямо кредитополучателя за сключване на договора за кредит. Застрахователната премия по тази полица безспорно оскъпява услугата в интерес на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и за сметка на потребителя. Поради тези причини те следва да се третират като разходи по кредита и да бъдат включени в ГПР. Следва да се посочат и отделно като компонент от месечната вноска по кредита в погасителния план.

Несъобразяването с тези изисквания прави задълженията на потребителя по кредита неясни, препятства преценката му за финансовите последици от сключването на договора и се оценява от този състав като нелоялна търговска практика на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установена във вреда на интересите на потребителите.

Нещо повече – обстоятелството, че при изчисляване на посочения в договора за кредит размер на ГПР не е съобразена като разход за потребителя премията по обсъжданата застраховка, е довело до несъответствие на същия с действителното цифрово изражение на общия разход за потребителя. Самият ответник признава това в отговора си на исковата молба. Изложеното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до пълна недействителност на процесното съглашение (чл. 22 от ЗПК). В този смисъл се е произнесъл СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г.:

„…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Искът за установяване на недействителността на договора за кредит от 19.04.2023 г. е основателен и следва да се уважи.

По иска за връщане на недължимо дадено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

Предвид горните констатации за фактите, ищецът доказа, че е предал на ответника, освен чистата стойност по кредита, и парична сума в размер на .............. Ответникът посочва като основание да задържи сумата сключен между страните договор за потребителски кредит. Същият се призна за недействителен. В тази хипотеза ответникът е длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл. Друг щеше да бъде случаят, ако се претендираше връщане на парична сума, платена без основание, само по едно от перата на дълга – напр. неустойка, платена въз основа на нищожна договорна клауза.

Искът за връщане на недължимо платено се намира за доказан по 4 основание и до предявения размер от ............и ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца тази сума, получена по недействителния договор за кредит.

По разноските:

С оглед изхода от спора ответникът следва да плати на ищеца разноските за производството в размер на 1192,05 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от процесуалния представител на ищеца. За съответен на фактическата и правната сложност на делото се намира хонорар в размер на 720 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения между Н. Г. М., ЕГН **********, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ................ договор за потребителски кредит № ...................

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати на Н. Г. М., ЕГН **********, сумата от 7717 лв. /седем хиляди седемстотин и седемнадесет лева/, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ................., сключен между страните.