Акт от 06.12.2017, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 566/2017
- Подписан
- 06.12.2017
- В сила
- 10.08.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1002 гр. Перник, 06.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00566 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "Банка ДСК” ЕАД срещу Б.В.О. за заплащане на сума в размер на 1189,22 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит от 18.02.2016 г., ведно със законната лихва от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 216,03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2016 г. до 02.02.2017 г., сума в размер на 7,49 лева, представляваща санкционираща лихва за периода от 09.01.2017 г. до 02.02.2017 г., както и сумата в размер на 120 лева, представляваща еднократна такса “предсрочна изискуемост”.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за стоков кредит № 166896 от 18.02.2016 г. Кредитът бил в размер на 1205,54 лева със срок на издължаване 48 месеца, считано от датата на неговото усвояване - 18.02.2016 г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 18 - то число на месеца.
Страните уговорили кредитът да се олихлява с фиксиран лихвен процент в размер на 20,75 % годишно или 0,0576 на ден. Ответникът преустановил плащанията на втората падежна дата 18.04.2016 г., поради което на основание чл. 12.1 от Общите условия, частта от вноската, представляваща главница се олихлява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Изразяват се дводои, че във връзка със забавата от над 90 дни и депозирането на настоящата искова молба, банката е обявила кредита за предсрочно исискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. С допълнителна молба се пояснява, че договорната лихва върху главницата е начислена на основание чл. 6 от договора, а претендирана санкцонираща лихва е начислена въз основа на чл. 12 и чл. 12.1 от общите условия, подписани от ответника. Допълнително се изразяват становища за дължимост на сумата от 120 лева, представялваща такса “разходи по изискуем кредит”, която се дължала на основание чл. 11 от договора и Приложение № 3 от тарифата на банката.
Назначеният особен предствител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Прави се възражение за нищожност на сключения договор за кредит, тъй като банката не разполагала с лиценз/ разрешение за извършване на банкови сделки и опрерации. Счита, че кредитът не е усвоен от ответника. Прави се възражение за настъпила погасителна давностна по отношение на претендираните вземания. Поддържа становище за лиспата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Оспорва, че ответникът е подписал процесния договор за кредит, общите условия и погасителния план към него. Изразява, че приложената към исковата молба тарифа на банката не е част от договора за кредит.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за стоков кредит № 166896 от 18.02.2016 г., погасителен план към него, както и общи условия по договора. Назначеният особен представител на ответника е направил възражение за авторството на подписа съдържащ се в посочените документи, поради което е изслушано и прието заключение на съдебно – почеркова експертиза. От същото се установява, че подписите положении в долните десни краища на договора са изпълнени от ответника.
Установява се още, че в графата «Кредитополучател» на погасителния план и общи условия по договор принадлежат на Б.В.О.. Вещото лице подробно е анализирал признаците на почерка, отразени в подписите, които се намират в изследвания сравнителния материал и процесните документи по делото. Предвид изложеното съдът напълно кредитира заключението на съдебно – почеркова експертиза и приема, че ответникът е подписал горепосочения договор, погасителен план и общи условия. Неоснователно е възражението, че договорът не е подписан от ответника, тъй като подписът е положен в долния десен край, а не в графата “кредитополучател”. Това е така, тъй като подписът е положен след края на текста от договора и е ирелевантно дали подписът се намира непосредствено след текста или по – долу на листа. Освен това другата (предходната) страница от договора също съдържа подпис на ответника.
От обсъжданите по – горе писмени доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за стоков кредит от 18.02.2016 г. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило на ответника сумата в размер на 1205,54 лева, която да бъде използвана за закупуване на телевизор (с цена 949 лева) от “Технополис България” ЕАД и заплащане на застрахователна премия в размер на 256,54 лева.
Сума от 1205,54 лева е усвоена от ответника, което се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът напълно кредитира, тъй като е обосновано и непротиворечиво.
От приложения по делото договор и погасителен план става ясно още, че страните по делото уговорили задължението по кредита да се изплати на 48 месечни анюитетни вноски, всяка от които е в размер на 37,17 лева
(с изключение на последната, която е 37,06 лева), включваща главница, ведно с оскъпяването й. Първата вноска следвало да се заплати на 18.03.2016 г., а последната на 18.02.2020 г. Страните уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 20,75 %, а годишнен процент на разходите – 22,84 %. Видно от т. 11 от договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисинните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. В същата клауза е отразено, че кредитополучателят е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на договора. В т. 15 от общите условия е посочоено, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес, се считат за връчени.
От притото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е направил само едно плащане (на 31.03.2016 г.) по кредита, което е в размер на 37,17 лева и по този начин е погасена главница в размер на 16,32 лева и договорна лихва в размер на 20,90 лева.
По делото е приложена лицензия, от която става ясно, че ищцовото дружество притежава лиценз за извършване на банкови дейност на територията на Република България.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗКП, както и искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане.
Правоотношението между страните по договора е възникнало от договор за стоков кредит от
18.02.2016 г., по силата който ищцовото дружеството се е задължило да предостави парични средства в размер на 1205,54 лева, а кредитополучателят - да върне сумата в определен срок на 48 месечни анюитетни вноски.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Освен това текстът на договора е разбираем и четлив, поради което за потребителя липсват затруднения да се запознае с неговото съдържание. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията за нищожност на договора.
По делото се доказа, че ответникът е получил уговорения размер на кредита. Следователно ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем. От съдържанието на същия договор се установява, че Б.В.О. се е задължил да върне на ищеца сумата по кредита, като конкретно са посочени разходите, които се дължат във връзка с връщане на отпусната сума. Страните са постигнали уговорка, според която ответникът е поел задължението да погаси задължението си по заема на 48 месечни анюитетни вноски, всяка от които е в размер на всяка от които е в размер на 37,17 лева (с изключение на последната, която е 37,06 лева).
По делото се установи, че ответникът е направила само едно плащане (първата вноска) в размер на 37 лева, с коeто е погасена главница в размер на 16,32 лева и договорна лихва в размер на 20,85 лева. Липсват доказателства, че останалата сума е заплатена, а и няма такива твърдения от страна на ответната страна.
Съгласно т. 8 от договора и т. 12 от общите условия към към него, а и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, банката има право да обяви за предсроно изискуем договора за кредит, ако кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е месечна вноска по кредита.
Обявяването на предсрочната изискуемост става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмено. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба не е връчван лично на Б.В.О., доколкото са приложени правилата на чл. 47, ал. 5, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК и е назначен особен представил на ответника. Не без значение е обстоятелството, че ответникът в договора е посочил адрес за кореспонденция, който се различава от този, на който му е изпращана исковата молба. Следва да се има предвид, че ответникът е посочил този адрес за кореспонденция по повод договорните му отношения с ищеца, което налага уведомлението за предсрочна изискуемост да се изпрати до този адрес, което не е направено. Изпращането на уведмоление за предсрочна изискуемост, съдържащо се в исковата молба до новия регистриран постоянен и настоящ адрес би имало значение, ако съдебните книжа бяха връчени лично на ответника, тъй като последният ще получи изявлението на банката. Предвид изложеното съдът приема, че с депозирането на исковата молба не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Исковата молба е подадена на 02.02.2017 г. (видно от пощенското клеймо) и към тази дата е настъпил падежа на 11- та месечна вноска (18.01.2017 г.). Съдът намира, че е настъпил падежа от втората до единадесета месечна вноска включително, поради което се дължи главницата и уговорената възнградителна лихва за тези десет вноски. Дължимата главница за периода от 18.04.2016 г. до 18.01.2017 г. (от 2 - ра до 11 – та вноска включително) е в размер на 179,61 лева, а договорната възнаградителна лихва за същия период възлиза на 192,09 лева. Исковата претенция за главницата и възнградителната лихва следва да се уважи за тези суми, като разликата от уважените размери до предявените размери на тези две претенции следва да се отхвърли поради липса на доказана предсрочна изискуемост (в този смисъл решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b7691cf-c52c-401a-8ec6-c9e7991e911d