Решение № 200 от 26.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кюстендил, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520102229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано по искова молба с вх. №9450/11.08.2025 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София 1766, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ №1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, с управител Р. М. Т., чрез адв. П. против А. И. К., ЕГН: **********, адрес: ***********.

В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022 г. бил сключен Договор за стоков кредит № ******* между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и А. И. К. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 355, 25 лв. (хиляда триста петдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) за закупуване на климатична и отоплителна техника. Кредитололучателят се задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.11.2025 г. След усвояване на кредита, кредитололучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си, като останала непогасена главница по кредита в размер на 727, 49 лв. (седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки). Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 13 (2) от договора пораждал правния интерес на ищеца от предявяване на исковите претенции.

Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната 1 изискуемост на задължението на 16.04.2025 г.

На 16.01.2025 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на А. И. К., произтичащо от Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На 15.04.2025 г. уведомлението за цесия било връчено на длъжника. Съгласно изрично пълномощно „И. и Д.Адвокатско дружество“ било упълномощено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено". Въпреки това, се иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия.

„ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до PC-КЮСТЕНДИЛ за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.05.2025 г. и било образувано частно гражданско дело № 1317/2025 г., като по същото била издадена заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение. Погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено.

Горното пораждало правния интерес за предявяване на иск за установяване на вземането по Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.

1317/2025 г. на PC Кюстендил.

С оглед на горното, се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че А. И. К. с ЕГН **********, с адрес: **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК 131001375, гр. София, сумата от 727, 49 лв.(седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), главница, дължима по Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 22.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Претендират се разноските по заповедното производство и в настоящото гражданско дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен 2 отговор и молба с вх. №12936/28.10.2025 г., като с последната се иска отвод на съдия-докладчикът. Аргумент за това се изтъква, че е постановено решение по дело, по което ответникът в настоящото производство бил страна в предното дело и К. не била доволна от изхода на делото. Предмет на делото било нарушено владение на гаражи и мазета. Съдия-докладчикът не намира връзка между двете производства, не се счита предубеден и затова искането е оставено без уважение. С писмения отговор се заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява се, че ответникът сключил договор за кредит във връзка със закупуване на климатик от магазин „Технополис“ в гр. Кюстендил.

Погасителните вноски по кредита били в размер на 61 лв. месечно за период от три години, като непогасените вноски били три или общата дължима стойност била 183 лв. Ответникът заявява, че имал желание и готовност да плати тази сума, но кредиторът му заявил, че следва да престира на друг кредитор, тъй като задължението му било прехвърлено. От последния пък научил, че размерът на задължението било 727 лв. В потвърждение на тезата си, ответникът заявява, че е готов да представи „цял куп платежни бележки“.

Смята, че не е дал повод за завеждане на делото. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа исковата молба, оспорват се твърденията на ответника. Предвид разпределението на доказателствената тежест, считат предявения иск за доказан относно сключения Договор за стоков кредит с ответника, т.е. облигационната връзка, факта на сключената цесия и съобщението й на ответната страна, както и размера на претендираното вземане.

Ответната страна се представлява от адв. Б. И., с приложено по делото пълномощно. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Навежда доводи, че ищцовото дружество не било легитимирана страна, тъй като цесията, която била сключена не достигнала до адресата, т.е. не било надлежно съобщено за това на ответника. Излага и други съображения по съществото на спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установи следното:

Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК 175070632 и А.

И. К., ЕГН ********** е сключен Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г. По силата на този договор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” 3

ЕАД е предоставил на ответника сумата от 1 355, 25 лв. със срок на кредита – 21.11.2025 г. и общ размер на всички плащания 2 207, 16 лв. В съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, процесният договор съдържа погасителен план, включващ информация за размера, броя и периодичността на плащанията. Приложени са и общи условия и др.

Представени са индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2025 г. и приложение №1А към него, сключени между ищовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК 175070632, по силата на които задълженията на ответника са прехвърлени, произтичащи от процесния договор са изкупени от ищеца. С изрично пълномощно /л. 40-41/ цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионерът – ищец по делото, да уведомява, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжниците, чиито вземания се прехвърлят.

По делото е прието заключение на ССЧЕ /съдебно-счетоводна експертиза/ с вх. №400/13.01.2026 г. / л. 104 – 109/, изготвена от вещото лице С. Т., което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и неоспорено от страните, ведно с допълненията изложени в съдебно заседание, а именно: при изготвяне на експертното заключение са взети предвид и представените от ответната страна доказателства. Отчетени са представените вноски бележки, които са относими към процесния договор.

Видно от констативно-заключителната част на приложената експертиза, вещото лице дава заключение, че съгласно сключения договор за стоков кредит, кредиторът e предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 355, 25 лв. за закупуване на климатична и отоплителна техника.

Общият размер на отпуснатата сума включва 1 199, 00 лв. – продажна цена на стоката и 156, 25 лв. – застрахователна премия, регламентирана в Общите условия, съставляващи неразделна част към Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г. Вещото лице е проследило хронологията на плащанията спрямо инкорпорирания в договора погасителен план. След детайлно описание на внесените от ответника суми, експертизата установява, че към 16.01.2025 г. (датата на цесията) общият размер на погасената главница възлиза на 613, 36 лв., а остатъкът от изискуемата и неразплатена главница е в размер на 741, 89 лв.

4

Горната фактическа обстановка се възприема на базата на приобщените по делото писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

От приложеното и прието ч. гр. д. № 1317/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил се установява, че е издадена Заповед № 560/22.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът А. И. К., ЕГН, **********, следва да заплати на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумите: 727, 49 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи главница дължима по Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. И. К., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2025 г., както и сторените разноски – 25, 00 лв. държавна такса и 240, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение при условията на чл. 414 ГПК, като на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е дал указания на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Горното обуславя допустимостта на предявените искове.

По основателността:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да обоснове своята активна материалноправна легитимация по иска, доколкото претендира да черпи правата си от наличието на цесионен договор, в т.ч. съобщаване за процесната цесия на ответника, както и изправността на кредитора по заемния договор, в т.ч.: наличието на валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което кредиторът е бил изправна 5 страна, в т.ч. – предоставил е реално на заемателя процесната сума, размерът и падежът на същата. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението, в т.ч. и останалите си правоизключващи, правоунищожаващи и правопрекратяващи възражения.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е усвоил сумата в размер на 1 355, 25 лв. по Договор за стоков кредит № ******* от 21.11.2022 г. / л. 10/. С превеждането на сумата от кредитодателя на третото лице - търговец, от чийто обект е закупена стоката, „УниКредит Къбсюман Файненсинг“ ЕАД е изпълнило задължението си по процесния договор. От този момент, за ответника е възникнало задължението да погаси кредита за срок до 21.11.2025 г., в посочените в погасителния план вноски – всяка по 61, 31 лв. Ответникът е следвало да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на посочените в него падежни дати.