Решение № 19 от 22.01.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Радомир, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100886 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2025 г. ищецът се намирал в гр. Ра., кв. „В.“ и се придвижвал по ул. „К.“. Сочи, че внезапно бил нападнат от безстопанствено куче, което го ухапало по долната част на лявата подбедрица в областта на глезенната става, след което същото избягало. Веднага след инцидента посетил ФСМП – Ра., където раната била превързана и му била поставена инжекция против тетанус. На 05.09.2025 г. бил прегледан и от хирург, който установил наличието на разкъсно – контузни рани с размери 1 – 2 см в диаметър в дистална трета на лява подбедрица, задна повърхност с оточност на тъканите и подкожни хематоми около раните.

Твърди, че след инцидента бил силно стресиран и сънувал непрекъснато случилото се. Не можел да спи. Отново изживявал случилото се.

С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 03.09.2025 г., в гр. Ра., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.09.2025 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че ищецът с поведението си е предизвикал настъпването на вредоносния 1 резултат.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 03.09.2025 г. и амбулаторен лист от 05.09.2025 г. се установява, че след извършен преглед на ищеца е констатирано наличието на разкъсно – контузни рани с размери около 1 – 2 см в диаметър в дистална трета на лява подбедрица – задна повърхност с оточност на тъканите и подкожни хематоми около раните, като ищецът е съобщил при прегледа, че е бил нападнат и ухапан от куче.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Г. и Д. Д.а.

От показанията на свидетеля П. Г. се установява, че на процесната дата – 03.09.2025 г., ищецът бил ухапан по левия крак от безстопанствено куче. След инцидента ищецът посетил ФСМП – Ра., където раната била промита.

От показанията на свидетелката Д. Д.а, която е съпруга на ищеца, се установява, че на 03.09.2025 г. ищецът бил ухапан от безстопанствено куче, бяло – жълто на цвят. След инцидента бил откаран до ФСМП – Ра., където раната била промита. На следващия ден бил прегледан от хирург, който му изписал антибиотик. Сочи, че вследствие на инцидента ищецът бил стресиран и се наложило да приема успокоителни.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на П. Д. Д. относно прегледите, извършени на 03.09.2025 г., 04.09.2025 г. и 05.09.2025 г., са установени и описани следните травматични увреждания: четири прободни (разкъсно-контузни) рани в областта на лява глезенна става, с наличие на мекотъканен оток и подкожни кръвонасядания около нараняванията.

Според вещото лице тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от травматичните увреждания ищецът е търпял физически болки и страдания по време на оздравителния период, който при конкретните травми е бил с продължителност от около 3 - 4 седмици. Болките са били с по-голям интензитет в първите часове и дни след инцидента и са намалявали по време на оздравителния период.

В заключението се сочи, че при ищеца са осъществени първична хирургична обработка на нараняванията, хирургичен тоалет и превръзки на нараняванията, поставен е профилактично тетаничен анатоксинов препарат и е предписано медикаментозно лечение с полусинтетичен, широкоспектърен цефалоспоринов антибиотик за 10 дни и лечение с „Clonareks, 0.5 mg“ за 30 дни - лекарство с ниска доза клоназепам, което се предписва найчесто при тревожни разстройства, панически атаки, епилепсия и други видове гърчове.

Според вещото лице описаните травматични увреждания, локализирани в областта на 2 ляв долен крайник, по своя вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация, а именно в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети, каквито представляват и кучешките зъби.

Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищеца, като след зарастването си нараняванията ще оставят ръбци, които представляват козметичен дефект.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелката Д. Д.а прецени и по реда на чл. 172 ГПК, кредитирайки ги изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е частично основателен по следните съображения:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние (действие или бездействие), с което е причинил на ищеца неимуществени вреди в претендирания размер, вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за 3 бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Основание за отговорността на ответника е бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъсне причинната връзка по настъпване на вредите.

Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото ú задължение да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им (решение № 50151/19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., ГК, III г. о.). Подобно доказване не е проведено. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищецът е бил нападнат и ухапан от куче, което е било безстопанствено. Вследствие на нападението същият е получил физически увреждания, подробно описани в медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено страдание, като оздравителният период е бил около три - четири седмици.

Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че описаното от ищеца куче е познато на свидетелите, като последните твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищеца бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.

Ответникът не ангажира доказателства, че ищецът с поведението си е предизвикал настъпването на описаните в исковата молба вреди, с оглед на което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.

За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за 4 физическа травма, свързана с нарушаване покривните тъкани в областта на лява подбедрица, наличие на мекотъканен оток и подкожни кръвонасядания около нараняванията.

Нараняването, освен физическо страдание, е причинило и стрес, провокиран от инцидента.

Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около три четири седмици, като състоянието на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции, които е изпитал ищецът непосредствено след нараняването. Не без значение при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди са и фактите, че по отношение на физическата му травма е налице пълно оздравяване. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 4000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.