Решение № 20263 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20263 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110125321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Ч., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. Б. срещу „,0, представлявало от управителя си – И,в.

Съдът е сезиран с кумулативно предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2. за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 6 от 05.03.2024 г. и за неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "„Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3 021" при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.

1 КТ за заплащане на сумата от общо 15 556.56 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 06.03.2024 г. до 06.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок ответникът е направил възражение с правно основание чл. 108 ЗЗД за прихващане на евентуално дължимите обезщетения от работодателя със сумата от 2 716, 22 лева срещу дължимото от работодателя обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №010 от 28.02.2023 г. Г. Ч. заема длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3021 по силата на Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г.

Трудовият договор бил сключен като постоянен с първоначален изпитателен срок, който е изтекъл и считано от 28.08.2023 г, договорът е станал такъв за неопределено време по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ. На 31.05.2023 г. между ищцата и ответното дружество било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което е повишено нейното възнаграждение. На 1 служителката били връчени Предизвестие и Заповед №6 от 05.03.2024 г. за прекратяване на трудовия и договор, в заповедта и в предизвестието единствената посочена причина за прекратяването била липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Ищцата оспорва уволнението с твърдения, че отговаряла на условията за длъжността и за точното и качествено изпълнение на длъжността. С уволнението били нарушени основните законови изисквания за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, като липсвало посочване на качествата, които липсват според работодателя. Излагат се аргументи, че трудовото правоотношение не е прекратено в срока за изпитване. Позовава се на Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021 г. по т. д. № 4 / 2017 г. на ОСГК на ВКС основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Прави искане при уважаване на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал.1, т.1 КТ да бъде възстановена на работа по реда на чл. 344, ал. 1,т. 2 във връзка с чл. 345 КТ на предишната заемана от нея длъжност длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3 021. Твърди, че следва да и бъде заплатено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение - чл. 225, ал.1 КТ вр. с чл. 344, ал.1, т. З КТ, за периода 06.03.2024 г. до 06.09.2024г. Сочи, че последният пълен отработен месец е месец февруари 2024 г., като брутното трудово възнаграждение е в размер на 2 592.76 лв. месечно. За периода от шест месеца размера на претендираното обезщетение се формирал по следния начин -6x2 592.76 или общо 15 556.56 лв. Моли съдът да признае на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ за незаконно дисциплинарното уволнение по чл. 328, ал. 1, т.5 КТ на Г. Д. Ч., ЕГН ********** извършено със Заповед №6 от 05.03.2024 г. като отмени същата; Да възстанови ищцата Г. Д. Ч., ЕГН ********** на предишната заемана от нея длъжност при ответното дружество, а именно: „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 30215; Да осъди на основание чл. 344, ал. 1, т. З във връзка с чл. 225, ал.1 КТ. „С, да плати на Г. Д. Ч., ЕГН ********** обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, в общ размер на 15 556.56 лв. (петнадесет хиляди петстотин и петдесет и шест лева и 56 стотинки) за периода от 6 месеца, считано от 06.03.2024 г. до 06.09.2024 г. ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Моли да се присъдят в нейна полза сторените за настоящото съдебно производство съдебни разноски.

Направено е искане за обезпечаване на иска, като с Определение № 18806/02.05.2024 г. по делото е допуснато обезпечение на исковете и е издадена обезпечителна заповед.

В срока за отговор на искова молба е постъпил такъв от ответника „С,, като последния оспорва иска. Сочи, че служителката е трябвало да издава фактури и придружаващите ги документи, да обновява продуктовата информация на сайта на Работодателя, както и да обработва получените поръчки по телефон, имейл или онлайн магазина. Твърди, че ищцата не е изпълнявала правилно и своевременно служебните си задължения, допускала е грешки, забавяния, които са подробно описани в отговора. Сочи, че ищцата не владеела английски, който език бил необходим в работата й, въпреки че в автобиографията си била посочила че владее езика на работно ниво; същата 2 въвеждала с много бавно темпо продукти на сайта на ответника, като допускала грешки; не въвеждала своевременно направените плащания от клиенти; не се справяла в комуникацията с клиенти; издавала гаранционни карти, в които не бил попълнен срока за гаранция; допускала грешки при въвеждането на поръчки в складово-счетоводната програма, неправилно посочвала дали следва да се начислява ДДС; не приспадала платените от клиенти аванси; неправилно преместила среща, в която трябвало да участва управителя; не се справила да отговори на въпроси на одитори. Твърди, че заповедта за прекратяване на уволнението е законосъобразна, работодателя бил изложил подробно пред служителката мотивите за прекратяване на трудовия договор, включително кои качества й липсват. При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - се прави евентуално възражение за прихващане, с обезщетенията, които са заплатени от работодателя по чл. 210, ал. 1 КТ в размер на 2716,22 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ за 2023 г. в размер на 123,46 лв., и обезщетение по чл. 224 КТ за 2024 г. в размер на 370,39 лв.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат посочени следните обстоятелства:

1 ) По силата на трудов договор № 010 от 28.02.2023 г. Г. Ч. заема длъжността „Организатор, продажби и реклама“ с код по НКПД 3339 3021 по силата на Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г.

2 ) Трудовият договор e сключен като постоянен с първоначален изпитателен срок, който е изтекъл и считано от 28.08.2023 г, договорът е станал такъв за неопределено време по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ.

3) На 31.05.2023 г. между ищцата и ответното дружество e подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което е повишено нейното възнаграждение.

4 ) На служителката са връчени Предизвестие и Заповед №6 от 05.03.2024 г. за прекратяване на трудовия и договор на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

5 ) В заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение като основание за прекратяване е посочено „поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“.

6 ) Представена е длъжностна характеристика за длъжността " Организатор, продажби и реклама“, която не е спорно, че е връчена на ищцата, като се спори относно тълкуването на задълженията на ищцата, както и съдържанието на ДЛХ.

7 ) Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че в CV-то (Curriculum Vitae) си ищцата на ниво на език „Английски“ е посочила „работно ниво“ за четене, писане и говорене.

8) От трудовата книжка на ищцата се установи, че към датата на представяне на трудовата книжка (01.10.2024 г.) не е имала друг работодател 3 след „С,, ответник по делото, което ответникът не оспори, и с оглед характера на официален документ на трудовата книжка, съдът приема за безспорно установено;

Като доказателства по делото са приети фишове за работна заплата на ищцата за месец февруари 2024 г. и месец март 2024 г. от които се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец 02.2024 г. е в размер на 2 592,76 лева (2 562,02 лева основна заплата и 30,74 лева клас), като за месец март е получила обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2 716, 22 лева, както и обезщетения по чл. 224 КТ / за неизползван платен годишен отпуск/ за 2023 г. и 2024 г. в общ размер от 493, 85 лева. Приобщени към доказателствения материал са и извлечение от трудовата книжка на ищцата, от която се установява, че за периода 01.06.2023 г. – 06.03.2024 г. е била с работодател „С,, като на 06.03.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства -„Гаранционна карта № 642 и 680 от 19.10.2023 г., „Гаранционна карта № 784 и 782 от 22.02.2024 г. От тях действително се установява липса на сериен номер и гаранционен срок, както се твърди от ответника в отговора на искова молба. Въпреки това от представената и неоспорена по делото Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г., липсва конкретно задължение на ищцата, в качеството и на служител, да издава гаранционни карти. В т. 4 от длъжностната характеристика е посочено „Издава фактури и придружаващи документи“. С оглед на горното, съдът приема за установено, че служителката е имала задължение да издава гаранционни карти, възложено и с Длъжностна характеристика от 28.02.2023 г. Въпреки това, в хода на делото не се доказа по несъмнен начин, че единствено ищцата има задължение да издава гаранционни карти съответно че така издадените неточни гаранционни карти са издавани от нея.

От допуснатите като писмени доказателствени средства имейл на работодателя до ищцата от 11.01.2023 г. и от 21.06.2023 г., имейл от „,Д от 17.11.2023 г. се установява наличие на грешки при издаване на фактури от страна на ответното дружество.

С отговора на искова молба е представена и кореспонденция между Бистра Димитрова, управителя на дружеството ответник и ищцата, от която се установява, че г-жа Димитрова, сочена като одитор от ответника, иска допълнителна информация по проект № 48, а последната е предоставена от управителя на дружеството, като ответницата единствено фигурира като адресат на кореспонденцията.

С молба от 17.06.2024 г. ищцата е представила извлечения от онлайн магазин Сейфтиъп с описание на наличните продукти, а именно – различни видове обувки, с посочен модел, както и цена. Представените извадки не са оспорени от ответника. От последните се установява, че в онлайн магазин Сейфтиъп са качени над 90 артикула, с описание и цена.

С молба в изпълнение на указанията от страна на ответника от 01.07.2024 г. са представени писмени доказателства – Заповед № 03 СУК/01.03.2023 г. и Длъжностна характеристика на мениджъра на СУК, подписана на ищцата – Г. Ч.. Писмени доказателства са представени в 4 законоустановения срок /до обявяване на предварителния доклад за окончателен/ съответно последните са допустими. Последните са оспорени от страна на ответника в проведеното на 01.10.2024 г. открито съдебно заседание като опит за едностранно изменение на задълженията на една от страните по трудовото правоотношение – на работника, доколкото няма данни за връчване заповедта на ищцата.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на един свидетел - А, служител при ответника. Независимо от обстоятелството, че свидетелят е служител на ответника, съдът намира показанията му за обективни, логични и ги цени. От показанията на свидетелят А, се установява, че ищцата не знаела английски език, извършвала превод на английски през Гугъл преводач, от което възниквали грешки при превода, а оттам и в окомплектоването и изпращането на стоката; ищцата е имала проблеми с окомплектоването на стоката, не знаела как се казват и кои са специфичните предмети от стоката на работодателя търговец и съответно кои стоки следва да окомплектова.

Разпечатката съдържа 33 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b749d05-38ab-4253-af2e-5dbcca02575c