Определение № 24 от 10.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 943/2021
- Вид
- Определение № 24
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 07.01.2022
- Състав
- Ивелина Солакова, Пламен Борисов, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24 гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Пламен Борисов
Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско дело № 20214100500943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 95, ал. 5 и чл. 220, изр. 2 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила жалба от М. М. КР. против протоколно определение от 03.11.2021 г. по гражданско дело № 20214110102576 по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на К. за привличане на трето лице помагач, както и определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по производството по делото.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Гражданско дело № 2576/2021 г. по описана Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на М. М. КР., с която е предявен иск срещу ЧСИ за претърпени имуществени вреди, в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по образуваното срещу ищеца изпълнително дело. В хода на производството е постъпила молба от К., с която отправя искане до съда за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП. В проведеното на 03.11.2021 г. съдебно заседание това искане, както и искането на страната за привличане на трето лице помагач, са оставени без уважение от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е постъпила жалба, в която К. твърди, че неправилно съдът е отхвърлил искането му за предоставяне на правна помощ, тъй като е налице казус с изключителна правна сложност и не е в компетенциите му да води процеса сам. Изразява несъгласие и с факта, че е отхвърлено неговото искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна, а е уважено искането за привличане на трето лице, направено от ответната страна по делото. С оглед на горното моли въззивния съд за постановяване на съдебен акт в този смисъл.
1
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ се осигурява в случаите, в които страната по гражданскоправен спор не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, а правната норма, уредена в чл. 23, ал. 3 от ЗПП, неизчерпателно е определила критериите за установяване на тази обективна невъзможност. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в конкретния случай не е налице оправдан интерес на лицето да бъде предоставена правна помощ, тъй като видно от материалите по гр. д. № 2576/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, М.К. е сезирал съда с редовна искова молба, въз основа на която е започнато производството. В хода на същото са му надлежно връчени съобщения и книжа, по които страната е взела становище. Представил е множество относими писмени доказателства по делото. Своевременно е направил съответните процесуални искания към съда. Изпълнил е точно и в срок дадените му от първоинстанционният съд указания по отстраняване нередовности на подадената от него въззивна жалба и внасяне на съответната държавна такса. Всички процесуални действия извършени от страната до този момент са навременни и оправдани, предвид което се налага извода, че за страната не са налице трудности или пречки при надлежното упражняване на процесуалните си права. Предвид това неоправдано с оглед правния интерес на страната би било предоставяне на правна помощ на К. на този етап от производството. Не са налице данни той да е претърпял ограничения на своите процесуални права, от факта, че няма процесуален представител по делото, а напротив, от всички приложени материали следва точно обратният извод – към този момент К. е осъществил надлежно всички възможни процесуални действия. Освен това страната не сочи и наличие на някоя от останалите предпоставки, предвидени в закона, с оглед наличието на които може да и бъде предоставена правна помощ. Фактът, че лицето понастоящем пребивава в местата за лишаване от свобода - Затвора в гр. Ловеч, не сочи непременно и задължително нужда от предоставяне на правна помощ.
Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че в конкретния случай предоставянето на правна помощ на К. е неоправдано с оглед ползата, която би донесла за лицето.
По отношение на направеното от М. М. КР. искане за конституиране на трето лице помагач - Стефан Бонев Бонев, съдът счита, същото за неоснователно. В жалбата страната е посочила единствено, че с лицето Стефан Бонев Бонев има сключен договор за цесия, а пред районния съд заявява, че желае лицето да се конституира по делото, тъй като е негов приятел и може да се съветва с него.
В конкретния случай не се установява наличието на законово основание 2 соченото лице да има право да встъпи в процеса, съответно да бъде привлечено като такова. Разпоредбата на чл. 218 от ГПК изисква лицето, което встъпва в процеса да има интерес решението да бъде постановено в полза на страната, на която помага. Това изискване се отнася и за страната, чието привличане като трето лице-помагач в производството се иска. В конкретния случай не се установява по отношение соченото от ищеца лице да са налице предпоставките и да има законово основание същото да бъде привлечено като трето лице-помагач. С оглед на това и в тази и част въззивната жалба на К. следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, обжалваното протоколно определение на Районен съд – Велико Търново се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба на страната като неоснователна – оставена без уважение.
Предвид разпоредбата на чл. 95, ал. 6 от ГПК и приетото в т. 9, б. „а“ на Тълкувателно Решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 03.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 2576 по описа за 2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на М. М. КР. за привличане на трето лице-помагач по делото, както и определението, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3