Решение № 591 от 28.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1912/2026
- Вид
- Решение № 591
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- Даниела Борисова, Милен Михайлов, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 307 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 333, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 591 гр. София, 28.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601912 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия П. Е. П., чрез адв. Н. Д. срещу присъда от 17.07.2025 г., постановена по НОХД № 14395/2023 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с която подсъдимият П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец М. А. М. сумата от 5 244,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му и невъзстановени имуществени вреди /от унищожения – тотална щета – лек автомобил марка Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ********, собственост на М.
А. М./, настъпили в резултат на извършеното от подсъдимия П. Е. П. на 21.04.2020 г. /на автомагистрала „Тракия“, на около 2 704,70 метра след началото на автомагистралата км „0“ след ул. „Околовръстен път“ - гр. София, в посока от изхода на гр. София към гр. Пловдив/ ПТП /престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като наказателното производство по НОХД № 14395/2023 г. е прекратено на основание чл. 289, ал.
1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК с протоколно определение от 21.01.2025 г., влязло в законна сила на 06.02.2025 г./, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск като неоснователен за разликата от 2 500,00 лева до пълния претендиран размер от 7 744 лева, за причинени имуществени вреди.
Подсъдимият П. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 209,76 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважената част на 1 гражданския иск и 1 510,00 лева възнаграждение за вещи лица и транспортни разходи за свидетели, както и 5,00 лева държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият П. е осъден да заплати по сметка на СГП-СО сумата от 3 199,20 лева разноски за изготвените експертизи, както и 5,00 лева държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданския ищец М. А. М. сумата от 5 000,00 лева, възнаграждение за адвокатска защита.
Постановено е веществените доказателства – два броя дискове да останат на съхранение по делото.
С депозираната въззивна жалба и допълнение към нея се твърди, че присъдата е изцяло немотивирана и необоснована. Твърди се, че уважената претенция на гражданския иск в размер на 5 244 лева е неоснователна и недоказана, защото гражданският ищец е получил справедливо обезщетение от застрахователя, поради което не става ясно каква е причината същият да получи допълнителна сума от подсъдимия. Твърди се, че на подсъдимия П. неправилно и незаконосъобразно не са присъдени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, въпреки че е намалена претенцията на гражданския ищец със сумата от 2 500,00 лева, докато подсъдимият П. е осъден да заплати изцяло направените от гражданския ищец разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва, че от присъдата не става ясно каква е причината подсъдимият П. да бъде осъден да заплати транспортни разноски за свидетел в неясен размер и моли за отмяна на присъдата в тази й част. Твърди, че неправилно подсъдимият П. е осъден да заплати разноски за изготвените по делото експертизи в размер на 3 199,20 лева, защото същите са заплатени в хода на досъдебното производство и при прекратяване на наказателното производство съдът изрично се е произнесъл, че разноските остават за сметка на държавата. Оспорва се уваженият размер на адвокатското възнаграждение от 5 000,00 лева, присъдено в полза на гражданския ищец, като счита същото за прекомерно и несъразмерно на уважената претенция от 5 244,00 лева, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли се за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда като неправилна и незаконосъобразна, по изложените в жалбите съображения.
По делото е постъпило, от гражданския ищец М. А. М., становище и допълнително становище срещу въззивната жалба и допълнението към нея.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като се отправя искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваната първоинстанционна присъда в нейната цялост.
Изразява се становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционната присъда, включително в частта, в която е разпределена отговорността за разноските между страните. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е намерил, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно следствие пред въззивната инстанция.
2
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. По отношение на присъдените в тежест на подсъдимия разноски, направени за адвокатско възнаграждение пред районния съд, се поддържа становище, че независимо от своевременно въведеното в процеса възражение за прекомерност на размера на същите, те не следва да бъдат намалявани, доколкото извършените от процесуалните представители на гражданския ищец действия и предоставената защита се намират в съответствие с особеностите в предмета на производството, което е наказателно по своя характер, ведно с приет за разглеждане граждански иск.
Отправя се искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимия е осъден да заплати изцяло разноските в двете фази на наказателното производство, като след разграничение на необходимите за доказване на основателността и размера на гражданския иск доказателства, събрани пред първата инстанция, се моли именно тяхната стойност да бъде възложена в тежест на подсъдимия, а за останалата част, присъдата като немотивирана, да бъде съответно изменена.
Повереникът на гражданския ищец М. А. М. – адв. Г., оспорва въззивната жалба, допълнителните съображения и становищата по нея. Моли за постановяване на решение, с което първоинстанционната присъда в обжалваната част да бъде потвърдена. Намира, че с оглед представения пред въззивната инстанция Договор за покупко-продажба на движима вещ от 05.06.2020 г., който е приет като писмено доказателство по делото, следва да бъде увеличено с още 500 лева присъденото от първия съд обезщетение за причинени имуществени вреди, доколкото от приетия договор се установява, че получената в резултат от продажбата на увреденото МПС сума е в размер от 2000 лева, което е в противоречие със заявеното в първата инстанция от гражданския ищец обстоятелство, че продажната стойност е в размер от 2500 лева. Поддържа, че разноските пред първата инстанция са определени правилно, поради което доводите на подсъдимия в обратна насока се явяват неоснователни. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Гражданският ищец М. М. поддържа изложеното пред съда становище от неговия повереник.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия П. Е. П. – адв. Д., поддържа въззивната жалба, допълнителните съображения, както и подаденото становище към становището на въззивната жалба. Моли за постановяване на решение, с което предявеният граждански иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. Поддържа искането за ревизиране на първоинстанционната присъда и в частта относно възложените в тежест на подсъдимия съдебни разноски, направени в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, както и тези, представляващи неконкретизирани разходи за депозит за свидетел в съдебната фаза на процеса. Оспорва по размер и присъдените от първоинстанционния съд и в полза на гражданския ищец разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като намира същите за прекомерни. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.
3
Подсъдимият П. П. заявява, че поддържа становището от своя защитник.
В своята последна дума, по реда на чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият П. моли съда да бъде обективен.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
С оглед прекратяването на наказателното производство по НОХД № 14395/2023 г. по описа на СРС, НО, 20 състав още пред първата инстанция на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, с протоколно определение от 21.01.2025 г., влязло в законна сила на 06.02.2025 г., предмет на въззивна проверка от настоящия въззивен състав се явява произнасянето на първоинстанционния съд с акт по същество по отношение на предявения и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск, като с оглед обхвата на въззивно обжалване, очертан с въззивната жалба, то следва инстанционен контрол да бъде упражнен върху присъдата в гражданско осъдителната й част.
Това е така, защото, независимо от прекратяването на производството по делото в наказателната му част, то с оглед на императивната законова разпоредба на чл. 307 НПК, както и на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, въззивната инстанция дължи произнасяне по отношение приетия за съвместно разглеждане, в рамките на наказателния процес, граждански иск, предявен от гражданския ищец М. А. М. срещу подсъдимия П. Е. П. или по който се е произнесла и първата съдебна инстанция.
Гражданската отговорност за вреди, настъпили в резултат от непозволено увреждане, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, в който е уреден общият състав на деликтната отговорност. С посочения текст се въвежда задължение за репариране на виновно и противоправно причинени вреди при нарушение на общия правен принцип да не се вреди другиму.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е обвързано от рамките на повдигнатото с обвинителния акт или с частната тъжба обвинение, като противоправното деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД се явява инкриминираното такова, независимо от неговата наказателноправна природа и дали същото е признато от съда за престъпление или наказателното производство за него е прекратено, поради наличие на някоя от предпоставките по чл. 79, ал. 1 НК (смърт на дееца, амнистия или изтекла давност). В този смисъл ангажирането на деликтната отговорност на подсъдимия не се намира в пряка връзка с изхода на делото в частта относно повдигнатото обвинение, а напротив – ползва се с относителна самостоятелност, като гражданският иск може да бъде намерен за основателен независимо от постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимия по повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено конкретно престъпление.
4
Основателността на претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД се предпоставя от доказване, в хода на производството, на кумулативното наличие на всички елементи на непозволеното увреждане, като следва да бъде установено конкретно извършеното деяние (изразено в действие или бездействие), противоправния характер на същото, настъпването на твърдените вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД по отношение на вината е въведена законова презумпция, която в случай, че не бъде оборена по надлежния ред за това, налага съдът да приеме, че деянието е извършено виновно.
В настоящата хипотеза срещу подсъдимия П. Е. П., с внесения от СРП обвинителен акт, е повдигнато обвинение за извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В хода на съдебното производство е конституиран като граждански ищец пострадалия М. А. М. и е приет за съвместно разглеждане предявеният от него срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер от 7 744 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ********, собственост на М. А. М., претърпени вследствие на инкриминираното деяние.
Разпечатката съдържа 40 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b747457-627a-4bdc-99f2-82499f3b3e67