Определение № 244 от 04.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. П., 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000347 по описа за 2024 година

Производството е по чл.613а ал.3 ТЗ във връзка с чл.729ал.3 ТЗ.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№26501/14.VІ.2024год. е подадена от Н.А.П., представлявана от С. Х., директор на Дирекция „Държавни вземания“, съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-39/23.VІ.2023год. на изпълнителния директор на Н.А.П., срещу определение№260069/5.VІ.2024год. по т.д.№201/2017год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е одобрена частична сметка за разпределение №2 на наличните суми в производството по несъстоятелност на „Ф.“ АД /н/ гр.Б., област П., с оплаквания за неправилност. В Н.А.П.равеното от Н.А.П. възражение срещу частична сметка за разпределение №2 е застъпена тезата, че съгласно чл.110 ЗЗД предплатените от кредитори суми за разноски по чл.629б ТЗ през 2017год., през 2018год. и 2019год. по месец април 2019год. включително, са погасени по давност. Счита, че за да тече погасителната давност по чл.110 ЗЗД, е без значение обстоятелството дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането, до момента на изтичане на давността. Липсата на средства в масата на несъстоятелността за изплащане на предплатените разноски, не е предвидена в закон като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл.115 ЗЗД. Императивният характер на правната уредба на погасителната давност не позволява съдържащите се в нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително, което означава, че макар да съставлява пречка за удовлетворяване на вземането, след като не е предвидена в закона, липсата на средства/имущество в масата на несъстоятелността, не може да доведе до спиране на давността. За кредиторите е съществувала възможност своевременно да предявят вземанията пред съда по несъстоятелността и по този начин да предотвратят погасяването им по давност. Още повече, че през 2022год. е била изготвена, одобрена и изпълнена частична сметка за разпределение №1, с която са били удовлетворени следващи редове, но не е било предвидено възстановяване на предплатени до 2022год. разноски. Ако одобрената частична сметка за разпределение №2 се изпълни, това ще доведе до ощетяване на кредиторите, които своевременно са предявили вземанията си пред съда по несъстоятелността или чиито вземания са били служебно включени от синдика в списъка на приетите вземания. Ето защо жалбоподателят моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени постановеното от ОС-П. определение изцяло, като неправилно и несъобразено с фактите и обстоятелствата по делото, и да постанови ново определение, с което да измени изготвената частична сметка за разпределение №2, като в същата бъдат предвидено за разпределение само действително предплатени разноски от кредиторите, които не са погасени по давност към датата на изготвяне на сметката, а в случай, че няма за възстановяване такива разноски, цялата сума в размер на 127 792.93лв. да 1 бъде разпределена между кредиторите с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722ал.1т.7 ТЗ.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната въззивна жалба вх.№260519/21.VІ.2024год. от кредиторите „Е.Д.“ АД гр.С., ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор С. Н. и „Б.“ АД гр.П., ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор С. Н., с възражения за нейната неоснователност, като молят въззивният съд да остави без уважение частната жалба и потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Сочат, че те като кредитори са предплащали определените от съда по несъстоятелността разноски, за да продължи производството по несъстоятелност срещу длъжника „Ф.“ АД /н/ гр.Б., а само кредиторът Н.А.П., без да е предплатил дори 1лв. разноски, ще получи сумата от осребряването на имуществото на длъжника- около 450 000лв. Твърдят, че двете дружества са кредитори, предоставили на длъжника „Ф.“ АД /н/ гр.Б. кредити в общ размер на 500 000лв., а очевидно няма да получат нищо от своите вземания до приключване на производството по несъстоятелност. Считат, че с възражението на кредитора Н.А.П. в производството по несъстоятелност се въвеждат необосновани усложнения, които не са предвидени в ТЗ.

В законоустановения срок е подадено становище относно частната жалба вх.№260520/24.VІ.2024год. от „Ф.“ АД /н/ гр.Б., чрез синдика Н. Г. М., с възражение за нейната неоснователност. Посочени са определенията на съда по несъстоятелността, съгласно които кредиторът „Е.Д.“ АД гр.С. е превел суми за предплащане на разноските в производството по несъстоятелността. Счита, че възражението за изтекла погасителна давност по отношение на предплатените разноски не следва да се прилага. Сочи, че в ТЗ не съществува изрична разпоредба, съгласно която кредиторът привнесъл разноски следва да ги предявява и срок за това предявяване. Поради което и института на погасителната давност не се прилага в случая. Това са разноски, платени по определения в ТЗ ред и определени от съда, за да продължи производството по несъстоятелност на длъжника по осребряване на имуществото му. Ето защо те не следва да се предявяват като вземания, тъй като тези разноски са определени предварително от съда по несъстоятелността с определение, което не подлежи на обжалване. Размерът им е определен от съда и те са внесени по делото на основание този акт на съда. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с посоченото Тълкувателно решение.

П.ският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.275ал.1 ГПК във връзка с чл.729ал.3 ТЗ, от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред апелативен съд, поради което е редовна и допустима.

Разгледана и по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА

ЖАЛБА по следните съображения:

Синдикът Н. Г. М. е представил с молба вх.№260409/17.V.2024год. по т.д.

№201/2017год. по описа на Пазарджишки окръжен съд, изготвената от него на 9.V.2024год. и обявена в ТРРЮЛНЦ на 15.V.2024год., частична сметка за разпределение №2 на сумата 127 792.93лв., която е разпределена кредиторите, както следва: на кредиторите по чл.722ал.1т.3 ТЗ- „Е.Д.“ АД гр.С.- сумата 65 000лв. и „Б.“ АД гр.П.- сумата 2 000лв., на кредитора Н.А.П. сумата 60 000лв. по реда на чл.722ал.1т.7 ТЗ и на кредитора Ц.П. сумата 792.93лв. по реда на чл.722ал.1т.7 ТЗ.

В срока по чл.727 ТЗ, по реда на чл.728 ТЗ, срещу частичната сметка за разпределение №2 е постъпило възражение вх.№260449/31.V.2024год. /с дата на пощенското клеймо 29.V.2024год./ от кредитора Н.А.П., с която в полза на кредиторите „Е.Д.“ АД гр.С. и „Б.“ АД гр.П. е разпределена сумата от 67 000лв. по реда на чл.722ал.1т.3 ТЗ, тъй като тази сума представлява внесени разноски в производството по несъстоятелност 2 съгласно постановени определения на съда по несъстоятелността. Кредиторът Н.А.П. счита, че съдът по несъстоятелността не е съобразил датите, на които са предплатени тези разноски и дали не е изтекла погасителната давност по чл.110 ЗЗД за тях. Не са били посочени и определенията на съда по несъстоятелността, с които тези кредитори са били задължени да предплатят тези разноски. От друга страна по делото не са налице доказателства за предплащане на разноски в този размер, посочен от синдика в частична сметка за разпределение №2. Вземанията за разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, които са определени от съда по несъстоятелността с определения по чл.629б ТЗ и чл.632ал.5 ТЗ, не са били включени в списъците на приетите вземания на кредиторите на длъжника, същевременно няма и данни тези вземания да са били предявени пред съда по несъстоятелността. Съгласно разпоредбата на чл.632а ТЗ предплатените суми по чл.629б ТЗ и чл.632 ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, като кредиторът може да прецени да не предявява вземанията си за разноски в производството по несъстоятелност. Съгласно чл.685а ал.1 ТЗ с предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, се прекъсва и спира да тече давността докато трае производството. Загова при липса на предявяване на тези разноски в производството по несъстоятелност, давност тече по общите правила на ЗЗД. Ето защо кредиторът Н.А.П. моли съдът по несъстоятелността да постанови определение по чл.729ал.1 ТЗ, с което откаже да одобри частична сметка за разпределение №2, обявена в ТРРЮЛНЦ на 15.V.2024год., и укаже на синдика да изготви нова сметка за разпределение, в която се включат само действително предплатени разноски от кредиторите, които не са погасени по давност към датата на изготвяне на сметката, а в случай, че няма такива, цялата сума да се разпредели за удовлетворяване на вземанията на кредиторите по чл.722ал.1т.7 ТЗ.

С обжалваното определение №260069/5.VІ.2024год. по т.д.

№201/2017год. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено в по реда на чл.729 ТЗ, съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на кредитора Н.А.П. срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение №2 и го е оставил без уважение като неоснователно и е одобрил изготвената от синдика частична сметка за разпределение №2.

Посочил е, че производството по несъстоятелност е особено исково производство обхващащо качества на съдебен процес и на процес на универсално принудително изпълнение, поради което разпоредби от други материални закони следва да се прилагат като се отчита спецификата на производството по несъстоятелност. Посочени са актовете на съда, с които на основание чл.629б ТЗ съдът е изискал внасяне на разноски в производството по несъстоятелност, датите на които са внесени и кредиторите, които са ги внесли, както и извлечение от банковите сметки на кредиторите, внесли разноските. Приел е за неоснователно възражението за погасяване по давност на така внесените разноски.

Позовал се е на т.9 от ТР№1/2017год. на ОСТК на ВКС, в което е указано, че възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл.728 ТЗ. За 3 предплатилите разноски кредитори не е предвидено законово изискване за предявяването им по специалния ред по чл.688ал.3 ТЗ. Н.А.П.ротив, съгласно чл.632а ТЗ, единственото условие за тяхното изплащане е масата на несъстоятелността да се е увеличила достатъчно.

Давност за тези кредитори ще тече не от момента на внасянето на разноските, а от момента на стабилизиране на сметката за разпределение, с която е предвидено изплащането им на кредиторите, които са ги внесли.

Въззивният съд счита обжалваното определение за законосъобразно и правилно.

Няма спор, че кредиторът „Е.Д.“ АД гр.С. е предплатил разноски в общ размер на 65 000лв., както следва: 5 000лв., внесени на 6.ХІІ.2017год. на основание определение от 6.ХІІ.2017год., 7 000лв., внесени на 6.ХІІ.20127год. на основание определение от 6.ХІІ.2017год., 8 000лв., внесени на 29.ІІІ.2019год. на основание определение №163/14.ІІІ.2019год., 25 000лв., внесени на 17.V.2019год. на основание определение №308/13.V.2019год. и 20 000лв., внесени на 16.VІІІ.2019год. на основание определение №495/1.VІІІ.2019год., а кредиторът „Б.“ АД гр.П. е внесъл на 29.ІІІ.2019год.

2 000лв. на основание определение №163/14.ІІІ.2019год. Представени са и извлечения от банковите сметки на тези кредитори, от които се установява, че тези суми действително са платени по особената банкова сметка на длъжника „Ф.“ АД /н/ гр.Б..

Производството по несъстоятелност е особено исково производство, което обхваща както исково съдебно производство, така и производство по универсално принудително изпълнение. Вярно е, че то е уредено с комплекс от специални разпоредби в ТЗ, а съгласно чл.621 ТЗ доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на ГПК. Разпоредбите на ЗЗД ще се прилагат в това производство, като се отчита особеността и характера на това производство, и предвидените за това специални разпоредби в ТЗ. В настоящия случай тези разноски са били предплатени на основание определения на съда по несъстоятелността, постановени по реда на чл.629б ТЗ и чл.632ал.5 ТЗ, за да продължи производството по несъстоятелност. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №1/3.ХІІ.2018год. по тълк.д.№1/2017год. на ОСТК на ВКС, разпоредбата на чл.722 ТЗ урежда императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална уредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в ред трети на чл.722ал.1 ТЗ. Възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единствения начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл.728 ТЗ. Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл.722ал.1т.3 ТЗ за разноски по несъстоятелността, предплатилите разноските кредитори следва да се удовлетворят преди останалите кредитори с вземания за разноски, поради установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл.632а ТЗ. А съгласно чл.632а ТЗ, предплатените суми по 4 чл.629б ТЗ и чл.632ал.5 ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.