Определение № 8733 от 26.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8733 гр. Варна, 26.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20253110101619 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, с която претендира да бъде прието за установено по отношение н а С. Д. П., ЕГН **********, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 10765/2024г. на РС – Варна е издадена заповед по чл. 410 ГПК с № 5890/18.10.2024 г.

Съдът при извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК, взе предвид следното:

За допустимостта на исковете с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК е необходимо наличието на следните задължителни предпоставки, за които съдът служебно следи - издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение, наличието на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, както и предявяването на иск от заявителя в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ал.4 ГПК.

С иска по чл. 422 ГПК се целят последиците посочени в чл. 416 ГПК – влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която кредиторът да се снабди с изпълнителен лист за удовлетворяване на субективното си материално право (респ. да се стабилизира издадения вече такъв в производство по чл. 417 ГПК). Това е и правният интерес от предприетата искова защита.

С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вкл. при оттегляне на възражението този интерес е винаги удовлетворен, което прави безпредметно воденето на исковия процес. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът следи служебно до приключването му – в т. см. са и разясненията дадени с т. 10а и т. 5а от ТР № 4/2013г.

1 на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай от материалите по ч.гр.д. №10765/2024г. на РС – Варна е видно, че в производството по него е налице редовно връчване на процесната заповед по чл. 410 ГПК лично на длъжника на 09.04.2025г. Установява се също така, че в законоустановения срок- 09.05.2025г., по ч.гр.д. 10765/2024г. на РС – Варна липсва подадено от длъжника възражение на осн. чл. 414 ГПК, поради което и на ищеца не са били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, като е било разпоредено издаване на изп. лист за присъденото вземане.

Предвид гореизложеното ВРС намира, че у ищецът не е налице правен интерес за предявяване на установителен иск, тъй като в заповедното производство липсва редовно подадено възражение по смисъла на чл. 414 ГПК срещу издадената по него заповед за изпълнение и тя е влязла в законна сила. Поради това производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Разноски не се следват на ищеца /държавна такса не е платена/, тъй като искът не е бил предявен надлежно.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 12107/10.02.2025г. на ВРС, въз основа на която е образувано гр.д. № 1619/ 2025г. по описа на ВРС като ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2