Решение № 481 от 17.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Б, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500950 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 11-03-284/19.07.2024г., подадена от община Б против разпореждане от 15.07.2024г., по изп.д.№ 894/2024г. по описа на ЧСИ Б.В., с което е оставено без уважение възражението на община Б с искане за отмяна на Постановление от 28.06.2024г., в частта, с която са определени разноски по изпълнителното дело.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на определените и възложени разноски в тежест на длъжника. Жалбоподателят твърди, че веднага след узнаването, че дължи разноски по влязло в сила съдебно решение, представляващо изпълнително основание, е предприел незабавни действия по покана до кредитора и В. Т. и неговият пълномощник адв.Б. да посочат банкова сметка, по която да се преведе дължимата сума. Сочи се, че поканите за това са получени от пълнтомощника на страната на 09.04.204г., а от самия кредитор на 12.04.2024г. Въпреки поканата и след получаването й страната се е снабдила на 24.06.2024г. с изпълнителен лист за тези суми срещу жалбоподателя и на 28.06.2024г. е образувало изпълнително дело. Образуването на изпълнително производство от кредитора след като е бил поканен от длъжника да посочи сметка, за да изпълни задължението си, се сочи от жалбоподателя като злоупотреба с права съобразно чл.3 от ГПК. Поддържа се, че тези действия противоречат на принципа за добросъвестност при упражняване на процесуалните права, установен в чл. 3 от ГПК.

Изтъква се липса на основание по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК за определяне на разноски 1 за изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е дал повод за образуването му, а кредиторът не е положил грижата на добър стопанин на получи предложеното му доброволно изпълнение.

Като самостоятелен довод се прави възражение за прекомерност на поисканото като разноски адвокатско възнаграждение като се сочи липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното прозиводтво и се сочат подробни обстоятелства в тази насока.

С оглед на изложеното се иска отмяна на Постановление от 28.06.2024г. , с което са определени разноски по изпълнението в тежест на длъжника, при условията на евентуалност се иса намаляване размера на присъдения размер адвокатско възнаграждение на 200 лв.

В отговора по жалбата, подаден от взискателя в изпълнителното производство, жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се плащане на дължимото след образуване на изпълнителното производство и на това основание съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Подробно се аргументира неприложимостта на чл.78, ал.2 ГПК за разноските в изпълнителния процес. Сочи се, че са предприети действия са събиране на дължимите суми едва след влизане в сила на решението, по което се дължат и при липса на доброволно плащане. Изтъква се и липса на банкова сметка на взискателя, която да се посочи на длъжника, за да изпълни. Сочи се, че длъжникът е следвало да изчерпи всички допустими способи, за да изпълни . Сочат се и подробни аргументи за неоснователност на аргументите на жалбоподателя за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и защита в изпълнителния процес.

При поддържане на възражения в горната насока се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК, ЧСИ е изложил подробни мотиви в насока допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа се, че дължимите разноски по изпълнението са за сметка на длъжника, поради извършено плащане в хода на изпълнителния процес, като не са налице изключенията, при които тези разноски не се заплащат от тази страна.

Окръжният съд, след анализ и обсъждане на доказателствата и на доводите на страните, приема следното :

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител по арг. от чл.435, ал.2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

По същество жалбата е основателна.

Изп.дело № 894/2024г. по описа на ЧСИ Б.В. е образувано на 28.06.2024г. по молба от В.

Б. Т., като взискател срещу община Б, като длъжник. Молбата за образуване на изпълнителния процес е представен изпълнителен лист, издаден на 24.06.2024г. по влязло в сила на 28.05.2024г. решение № 767/13.11.2023г. по гр.д.№ 1557/2021г. на РС Б в полза на 2 взискателя В. Т. срещу община Б. С изпълнителния лист община Б е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1150 лв. разноски по г.д.№ 1557/2021г. на РС Б и сумата от 1400 лв. разноски по в.гр.д.№ 106/2024г. на ОС Б.

На 28.06.2024г. на длъжника община Б е връчена Покана за доброволно изпълнение, в която е обективирано и постановление, с което са определени разноските по изпълнението в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 48 лв. с ДДС обикновени такси за образуване и водене на делото.

С молба от 01.07.2024г. длъжникът е поискал от ЧСИ да отмени Постановлението от 28.06.2024г., в частта за разноските, а при условията на евентуалност да намали адвокатското възнаграждение на 200 лв. и размера на определената по т.26 от ТРРЗЧСИ такса, съобразно намаления размер адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане от 15.07.2024г. ЧСИ Б.В. е оставил без уважение възражението на община Б, с което е поискано отмяна, респ.намаляване на приетия размер на адвокатското възнаграждение и размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С платежно нареждане на 19.07.2024г. по сметка на ЧСИ длъжника – община Б е превела сумата от 2550 лв., на основание плащане по изп.дело № 894/2024г.

Преди образуване на изп.д.№ 894/2024г. по описа на ЧСИ Б.В. - на 09.04.2024г. пълномощникът на взискателя – адв.Б., а на 12.04.2024г. самият взискател В. Т., са получили покани от община Б, с които са поканени да посочат банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите, които общината е осъдена да заплати като разноски пред първата и въззивна инстанции.

Така установеното, сочи на следното от правна страна:

Представените към жалбата доказателства установяват, че длъжникът веднага след като е узнал, че с Решение № 161/28.03.2024г. по в.гр.д.№ 106/2024г. на ОС Б е потвърдено Решение № 767/13.11.2023г. по гр.д.№ 1557/2021г. на РС Б е предприел действия за заплащане на възникналото въз основа на тези решения задължения за заплащане на разноски пред двете инстанции. С писмо с изх.№ 11-00-259/04.04.2024г., получено от пълномощника на взискателя на 09.04.2024г. и от самия взискател на 12.04.2024г., т.е. преди образуване на изпълнителния процес, последният е поканен да представи банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума. В писмата се съдържа признание от длъжника за неизгоден за него факт, както дължимата сума, така и основанието и размера й, поради което е без правно значение фактът, че към този момент решението не е било влязло в сила, доколкото страната признава неизгоден за себе си факт, а и именно, че дължи сума, като признава, както правопораждащото й основание, така и размера й.

Следователно, с действията си преди образуване на 28.06.2024г. на изпълнителния процес длъжникът – община Б е демонстрирала желание да заплати доброволно задълженията си.

С връчвате на покани до взискателя и длъжника преди образуване на изпълнителното дело по същество общината, като длъжник, е предложила на кредитора вариант за изпълнение на неговото носимо по см. на чл.68 б „а“ от ЗЗД парично задължение – чрез 3 заплащане по банкова сметка. От получаване на поканите за това до образуване на изпълнителното производство взискателят не е отговорил на предложения от длъжника начин на изпълнение, не е посочил банкова сметка, нито е възразил по някакъв начин.

Взискателят не е отговорил на изпратената покана на длъжника с предложен начин на доброволно изпълнение и след влиза в сила на решението. Едва с отговора по настоящата жалба сочи, че не е разполага с открита банкова сметка, поради това не бил посочил такава.

От представените доказателства се установява, че длъжникът е изразил воля да плати доброволно още с узнаване възникването на основанието за плащане и преди да бъде поканен да плати /Решение № 45 от 18.05.2010г. на ВКС по т.д.№ 532/2009г., I т.о., ТК/, което сочи на извод за наличие на добросъвестно поведение от страна на жалбоподателя като длъжник. С получаване на поканата с предложен вариант за изпълнение върху кредитора на вземането се прехъврля риска и респ. последиците на забавата на кредитора по см. на чл.95, ал.1, предл.1-во от ЗЗД – неоправдано неприемане от кредитора на предложения от длъжника начин на изпълнение /така Определение № 283 от 10.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3787/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.След като кредиторът не е отговорил в рамките на разумния срок на отправеното предложение от длъжника за начин на изпълнение за последния не възниква основание да търси други допустими начини да изпълни – вкл. и да упражни възможността по чл.97, ал.1, изреч.2-ро ЗЗД или да извърши превод с пощенски запис. За да възникне основание длъжника да търси други способи да изпълни носимото парично задължение ще възникне само в случай, че кредиторът е отказал или оспорил по определени съображения предложения от длъжника начин на изпълнение, но не и когато липсва отговор на поканата да приеме предложен начин на изпълнение.

Установените факти, доказани с представените доказателства, налагат извод за недобросъвестно по см. на чл.3 от ГПК упражняване на права от взискателя при образуване на изп.д. № 894 по описа за 2014 г. на ЧСИ Б.В., след като длъжникът преди това е изразил недвусмислено пред кредитора воля, че желае и иска да изпълни и предлага начин на изпълнение.

Горното следва да държи сметка и на естеството на изпълнителния процес, имащ характер на санкция по отношение на длъжник, който е отказал да изпълни доброволно задължението си, но не следва да явява такава по отношение на този, който е изправен, т.е. който желае, но не му се съдейства да изпълни дължимото.

В случите, когато длъжникът е направил всичко възможно и обективирал воля да изпълни доброволно задължението си, за кредитора липсва изпълняемо право, т.е. той може да пристъпи към принудително изпълнение само в случаите, когато липсва желание от страна на длъжника да изпълни доброволно /в същия смисъл проф.Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално право“, осмо издание/.

Безспорно е , че предприетите стъпки за доброволно изпълнение от длъжника към кредитора на процесното вземане са инициирани преди образуване на изп.д., следователно към датата на образуване на индивидуалния изпълнителен процес не е налице изпълняемо право. Това дава основание за извод, че длъжникът не е дал повод за образуване на 4 изпълнителен процес и в този случай е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК освобождаване от отговорност за разноски тази страна, която с поведението си не е дала повод за образуване на делото. Постановките на чл.78 от ГПК съдържа общата регламентация на разноските, приложима във всички производства по ГПК, включително и в изпълнителното, в какъвто смисъл са и решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, и определение № 403 от 01.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.

От гореизложеното следва, че искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваната част от постановлението е основателно и следва да бъде уважено. Поради това, не е необходимо да се разглежда направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение и такси.

Водим от горното, Бският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.06.2024г. по изп.д.№ 894/2024г. на ЧСИ Б.В., с рег.№ 890, район на действие ОС Б, в частта, с което в тежест на община Б са определени дължими разноски по изпълнителното дело в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 48 лв.