Решение № 264 от 26.06.2023, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1478/2022
- Вид
- Решение № 264
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3, предл. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 264 гр. Кърджали, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140101478 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, против Д. Я.
Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.************* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 167, 78 ( три хиляди сто шестдесет и седем лева и 78 ст.) лева, представляваща част от общо дължимата остатъчна непогасена главница, в размер на 10 936,28 лева, по сключения между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 ( осемстотин четиридесет и седем лева и 39 ст.) лв. – обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2022г./дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292 от 22.06.2022 г. по ч.гр.д. № 770/2022 г. на РСКърджали.
Ищецът твърди, че е цесионер и кредитор на процесните вземания, произтичащи от договор за потребителски банков кредит. Сочи, че между страните е налице друго влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца друга част от кредита по частичен иск.
В писмен отговор ответникът по същество не оспорва вземанията по основание и размер. Възразява обаче, че вземанията са погасени по давност, като твърди, че давността тече поотделно за всяка една вноска по погасителния план по кредита, позовавайки се на практика на ВКС, цитирана в отговора. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими и основателни, по следните съображения:
1
С изготвения и обявен за окончателен проект за доклад по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3, предл. I ГПК, е обявено за безспорно, че ищецът е титуляр на материалните права, предмет на правените искове, на посочените в исковата молба основания, като разяснено, че е спорно между страните дали процесните вземания са погасени по давност. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението за изтекла погасителна давност е винаги в условията на евентуалност, тъй като по давност се погасяват единствено съществуващи вземания.
Установява се от фактическа страна, че ищецът е титуляр на вземане за сумата от 3 167, 78 лева, представляваща част от общо дължимата остатъчна непогасена главница, в размер на 10 936,28 лева, по сключения между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008 г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 лева обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до 21.06.2022 г.
Спорът между страните се концентрира до това дали вземането по договора за банков кредит е погасено по давност, като се свежда до застъпените от страните противоречиви правни становища относно това дали вземането за главницата по договора за банков кредит, платим чрез месечни погасителни вноски, се погасява по давност, за съответната част, считано от падежа на всяка една вноска, или пък давността тече от датата на крайния срок на договора.
Договорът за банков кредит е едностранен възмезден договор, разновидност на договора за заем, като разпоредбите на чл. 240 и сл. ЗЗД са общи и намират приложение и спрямо договора за банков кредит. Длъжникът има задължението да върне дадената в заем/кредит сума (главница), ведно с възнаградителна лихва, в уговорения между страните срок, като възнаградителната лихва представлява цената, дължима срещу ползване на паричния ресурс за договорения между страните период от време. При договора за заем, не би могло да има спор, че преди изтичане на срока, вземането на кредитора изобщо не е изискуемо. Не се дължи връщане нито на главницата, нито на лихвата, преди падежа, като именно това е целта на уговорения срок, който по правило е в полза на длъжника – чл. 70, ал. 1 ЗЗД. При договора за банков кредит, обаче, законодателната уредба въвежда специални правни норми, с които се допуска кредиторът да иска изпълнение поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита – чл. 60, ал 2 ЗКИ. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните при наличието на обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е уредена като потестативно право на кредитора, като целта на закона е да се гарантира общественият интерес от стабилността на банковата система, предвид обстоятелството, че договорът за банков кредит е едностранен и като такъв той не би могъл да бъде развален по реда на чл. 87 ЗДД, тъй като на разваляне подлежат само двустранните договори.
В съдебната практика съществуват противоречия относно това дали при неизпълнение на вноските по договорения между страните погасителен план, отделните погасителни вноски се погасят с отделна погасителна давност, или пък давността тече от крайния срок на договора. Именно по този въпрос е образувано и ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо.
Според настоящия съдебен състав погасителната давност тече от крайния на срок на договора, тъй като според чл. 114, ал. 1 ЗЗД по давност се погасяват единствено изискуемите вземания. С разясненията на ТР № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на 2 изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. С цитираното тълкувателно решение се прие още, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. На база горните съображения с решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д.
№4674/2021 г. на ВКС, III г.о. се прие, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена, респ. не е настъпила, предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Тези доводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Не би могло от правна страна срокът по чл. 147, ал.
1 ЗЗД и погасителната давност да текат от различни дати, тъй като и давностният и преклузивният срок по чл.147, ал. 1 ЗЗД, текат считано от изискуемостта на вземането, т.е. от един и същ начален момент.
Отделно от горния довод, който е чисто формален, следва да се има предвид и какъв е правният характер на погасителния план. Не може да бъде споделена тезата, че погасителният план е установен в интерес на длъжника, тъй като кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части в отклонение от правилото на чл. 66 ЗДД. Точно обратното, погасителният план охранява най-вече правата на кредитора и е изцяло в негов интерес, тъй като намалява последиците и риска от неплатежоспособността на длъжника. Така косвено се охранява и стабилността на банковата система. Погасителният план обаче е само една прогноза как биха се развили облигационните отношения между страните, като единствената правна последица, която настъпва от неизпълнението на плана е възможността кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. да отпаднат последиците на установения в полза на длъжника срок. Отделните вноски не се отделни вземания, части от главницата и възнаградителната лихва, те не са изискуеми преди да бъде обявена предсрочната изискуемост на кредита, респ. преди неговия падеж. Ето защо същите не се погасяват с отделна погасителна давност вноска по вноска. Постановената в обратен смисъл съдебна практика следва да се приеме за изоставена, с оглед разясненията на ТР № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
При това положение предявените искове подлежат на уважаване в цялост, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в 176,71 лева – за държавни такси за исковото и заповедното производства, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Я. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.************* дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 сумата от 3 167, 78 ( три хиляди сто шестдесет и седем лева и 78 ст.) лева, представляваща част от общо дължимата остатъчна непогасена главница, в размер на 10 936,28 лева, по сключения между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, договор за потребителски банков кредит от 31.07.2008г., с краен срок на погасяване 31.07.2018 г., правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2014 г., както и сумата 847.39 ( осемстотин четиридесет и седем лева и 39 ст.) лв. – обезщетение за забава в размер законна лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2022г./дата на подаване на заявлението по чл.410 3 от ГПК/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 292 от 22.06.2022 г. по ч.гр.д. № 770/2022 г. на РСКърджали.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Д. Я. Я., ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 176,71 ( сто седемдесет и шест лева и 71 ст. ) лева – разноски държавни такси за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4