Решение № 199 от 04.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Стара Загора, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500393 по описа за 2025 година

Производството е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила Въззивна жалба вх.№ 7693/09.05.2025г. от ищцата /служителка/ С. Ю. Р. от гр.К., *** против негативната за нея част от първоинстанционно Решение № 221/10.04.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 1614/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени изцяло предявените й искове за присъждане на парични обезщетения по чл.200, ал.1 от КТ в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 15.07.2020г., поради настъпил ексцес на 23.05.2023г., ведно със законната лихва върху тях от датата на първоначалното увреждане /15.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумите, както и разноските й по делото. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл са и исканията й в предварителната й писмена Молба вх.№ 8211/24.06.2025г. Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител - адвокат и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 8919/29.05.2025г. от ответника работодател Детска дневна ясла *** - гр.К., ***, която счита атакуваното 1 първоинстанционно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, заявява, че посочените във въззивната жалба оплаквания били неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не се е явил процесулен представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

След запознаване твърденията и възраженията на всяка една от страните, въз основа на събраните пред РС доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана ищцова страна, в изискуемата се законова писмена форма, срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от пълнолетната българска гражданка /служителка/ С. Ю. Р. от гр.К., *** за това, че на 23.05.2023г. й била извършена последваща операция, с която е бил изпилен цимента с помощта на пила, ексцизирани били фибрина по ръбовете и некротичните участъци от кожата, хемостаза и превръзка и на 25.05.2023г. била изписана от болнично заведение с препоръки да не натоварва крайника, поради лесна чупливост и ранимост на цимента. Все още не били възможни активни двигателни движения и връщане към нормалния ритъм на живот, не можела да стъпва, а ходела с ортеза с помощта на патерица. Заявява, че лечението все още не било приключило и това била поредната извършена оперативна интервенция, която до тогова не е била претендирана пред съда. Заявява, че конкретното лечение можело да продължи за неопределено време, като продължава и ще продължава и за напред. Твърди, че продължава да изпитва болка, загубена е функцията на левия крак, че не може да ходи, не може да работи, не може да пазарува, да домакинства, не може да се грижи за детето си, не може да се обслужва самостоятелно, нужна й била чужда помощ за извършването на ежедневни дейности. Нарушен бил целият й режим на живот и продължава да изпитва негативни последици от злополуката. Болките в пострадалата област продължавали, налагало се да приема болкоуспокояващи средства и да спазва много ограничителен режим на движение. Във връзка с настъпилата трудова злополука и причинените вследствие на това нови неимуществени вреди от оперативното лечение на 23.03.2025г. претендира против тогавашния си работодател ново парично обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тях от датата на първоначалното увреждане /15.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всички свои разноски по делото.

С обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното Решение относно претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно 2 със законните последици, РС е отхвърлил изцяло тази парична искова претенция, като е приел в тази част от мотивите си, че при липса на изрично посочване в исковата молба, че се предявява частичен иск за претърпени неимуществени вреди, се приема, че искът е предявен за цялото вземане за обезщетение за всички неимуществени вреди, включително и бъдещите.

Поради което предявената от ищцата /въззивница/ претенция е останала недоказана относно твърдяното влошаване здравословното й състояние, свързано с поява на ново страдание, което се отклонявало съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, поради което и предявеният нов паричен иск за обезщетяване на неимуществени вреди се явявал неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици от това. При извършената служебна въззивна проверка настоящия въззивен съд счита, че претендиращият обезщетение за вреди увреден /въззивницата - ищца/ по принцип може да предяви осъдителен иск относно цялото свое първично вземане за всички вреди /включително и евентуалните бъдещи такива/, ако те произтичат от едно увреждане, като тя може сама да избере да предяви с иск евентуално само за част от вземането си.

Тогава нови неимуществени вреди може да се претендират само при ексцес, а в другия случай ищцата може да предяви в отделно исково съдебно производство непредявените части от по-рано предявените си вземания за парични обезщетения.

Действително са налице няколко процесуални начина за предявяване на частичен иск, като при всички тях в исковата молба трябва да има изрично посочване, че този иск е частичен, и ако евентуално липсва такова изрично посочване, следва да се счита, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди, включително и евентуалните бъдещи такива.

Наистина може да се предяви частичен иск, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди. Също така може да се предяви частичен иск, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с изрично посочване началото и края му. Освен това може да се претендират парични обезщетение за всяко отделно увреждане с изричното им посочване. Когато обаче се предявява иск за парично обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в определен период от време, пострадалата от установената трудова злополука е следвало да предяви частичен иск, в продължение на вече предявения и уважен неин такъв. И тъй като един неин такъв частичен иск е бил вече в значителна степен уважен от РС- Казанлък, ОС- Ст.Загора и ВКССофия за същия инцидент на 15.07.2020г., процесуално допустим ще е иск за парично обезщетяване на евентуални неимуществени вредите, настъпили в някакъв следващ период от време. И ако последващият иск е за обезщетяване на бъдещи вреди, които са били обезщетени при постановяване на решението по уважения частичния иск, последващият иск ще се явява неоснователен и недоказан от материалноправна гледна точка, понеже въпросът има ли настъпили нови вреди извън периода по първия иск е по материалното 3 същество на спора, а не по евентуалното процедурно наличието на процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск. Следователно в процесния случай, при очевидната пълна липса на изрично посочване в исковата молба, че ищцата предявява частичен паричен иск за претърпени неимуществени вреди, следва да се приеме, че настоящият и процесен нов иск се явява предявен от нея за цялото вземане за парично обезщетение за всички претърпени от нея неимуществени вреди, включително и за евентуалните бъдещи такива.

За процесния казус въззивният съд констатира, че първоначалният иск за неимуществени вреди по първоначално образувано първоинстанционно гр.д.

№ 2149/2021г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска очевидно и безспорно е бил предявен за всички неимуществени вреди на ищцата /въззивница/, настъпили към онзи момент, като окончателно е уважен частично за 80 000 лв. от общо претендираните 150 000 лв. Този фактически и правен извод се формира от съдебните решения, в които не е посочен някакъв отделен период, за който се претендира парично обезщетяване на претърпените неимуществените вреди от пострадалата, тъй като такъв не е бил заявен в тогавашната й първоначална искова молба. Поради което и с оглед императивната разпоредба на чл.297 от ГПК следва да се зачете от всеки български съд силата на присъдено нещо на влязлото в законна сила решение по първоначалното първоинстанционно гр.д.№ 2149/2021г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което между страните съгласно чл.298, ал.1 от ГПК е формирана сила на присъдено нещо по отношение на характера и размера на претърпените от ищцата на 15.07.2020г. неимуществени вреди към онзи момент от време, които са били частично уважени от общо претендираните 150 000 лв. само общо за 80 000 лв. Като за останалата част първият иск над частично уважените 80 000 лв. до общо претендираните 15 000 лв. въобще не е бил предявяван нито по първоначалното гр.дело, нито по второто настоящо такова. Обаче РС неправилно е приел, че в случая искът за неимуществени вреди, по който е било образувано гр.д.№ 2149/2021г. по описа на същия РС- гр.Казанлък бил предявен за всички неимуществени вреди, включително и за бъдещи такива, като този негов фактически и правен извод се бил формирал от съдебното решение, в което не бил посочен изрично отделен период, за който се претендирали за парично обезщетяване неимуществени вреди, тъй като такъв не бил заявен изначално в искова молба.

В резултат на това РС неправилно е стигнал до правния извод, че следва да зачете силата на пресъдено нещо относно влязлото в законна сила първоначално решение по горепосоченото дело, с което между страните съгласно чл.298, ал.1 от ГПК била формирана сила на пресъдено нещо по отношение на характера и размера на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, включително и евентуалните бъдещи такива.

Безспорно от името на същата пострадала ищца е било водено и приключено предходно гр.д.№ 2149/2021г. по описа на РС- Казанлък с 4 предявени претенции за изплащане на причинени й неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесната трудова злополука от 15.07.2020г., като с постановено впоследствие въззивно Решение № 136/11.04.2023г., постановено по в.гр.д.№ 90/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора има присъдено в нейна полза по-голям размер на паричното й обезщетение, което впоследствие е било още увеличено окончателното Решение № 386/21.06.2024г. по гр.д.№ 3386/2023г. по описа на Трето ГО на ВКС- София. Именно видно от мотивите си въззивният ОС- Ст.Загора по предходното приключено в.гр.дело изрично се е съобразил с императивната норма на чл.235, ал.3 от ГПК и е отчел настъпилите след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция нови факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спорното право. Било е безспорно доказано още тогава, че пострадалата С. Р. е продължила да се възстановява от травмата, причинена й от трудовата злополука, във връзка с което е претърпяла още една оперативна медицинска интервенция за премахването на гноевидните микроорганизми в раната на петата й, и е продължила да изпитва физически и психически болки и страдания. Съобразил е също така, че отчитайки социално-икономическите условия в страната и възможността допълнително настъпили след приключване на тогавашното производство вреди от същата тази трудовата злополука да бъдат претендирани чрез отделен иск. Като и ВКС в своето касационно Решение № 386/21.06.2024г. е приел за основателни направените от пострадалата оплаквания в касационната й жалба достатъчно оценените от въззивния съд установени по делото релевантните за определянето на размера на обезщетението факти и обстоятелства, като при тяхното отчитане е присъдил на пострадалата допълнително парично обезщетение, вземайки предвид само извършената на 21.02.2023г. още една оперативна интервенция на пострадалата, но не и нейните евентуални бъдещи вреди. Безспорно установено пред РС е с писмени и гласни доказателства, както и въз основа на приетите без никакво възражение от която и да е от страните по първоинстанционното дело, че след завеждане на първата исковата молба и постановяване на първото решението по горепосоченото гр.дело, пострадалата е извършила допълнително лечение и оперативни интервенции, които не са били заявени по първоначалното гражданско дело и съответно не са включени от съда в размера на присъденото й тогава парично обезщетение, като на същата пострадала са били извършени допълнително още 3 бр. оперативни интервенции, които са свързани с получените при процесната трудова злополука увреждания и последващи усложнения. Извършените оперативни интервенции след приключване на устните състезания по първото въззивно дело и свързаните с това болки и страдания от пострадалата не са претендирани в производството по първото делото и не са включени в претендирания и съответно присъден размер на паричните й обезщетения за претърпени неимуществени вреди, тъй като безспорно към датата на завеждане на първата искова молба все още не е имало данни за такива усложнения, както и за необходимостта от извършването на множество 5 допълнителни операции. Очевидно няма как пострадалата да претендира обезщетение за вреди, които нито още не са били настъпили, нито към момента на завеждане на ИМ се е очаквало или предвиждало тяхното евентуално настъпване. Наред с това видно от доказателствата по делото на РС оперативните интервенции, предмет по настоящото ново гр.дело са извършени 3 г. след датата на процесния инцидент поради впоследствие настъпили усложнения при нея. Като именно тези процесни допълнително настъпили неимуществени вреди пострадалата няма как тогава да е можела да ги съобрази и предвиди при предявяване на първоначалната си искова претенция, поради което те могат и следва да бъдат заявени в друго последващо исково производство /настоящото/, като по непредявявани тогава искови претенции тогавашните първоначални съдилища очевидно не са можели да се произнасят.