Протокол № 1989 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1989 гр. Варна, 09.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501791 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:43 часа се явиха:

Въззивникът „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД , редовно и своевременно призовани, представляват се от адв. Е. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна В. АЛЬ. К., редовно и своевременно призован, явява се лично.

Въззиваемата страна ЦВ. Д. СТ. , редовно и своевременно призована, явява се лично.

Вещото лице Цв. Г. Анг., редовно и своевременно призована, явява се лично.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба на „Изолации“ ЕООД – Варна чрез адвокат Е. Т. срещу решение № 260768 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 106 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя главен иск за осъждане на всеки един от ответниците В. АЛЬ. К. и ЦВ. Д. СТ. да му заплати сума в размер на 14 978,28 лева, представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените СМР за довършването на общите части в сграда с идентификатор № 1

***, изградена като етап 2 „жилищна част“ в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на град Варна, находяща се в ***, съответстваща на 1/2 от 4,082 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към съсобствения им обект с идентификатор № ***, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и е отхвърлен предявения евентуален иск за осъждане на ответниците да му заплатят разделно същата сума на основание член 59 от ЗЗД, представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените строително-монтажни работи /СМР/ за довършването на общите части в сградата, съответстваща на 1/2 от 4,082 % идеални части от общите и́ части, като получена от ответниците без основание в резултат на разместването на блага, с равностойността на които те са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху дължимите от двамата суми, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът изразява становище за недопустимост на първоинстанционното решение по съображения, касаещи произнасяне на съда по непредявен иск, а не по предявения от него такъв с правно основание член 62 във връзка с член 61, алинея 1 от ЗЗД. Сочи, че въпреки подробната обосновка исковата молба за съществуването на отговорността на ответниците по член 62 от ЗЗД, нито в доклада, нито в решението на първоинстанционния съд се съдържа произнасяне по изложените доводи, по който начин бил лишен от правото си да получи защита по-благоприятната за него уредба, позволяваща му да получи пълна репарация на дължимото възнаграждение, така както ако между страните е бил сключен договор за строителство. На следващо място излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че при квалификацията на исковата претенция са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от мотивите на първоинстанционния съд се разбирало единствено, че в доклада по делото е посочена неправилна такава – член 61, алинея 2 от ЗЗД, но не се разбирало дали искът е разгледан като такъв по член 61, алинея 3 от ЗЗД или на договорно основание. В същото време сочи, че съдът е определил, че отношенията следва да се уреждат по член 61, алинея 3 от ЗЗД, а искът е отхвърлен с аргументи за наличие на договорни отношения с останалите собственици, въз основа на които са довършени общите части, което според съда изключвало приложението на член 61 от ЗЗД по отношение на ответниците, като въззивникът счита, че двата извода си противоречали взаимно. Позовавайки се на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тьлк.д.

№ 1/2013 г. - ОСГТК приема, че е налице неточен доклад, който опорочава целия процес на доказване. Като допълнение към изложеното сочи, че ако съдът е преценил, че с предявения иск се претендира заплащане на договорно задължение, породено от сключен с етажната собственост договор за строителство, е следвало да укаже това на страните, като предостави възможност на ищеца да защити претенцията си въз основа на договорно основание за нейното възникване. Също така се сочи, че съдът неправилно е приел, че договорът, с който са възложени СМР, е сключен между „Изолации“ ЕООД и отделните собственици, а в действителност той бил сключен между него и етажната собственост, като излага 2 съображения, касаещи задължителната сила на решението на ОС на ЕС относно задължението на всеки собственик да сключи индивидуален договор по утвърден образец, с който да уговори единствено начинът на плащане на дължимите към "Изолации" ЕООД суми. В обратен смисъл сочи, че ако се приеме, че не е сключен договор, доколкото липсва писмен такъв между "Изолации" и етажната собственост, то не би могло да се приеме, че отделните съсобственици са възложили на дружеството довършването на всички общи части, тъй като всеки един от тях е сключил договор само за припадащите му се общи части, поради което счита, че за припадащите се общи частта на ответниците дружеството е действало в качеството си на гестор - изпълнявайки една чужда работа, с която не е било изрично натоварено. В условие, че се приеме са сключени множество договори и предвид, че ответниците не са подписали такъв, то следвал извод, че същите не са били страна по договор, но тъй като резултатът от изпълнените СМР е постъпил и в техния патримониум, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В заключение към изложеното се твърди, че от събраните доказателства може да се заключи, че е налице фактическият състав на член 62 във връзка с член 61, алинея 2 от ЗЗД, тъй като влезлите в сила решения на ОС на ЕС за извършване на необходими и полезни разноски в общите части на сградата, освен че са задължителни за всички, те имат значението на одобрение по смисъла на член 62 от ЗЗД на извършена работата без възлагане от страна на собственика, като се позовава на съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят изразява становище за неправилност на изводите на съда, с които приема, че прилежащите идеални части от общите части на сградата са 1,7498 %, така както е посочено в представената кадастрална схема, въпреки че с протокол № 2 от 26.11.201З г. на ОС на ЕС е одобрено площообразуването на сградата, съобразно което ответниците притежават 4,082 % идеални части от общите части. Предвид горното обосновава извод за наличието на правен спор относно притежавания от ответниците дял в общите части на сградата, при който съдът е пропуснал да се произнесе по изложените от ищеца съображения за приемане на новото площообразуване.

На следващо място въззивникът релевира възражения за неправилност на решението и в частта, съдържаща произнасяне по иска му с правно основание член 59 от ЗЗД, тъй като съдът сам е достигнал до извод, че ответниците са се обогатили без основание за негова сметка, но го е отхвърлил единствено по съображения, че не е установен размерът на обедняването и обогатяването. Същият, счита, че е в противоречие с правило на член 162 от ГПК, предвиждащо, че ако основанието на вземането е доказано, е недопустимо съдът да отхвърли иска, като недоказан само по размер, а в този случай той е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания - да назначи експертиза. По изложените съображения моли съда да обезсили като недопустимо постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане на ВРС, а в условията на евентуалност да го отмени като осъди ответниците да му заплатят сумите, претендирани по предявените искове.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни В. А. К. и ЦВ. Д. СТ., с който изразяват подробни съображения за 3 нейната неоснователност. Въззиваемите излагат твърдения, касаещи правилността на решаващия извод на съда по главния иск, че ищцовото дружество е завършило общите части на сградата на договорно основание, тъй като е договаряло със собствениците на индивидуални обекти. Сочат, че в член 21, точка 3 от представения образец за договор изпълнителят „Изолации“ ЕООД се е задължил да изпълни възложените му СМР както в общите части, така и във всеки от самостоятелни обекти, описани в приложение № 1 – КСС към договора. С гореизложеното обосновава извод, че въпреки, че са сключени индивидуални договори, ищецът е поел задължение да завърши общите части на сградата и да предаде напълно завършен обект с подписан Акт 15, поради което не можело да се приеме, че същият е извършил чужда работа. По отношение на евентуалния иск с правно основание член 59 от ЗЗД въззиваемите сочат, че в решението липсват мотиви, че е доказан по основание, но не и по размер, така както твърди въззивникът, а е отхвърлен като недоказан. Като се позовават на съдебна практика, твърдят, че когато резултатът от работата е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване на изпълнителя, а престирането е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора. От горното становище изличат извод, че след като ищецът се е съгласил да поеме задължение за изпълнението на работите в общите части на сградата при сключване на индивидуални договори, то разходите за тази дейност нямат извъндоговорен източник и не представляват обедняване на изпълнителя. В допълнение считат, че не се доказва елементът обедняване, тъй като въпреки предоставените възможности на ищеца, същият не е ангажирал доказателства за извършени от него разходи по завършване на общите части на сградата.

Отправят искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение с присъждане на сторените разноски в производството.

АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Считаме, че трябва да бъде установена връзката между обедняването и обогатяването, т.е. да има общ юридически факт във връзка с иска, който е евентуален. По отношение на главния иск по чл. 61 от ЗЗД считаме, че не е наша доказателствената тежест да доказваме противопоставянето си, би следвало ищецът да установи, че е извършил чужда работа без нашето противопоставяне, макар фактът да е отрицателен. При извършването на чужда работа би следвало доказателствената тежест да е изцяло за ищеца.

СЪДЪТ докладва постъпилото на 14.10.2021г. заключение на вещото лице Цв. Г.

Анг. по допуснатата съдебно строително-техническа експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от ГПК.

4

АДВ. Т.: Да се изслуша вещото лице.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.: Възразяваме да се изслуша вещото лице. Експертизата е назначена като допълнителна, а в първоинстанционното производство не е изслушвана експертиза, нито е искана от страните. В този смисъл считаме, че допълнителна експертиза няма как да бъде назначена. Би следвало и сме помолили определението да бъде отменено.

АДВ. Т.: Действително няма експертиза на първа инстанция, но сме поискали такава.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.: Това не е вярно.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ К.: Възразяваме, защото не ни е връчен екземпляр от експертизата. Следва да се изготви такъв за всяка от страните.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.: Ние бихме искали да получим екземпляр от експертизата.

Доколкото ни е известно, според всички наредби вещото лице е длъжно да изготви екземпляри според броя на страните и един за съда.