Решение № 359 от 08.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Русе, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20244520200194 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от Б. Х. Ц. от гр.Русе, ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-3393-000785/15.12..2023г. на началник Сектор към ОДМВР Русе РУ02 Русе,с което на осн. чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано. Твърди,че не е извършил нарушението .

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат.”В и АМ” и като такъв се води на отчет в ПП КАТ гр.Русе.До м.ноември 2023г. има налагани три административни наказания глоба с фиш за нарушения на правилата за скорост на ЗДвП, по които не е настъпила реабилитация.

Жалбоподателят има дъщеря, която има дете от свид.Г.. Родителите на детето не живеят заедно и между тях възникват конфликти свързани с 1 упражняване на родителските права и режима на лични отношения с детето.Такъв конфликт възниква и на 27.11.2023г. около обяд, когато свид.Д. и майката на детето отиват да го вземат от дома на бащата в бл.Голям Богдан.

Конфликтът се развива пред вх.Е и Д. се обажда на жалбоподателя за помощ.

В неустановен по делото час жалбоподателят пристига пред вх.Е, управлявайки автомобил по ул.Сакар планина и спира в близост до входа, където са се събрали хора. Между него и свид.Г. възниква физически конфликт и Г. звъни на тел.112. На място пристигат два екипа на РУ02 Русе, между които е и свид.И.. При снемане на писмените обяснения относно конфликта свид.Г. писмено заявява, че в 14:55ч. жалбоподателят е слязъл от автомобил №Р9551.. и е лъхал на алкохол. Това дава основание в 15:58ч. свид.И. да изследва жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Резултатът от теста показва наличие на алкохол в концентрация 0.91‰ и свид.И. съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗДвП. По неустановена по делото причина посочва, че управлението е било по ул.“Сърнена гора“ №7, въпреки че автомобилът е бил паркиран на ул.

„Сакар планина“.

На 15.12.2023г. въз основа на акта началникът на РУ02Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП налага на жалбоподателя административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

Изложеното се установява от писмените доказателства – справка за водач, писмо от Община Русе, справка от ЕЕН 112, както и от показанията на разпитаните свидетели И., Г. и Д..

При установяване на фактите съдът цени показанията на свид.И. по следните причини:Същият има преки впечатления от поведението на жалбоподателя към момента на проверката и е имал непосредствена възможност да възприеме действията му.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Приетата за установена фактическа обстановка налага следните изводи:

2

Обжалваното наказателно постановление е необосновано.

Както безспорно се установява от показанията на свид.И. и от изложеното в изготвената от него докладна записка той заедно с негови колеги са посетили сигнал за скандал с физическа саморазправа пред бл. „Голям Богдан“. По време на установяване на причината за скандала единият от участниците, който е твърдял, че е ударен от другия е заявил, че го е видял да пристига с автомобил час преди това и предположил, че е употребил алкохол. При тези обстоятелства жалбоподателят е поканен за изследване за алкохол.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е спрян по време на управление на МПС не дава основание да се направи безспорния извод, че към този момент жалбоподателят е имал качеството водач на МПС и за него са възникнали задълженията на водач на МПС да не управлява след употреба на алкохол.

Установяването на изпълнителното деяние на нарушението е станало само и единствено по твърдението на едно лице, което несъмнено е било в конфликт с жалбоподателя и съответно заинтересовано. Липсата на други доказателства, че жалбоподателят е предприел управление на МПС и позоваването само на твърденията на заинтересовано лице прави изводите на наказващия орган необосновани. Обстоятелството, че актът е съставен единствено въз основа на твърденията на единия от участниците в конфликта вероятно е довело и до погрешното определяне на мястото на извършване на нарушението. Безспорно жалбоподателят е заявил, че е употребил алкохол, но не е заявил, че това е станало преди управлението на МПС. Изминалия около час период от време от пристигане на жалбоподателя до твърдението, че е употребил алкохол и ситуацията, която се е развила и е довела до пристигането на служителите на МВР не дава възможност да се направи безспорен и категоричен извод, че към момента на проверката с техническо средство жалбоподателят е имал качеството водач на МПС. Легалната дефиниция на понятието водач на МПС е дадена от законодателя в разпоредбата на §6 т.25 от ДР към ЗДвП - водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Както се установява от показанията на актосъставителя към момента на поканата за проверка за употреба на алкохол жалбоподателят не е извършвал нито едно от действията обуславящи фигурата на водач.

Липсата на това специално качество не поражда задължения на жалбоподателя по ЗДвП в това число и задължението да не употребява алкохол.Такова 3 задължение за жалбоподателя би възникнало, ако бе възникнало произшествие при управление на МПС и от произшествието има пострадали хора (чл.123 ал.1 т.2 б.”е” от ЗДвП).

Като е приел, че за жалбоподателя съобразно приетата за установена фактическа обстановка е възникнало задължение да не употребява алкохол и да управлява МПС, наказващият орган е постановил необоснован акт.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподател - 500 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е основателно. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил подробна жалба и е се е явявал в четири съдебни заседания, намира че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и не следва да се редуцира, а да се уважи в размера от 500лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-3393-000785/15.12.2023г. на началник Сектор към ОДМВР Русе РУ02 Русе, с което на Б. Х. Ц. от гр.Русе, ЕГН ********** на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА

ОСЪЖДА ОДМВР Русе РУ02 Русе да заплати на Б. Х. Ц. от гр.Русе, ЕГН ********** сумата от 500лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок от уведомяването.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5