Решение № 3334 от 30.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3334

Хасково, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700835 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Е. А., [държава], срещу Решение № 203Х/25.06.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) (В. Д.), с което не е допусната негова последваща молба с рег. № УП 36806/08.06.2026 г. до производство за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречал на материалноправни разпоредби, както и на целта на закона. Твърди, че решението било издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като не била неизяснена фактическа обстановка и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, въпреки че той изложил подробно своята история пред административния орган. Поддържа се и че за него бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, поради което не било възможно да се завърне в [държава]. Сочи се също така, че поради възникналите нови обстоятелства след излизането от затвора относно личното му положение и сигурността му, изпитвал опасения и страх за живота си. В тази връзка се позовава на чл. 3 от ЕКПЧ, чл. 3 от Квалификационната директива, както и на делото H. J. and O. срещу [държава].

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 203Х/25.06.2026 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС и да се задължи административния орган да преразгледана отново молбата на жалбоподателя и да му бъде даден хуманитарен статут.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт П. Р., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 22.04.2026 г. и от 29.04.2026 г. до ДАБ при МС Е. А. е поискал закрила от Република България.

На 29.04.2026 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-36806/29.04.2026 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - т., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: същия, религия – м. с., професия – е., образование - с., ж..

На 29.04.2026 г. жалбоподателят е подал декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта и е настанен в РПЦ – Харманли.

С писмо с рег. № УП-36806/29.04.2026 г. Началник отдел ПМЗД РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила от чужденеца.

Oт Протокол с рег. № УП-36806/30.04.2026 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Е. А., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молби за закрила в Република България. Протоколът от проведеното интервю е подписан от жалбоподателя, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца турски език.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и Справки вх. № МД-02-122/26.03.2026 г. и вх. № МД-02-1236/19.05.2026 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава].

С Решение № УПХ-194/19.05.2026 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и явна неоснователност на молбата на Е. А. за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, същата е отхвърлена.

От жалбоподателя е подадена последваща молба за международна закрила с рег. № УП-36806/08.06.2026 г. до Председателя на ДАБ при МС.

С Решение № 203Х/25.06.2026 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, не е допусната последваща молба с рег. № УП 36806/08.06.2026 г. на Е. А. до производство за предоставяне на международна закрила. В обобщен вид като мотиви административният орган е посочил, че чуждият гражданин не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, а направените изявления в последващата му молба по никакъв начин не доказват промяна в личен план, която да изисква ново разглеждане на молбата му.

На 29.06.2026 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на езика, който разбира, а жалбата му срещу него е подадена чрез административния орган на 02.07.2026 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Мотивирано решение № 2025/2057 от 11.04.2025 г. на Съда за изпълнение на наказанията – К. и Данни от „Регистър за съдимост и статистика“ към Главна дирекция при Министерство на правосъдието на Република [държава] от 20.05.2025 г. на ту., придружени с превод на български език.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ и представената по делото Заповед № РД-05-76/26.01.2026 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ има законоустановено правомощие единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, да вземе решение, с което да не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. В случая е спазен и предвиденият в същата разпоредба срок от 14 работни дни, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 203Х/25.06.2026 г. съдържа фактически и правни основания за издаването им. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е обсъдил както сочените от него данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, като дават възможност на лицето да разбере защо не се допуска неговата последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че обжалваният административен акт е издаден в производство по реда на Глава VI, Раздел III – „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В чл. 76а ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. Според последната разпоредба подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. Предвид направената констатация за липса на нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУБ, правилно е приложена процедурата по Глава VI, Раздел III от ЗУБ, като от съдържанието на Решение № 203Х/25.06.2026 г. не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания не могат да бъдат споделени. На следващо място, не се твърди и не се установява нарушение и на правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 ЗУБ, доколкото липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации, или да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение, а по време на производството е имал преводач.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

В случая оспорващият действително не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.

Събраните в предишното и в настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови факти, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на кандидата. По отношение на същите той вече е имал възможност да се позове на тях при подаване на първоначалната молба за закрила, като законосъобразно е прието, че те са извън приложното поле на ЗУБ. Представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства не обосноват изложеното в бежанската му история за основателни опасения от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поведението на турския гражданин по-скоро би могло да бъде приравнено на бягство от правосъдие, а съгласно глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. Тук е уместно да се посочи и че според тълкуването на понятието „опасения“ в точка 38 от цитирания Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, статутът на бежанец на дадено лице следва да се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация, каквато в случая не се установява да е налице.

От друга страна при преценка на представената по делото справка относно положението в Република [държава] следва изводът, че понастоящем, въпреки проблемите в тази държава, не може да се приеме, че чужденецът е изложен на реална опасност от тежки посегателства.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b71c101-d827-4067-93bc-8aef0c658d58