Решение № 4037 от 30.04.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4037

Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и с участието на прокурора БОЙКА АНГЕЛОВА ЛУЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180700778 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 84 ал. 3 вр. чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

А. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, адрес – гр. Пловдив, [улица], вх. Б, ет.5, ап.24, обжалва Решение № 2661/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващото лице.

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон. Поддържа се допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 АПК с твърдение за отсъствие на задълбочен анализ на заявените обстоятелства и последвал необоснован извод за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Заявено е, че неправилно е възприета фактическата обстановка по случая и в несъответствие с изложеното в първата част на обжалвания акт е преценено, че не е заявено от лицето да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне – хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 ЗУБ. Посочено е, че риск за жалбоподателя съществува и не може да се завърне в Сирия, поради изложените при интервюто обстоятелства, като при липса а заплаха за живота и личността му нямаше да търси убежище в България, далеч от дома си. С позоваване на практика на ЕСПЧ се поддържа, че е призната и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава. Поискана е отмяна на решението с произтичащите законни последици от това.

В съдебно заседание, проведено с участие и съдействие на преводач от арабски / кюрдски Т. Н., жалбоподателят потвърди, че осъществения превод е разбираем за него.

Адвокат Т. Ч. - процесуален представител на жалбоподателя /назначен особен представител по уважено искане на оспорващото лице/, поддържа жалбата и изтъква, че според постъпилите справки от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ – понастоящем ситуацията в Сирия е овладяна до степен, изключваща квалификация, обосноваваща приложение на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ, което не е съвсем така, с позоваване на публикация от 20.03.2025г. на страницата на Европейския съвет относно Сирия. Цитирана е част от текста : „Европейският съвет категорично осъжда ширещото се през последните дни в сирийския крайбрежен район насилие срещу цивилни граждани и настойчиво приканва временните власти да гарантират защитата на всички цивилни граждани и да направят необходимото всички извършители на насилие да бъдат подведени под отговорност в съответствие с международните норми и стандарти.“. Заявено е, че макар да е налице временно правителство и падане режима на Б. Асад, това не означава, че връщането на сирийските граждани в държавата им по произход, ще обезпечи спазването на техните основни права и в частност – да не станат жертва на безогледно насилие, екзекуции, нечовешко и унизително отнасяне. Твърди се, че следва да бъде прилаган и спазван принципа „забрана за връщане в държава, където ще бъдат нарушени основни човешки права“, какъвто е случая със Сирия.

Жалбоподателят заяви, че изцяло поддържа становището по същество на адв. Ч. и искането за отмяна на административния акт.

- Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва жалбата и я счита за неоснователна по съображения в писмено становище на упълномощен процесуален представител ст. юрисконсулт Л. Г.. Твърди се правилност на решението, съдържащо обоснован извод на административния орган за липса на основанията за предоставяне на закрила в РБългария, въз основа на фактическата установеност в административното производство. Заявено е, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган /чл.48 т.1 ЗУБ/, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, при съобразяване с актуалната обстановка в Сирия. Посочено е, че в решението са цитирани различни информационни източници, обосновали извод, че в действителност обстановката в Сирия не е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт. Поддържа се, че отсъстват предпоставките за прилагане на чл.8 ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, обосноваващи извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С позоваване на изявленията на А., документирани н протокол от проведеното интервю, е изтъкнато, че лицето е заявило, че е кюрд и като такъв не е имал проблеми в Сирия, вкл. е посочил, че е осъждан през 2011г. и е бил в затвора 1 година, както и че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия – сунит, нито е бил член на въоръжена групировка и не е участвал във военни действия. За изясняване на обстоятелствата е ползвана актуална справка за политическата и икономическа обстановка в Сирия и е съобразено, че след падане на режима на Б. Асад – въоръженият конфликт в страната е разрешен и няма рискове от извършване на военни престъпления, което изключва приложението на чл.8 ал.5 ЗУБ. Спазено е задължението по см. на чл.75 ал.2 ЗУБ. Предвид заявените данни при интервюто е правилна преценката за отсъствие на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ. Изложени са съображения по отношение прилагането на чл.9 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗУБ, вкл. с позоваване на Решение на ЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007г. С аргумент от Справка вх. № МД-02-60 от 24.01.2025г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС е посочено, че в Сирия след падане режима на президента, обществено-политическата обстановка е променена и се работи за преход при прехвърляне на властта с подготвяна пътна карта за пълна интеграция на всички общности. Тоест, към настоящ момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, независимо от предизвикателствата при завръщането на бежанците. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор БОйка Лулчева счита жалбата за неоснователна.

1. Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения 14 дневен срок, от страна с право и интерес от оспорване /решението е връчено на 04.04.2025г., л.15; жалбата е регистрирана в администрацията на ДАБ при МС на 04.04.2025г./. Административният акт е неблагоприятен - отказ, като е удостоверено запознаване с текста на разбираем за жалбоподателя език и са налице положени подписи на оспорващото лице и преводач – л.15.

2. Обжалваното решение е издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – компетентен административен орган /чл.48 ал.1 т.1 ЗУБ/ и не е налице хипотеза на заместване. Авторство не е оспорено. Административният акт съдържа фактически и правни основания.

2.1. Според фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на решението : С молба вх.№ 271000-10409/31.10.2024г., подадена в ОД МВР – Хасково, РУ – Харманли, А. А. А., гражданин на Сирия, поискал закрила в РБългария /л.81/. Чуждият гражданин е установен без документи и с лист, съдържащ текст на арабски. Молбата е преведена на български език с помощ на преводач. Обстоятелствата са документирани в докладна записка на РУ – Харманли, л.82. В съответствие с чл.58 ал.4 ЗУБ, молбата е изпратена на ДАБ при МС, като заявеното желание за закрила е потвърдено лично - с молба вх.№ 4602/01.11.2024г. на РПЦ – Харманли /л.80/. Личните данни на кандидата за закрила произтичат от подписана от него декларация по чл.30 ал.1 т.3 ЗУБ /л.58/, тъй като както бе посочено, лицето е установено без документи. Според данните от декларацията – жалбоподателят е с имена А. /собствено/ А. /фамилно/ А. /бащино/; гражданин е на Сирия; по народност е кюрд; вероизповедание – мюсюлманин сунит; семейно положение – женен; [ЛНЧ]. В регистрационен лист /л.78/ са вписани следните данни за жалбоподателя : етническа принадлежност – кюрд; постоянен адрес – Сирия, Т. Х., обл. Х.; владее езици – кюрдски, арабски. Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в РБългария, са сведени до знанието на оспорващото лице посредством преводач /л.76 и сл./. Посоченото се отнася и за Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБългария /л.70 и сл./. А. А. е настанен в регистрационно-приемателен център /РПЦ/ - Харманли на 31.10.2024г. с решение № 4495 на Директора на РПЦ – Харманли /л.63/. С покана от 31.10.2024г. жалбоподателят е поканен за провеждане на интервю с подписване на протокол от проведеното интервю /л.62/ - уведомяването е удостоверено посредством преводач. Датата на интервюто е 05.12.2024г. в 12 ч., когато А. не се е явил /констативен протокол, л.40/. Интервю с кандидата за закрила е проведено на 15.01.2025г., с начало – 12ч. и протоколът, документирал въпросите и отговорите, е подписан от лицето и преводач.

Интервюираното лице е заявило следното : Напуснал е Сирия в края на 2012г. или началото на 2013г., като легално заминал за Ливан. След това легално влязъл в Египет, където не успял да намери работа и заминал за Либия и останал там до 2016г. Не е намерил работа и в Либия, поради което заминал за Ирак. В Ирак също нямало работа и през септември 2016г. нелегално преминал в Турция. В РБългария влязъл на 31.10.2024г. не по установения ред и не през определените за целта места. Съпругата на А. се казва З. М. и е родена през 1999г. в Т. Х., откъдето е и семейството на жалбоподателя. Сключили са граждански брак през 2016г. Имат три деца, родени през 2017г., 2020г. и 2024г. – в Турция. А. заявил, че има брат в България и двама братя в Кипър. В момента майка му и трима от братята му били в Сирия, в обл. Ракка и в село, на което не знае името – от 2017г. били там. Баща му е починал. Близките на А. не напуснали Сирия, защото нямали финансова възможност. От напускане на Сирия се е върнал само веднъж, когато турските власти го върнали в началото на октомври 2024г. Две седмици живял в Сирия при „каналджията“, а не при семейството си и пак напуснал страната. Когато А. го върнали в Турция, съпругата и децата му не ги върнали и те останали в Турция. През декември 2024г. семейството му се върнало в Сирия, защото в Турция било много скъпо и не можело да се издържат. В България дошъл на 29.10.2024г., като от Сирия влязъл в Турция и от Турция в България. А. не притежавал документ и разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Молба за международна закрила е подавал само в България, а в Турция е имал временна закрила. Не е бил арестуван в държавата по произход и в друга държава. Осъждан е в Сирия през 2011г., защото някой написал донос срещу него и една година бил в затвора в Тадмор. Чичо му бил адвокат и имало съдебно дело, като след 1 година го пуснали. На въпрос – защо е напуснал държавата си по произход - А. заявил, че напуснал страната си по произход за първи път, защото бил осъждан. После в края на 2012г. дошъл Фронт Ал Нусра в техния район. През 2013г. дошъл ДААШ до 2016г. След това дошла редовната армия до 2024г., докато паднало правителството. Като се прибрал в Сирия през октомври 2024г. било спокойно. Съпругата му казала, че е по-спокойно в Т. Х. и района; нямало сражения; няма го Башар Асад. Сега Тел Хасел и района са под контрол на новите – Т. А.. Не е останал в страната, независимо, че е по-спокойно, защото „Тези са по-лоши от правителството на Асад“. А. заявил, че е атеист и като дойдели да го пипат за мюсюлманската религия, той няма да можел да каже нищо. Ясно е посочено от лицето, че в Сирия не е имал проблеми заради това, че е кюрд; заради религията – никой не знаел, че е атеист. Не е имал проблеми с бившата официална власт в Сирия, освен посоченото за осъждането. Лицето не е членувало в политическа партия или организация, както и не е член на въоръжена групировка. Към А. не е имало отправена заплаха лично срещу него. Върху него не е оказвано насилие. А. не би се завърнал някога отново в страната си, защото „с арабите не се живее“. Посочено е, че като не може да се върне в селото си и в жилището си, какво да прави в други райони в Сирия, където живеят кюрди.