Решение № 234 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600415 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Г. Б. П. за виновен в това, че на 06.05.2020 г. в с.*, обл.*, си е служил с 2 броя табели с регистрационен номер „*“, поставени на лек автомобил „*“ с номер на рама *, които са били издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил „*“ с номер на рама *, поради което и на основание чл.345 ал. 1 от НК, вр. чл.54 НК го осъдил на глоба в размер на седемстотин лева.

Със същата присъда подсъдимия Г. Б. П. бил признат за невиновен в това на 06.05.2020 г. в с. *, обл. *, при управление и като водач на моторно превозно средство - лек автомобил м. „*“ с номер на рама *, да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.102 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата, като е предоставил моторното превозно средство - лек автомобил „*“ с номер на рама * на водача Х. И. З., който е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,74 на хиляда. при което на 06.05.2020 год. на път III 667 в участъка между с.* и с.* 1 по непредпазливост да е причинил смъртта на Х. И. З. и бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Срещу присъдата е постъпил протест с оплакване за нейната неправилност само в оправдателната й част. Според прокурора съдът неправилно е интерпретирал доказателствата и е направил грешни правни изводи. Претендира се отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 НК.

В частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъплението по чл.345 НК присъдата е влязла в законна сила поради липса на жалба или протест.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа протеста. Сочи, че съдът е направил правните си изводи вследствие на неправилен анализ на доказателствата. Според прокурора съдът неоснователно е дал вяра на показанията на едната група свидетели, за сметка на показанията на другата свидетели, които без основание е приел, че са дискредитирани.

Защитата на подсъдимия намира присъдата за обоснована и законосъобразна и пледира за нейното потвърждаване. Намира процесуалната дейност на първата инстанция по установяване на фактите за правилна, а правните изводи за законосъобразни и обосновани. Предлага протеста да се остави без уважение.

Подсъдимият и иска присъдата да бъде потвърдена..

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. П. бил правоспособен водач на МПС,с придобити категории „В“ и „АМ“ и издадено СУМС на 04.06.2004г. със срок на валидност до 19.05.2014 година. От приложената по делото справка за нарушител/водач (т.1, л.85-86 е видно, че неговото свидетелство за управление на МПС било отнето.

2

Пострадалият Х. З. бил водач на МПС, с придобити категории „В“, „М“ и „АМ“ и издадено СУМС на 26.03.1996г. със срок на валидност до 15.09.2005г., което му било отнето.Същият е осъждан многократно за управление на МПС,след употреба на алкохол и за управление на МПС в срока на лишаване от право да управлява МПС.

Свидетелят И. П. притежавал моторно превозно средство м.“*“, * на цвят,с две врати и с номер на рама *, който не бил в движение и бил бракуван през 2018 г.

Срещу сумата от 200 лв., св.П. го продал на подсъдимия П., който възнамерявал да го използва за резервни части. Покупко-продажбата на автомобила не била оформена с документи. Закупеното от подсъдимия П. превозно средство било "моторно превозно средство", съгласно т.11 от ДР на ЗДвП, а именно - „ пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства“, а според т.12 от ДР на ЗДвП, то било и "автомобил" - „недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват: а) леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8“.

Първоначално, моторното превозно средство - лек автомобил “*“ подсъдимият П. държал на улицата, без регистрационни табели, но поради зачестили престъпни посегателства, той поставил такива от друго свое МПС „*“ с регистрационен номер *, а по-късно, през 2019 г. го прибрал в двора си.

От 2009 г. подсъдимият Г. П. живеел основно в село

*, на ул. „*“ №*, където обитавал къща с дворно място. Дворното място било оградено с масивна ограда, с височина около 180-200 см., която препятствала видимостта към улицата. На оградата била изработена масивна врата от винкел и ламарина със същата височина, която осигурявала достъп до вътрешността на двора. Под навес в дворното си място, подсъдимият П. съхранявал два леки автомобила - бракуваният * на цвят “*“, който не бил в движение и „*“

(собственост на сина му свидетелят М. П.).

На 06.05.2020 г. подсъдимият П. празнувал своя имен ден в дома си в с.*, в компанията на приятели, от които първи пристигнали свидетелите Е. Н. и А. Н. /негови кумове/, а по-късно към тях се присъединили и други приятели - свидетелите А.

А., Ж. Д. и К. Н.. Към компанията се включил и свидетелят М. П. (син на подсъдимия), който пристигнал в населеното място с друг свой лек автомобил.Гостите били настанени на терасата на къщата, на първи етаж, до която се стигало по стълби, тръгващи от двора. В ранните следобедни часове към празненството се присъединил и свидетелят В. Г., който подсъдимият П. настанил във 3 вътрешността на дома си.

С лек автомобил марка „*“, модел „*“ управляван и собственост на свидетелят С. З., в ранния следобед, на празненството пристигнали и пострадалият Х. З., придружаван от своя син - свидетелят С. З., своя приятел - свидетелят А.

С. и жената, с която Х. З. съжителствал на семейни начала свидетелката С. А.. Тяхната компания, подсъдимият П. настанил на маса в двора, в близост до навеса, под който били паркирани превозните средства на подсъдимия и в близост до външната мивка.На масите имало поставена храна за гостите и алкохол. На празненството се вдигали наздравици с именника. В един момент Х. З. забелязал бракувания, * на цвят, лек автомобил марка „*“, като поискал да го види и купи.Подсъдимият му казал,че автомобилът е бракуван ,не е в движение и го е закупил,за да го използва за части.Независимо от това, Х. З. настоявал да вземе автомобила, като ги разменят - той да му остави лекия автомобил „*“, който бил закупил на сина си св.С. З.,а да вземе „*“.Поискал да види дали колата ще запали.Така триматаподсъдимият, Х. З. и С. З. отишли под навеса, където бил паркиран лекият автомобил „*“. Подсъдимият донесъл акумулатор и го поставили на автомобила. След това св.С. З. привел същия в движение и го изкарал на улицата.Решил да го изпробва и направил една обиколка из улицата, на която се намирала обитаваната от П. къща. Паркирал автомобила пред дома на подсъдимия до самата ограда зад *, с което дошли и оставил контактния ключ на таблото.

Когато се върнал, казал на св.С. А., а след това и на баща си, че спирачките на автомобила не работят. Пострадалият Х. З. му отговорил, че това се дължи на обстоятелството, че автомобилът отдавна не е каран и ще се оправи. Пострадалият Х. З. решил да отиде до дома на свидетеля Р. Г., който живеел в същото село и заедно с приятелката си свидетелката С. А. и св. С. З. се качили на * на свидетеля С. З. и отишли да го намерят.

Свидетелят Р. Г. разбрал от Х. З., че иска да вземе някакъв автомобил обаче нямал пари и дали може да намери пътна помощ от някъде.Свидетелят Г. директно отказал да даде пари на пострадалия, защото преди това му услужвал с дребни суми, които З. не му връщал.След това тримата отново се върнали на празненството в дома на подсъдимия П..

Х. З. искал да вземе бракуваното моторно превозно средство - * на цвят лек автомобил „*“,същия ден.Постигнали принципна договорка с подсъдимия да направят размяна на двата автомобила, като даде на П. автомобила на сина си С. З. „*“, а той вземе „*“ за него.

Не след дълго четиримата решили да си тръгват, като излезли на улицата, където били паркирани двата автомобила.Свидетелят С. З. и свидетелят А. С. се качили в превозното средство на С.

4

З., а свидетелката С. А. и Х. З. се качили в

„*“-а и двете превозни средства потеглили в посока към гр.*.

Първоначално напред се движело управляваното от свидетеля С.

З. превозно средство, но след с.*, в посока с.*, управляваното от Х. З. превозно средство - * на цвят, лек автомобил м.“*“ с номер на рама *, изпреварило това на сина му и продължило да се движи пред него. Водачът Х. З. бил значително алкохолно повлиян и управлявал превозното средство с 2,74 промила концентрация на алкохол в кръвта си /висока степен на алкохолно опиване, според приетите в практиката степени/ и скорост на движение 109 км/ч., която била технически несъобразена с конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферни условия и нормативно определените изисквания за движение на МПС. След като превозното средство, управлявано от Х. З., подминало разклона за * манастир и достигнало в зоната на 34-ти километър на път III 667, 3 то навлязло в завой. Алкохолното опиване на Х. З. довело до понижаване активността на вниманието му и забавяне на рефлексите му, което му попречило да прецени, че скоростта му на движение е висока и няма да успее да премине безопасно завоя. При това навлизане в завоя, дясната гума на управляваното от Х. З. моторно превозно средство, попаднала на банкета и водачът Х. З. екстрено задействал спирачната уредба, която била неизправна. В резултат на това негово действие блокирало лявото предно колело на лекия автомобил, което предизвикало рязка промяна в направлението на движение на автомобила „на ляво“, вследствие на което автомобилът напуснал платното за движение и навлязъл в насрещната лента, където изминал около 30,30 м. по пътното платно, след което го напуснал и попаднал в южната канавка, където се преобърнал. След преобръщането си се приплъзнал около 19,50м. и отново попаднал на платното за движение по таван, в каквото положение бил фиксиран и при извършения му оглед (т.1, л.11-12 от досъдебното производство) и изготвения към него фотоалбум (т.1, л.16 - 23 от досъдебното производство.Същия ден времето било ясно, в светлата част на денонощието (около 15.30 - 16.00 ч. на инкриминираната дата), без наличие на атмосферни условия ограничаващи видимостта. Пътната настилка била асфалтова, суха, без дупки и неравности, хоризонтална и равна, с ляв завой с радиус 148м (в района на настъпилото ПТП).

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие водачът на автомобила Х. З. получил тежка черепно-мозъчно травма, вследствие на която по-късно настъпила смъртта му, а свидетелката С.

А. получила множество травматични увреждания, които по своята правна характеристика съставлявали „лека телесна повреда“.

На местопроизшествието пристигнали свидетелят Г. Б. от РУ * при ОДМВР * и негов колега В. П., екип на ФСМП гр.*, който констатирал смъртта на Х.

З., а свидетелката С. А. транспортирал до болнично

5 заведение в гр.* - УБМАЛ „*“.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приел за установена частично на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, както и тези прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК на досъдебното производство на л.26, л.27 т.1; от показанията на свидетелите С. Х. З., С. З. А., от показанията на св.А. А. С., от показанията на св.Г. Д. Б. дадени пред друг състав на ПОС по НОХД№398/21г., прочетени на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.194-л.195 от делото, от показанията на свидетеля М. Г. П. дадени на съдебното следствие, както и тези пред друг състав на ПОС по НОХД№398/21г. на л.71 от съд. дело прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св.Ж.