Решение № 68 от 24.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба н а ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители В.М.С. и Д.Н.Н., действащи заедно чрез юрк. М.А.И., срещу решение № 893/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 3268/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в осъдителната му спрямо банката част .

Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено в условията на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.

Излагат се оплаквания, че в нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 т.3 от ГПК в решението си съдът е приел за безспорен между страните факта, че инициативата за сключването на договора за инвестиционно посредничество е била на служителката на банката и ответник, в качеството й на солидарен длъжник – М. К. К., който не е бил отделен като такъв с определението по чл.140 от ГПК.

Излагат се и оплаквания, че в нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК съдът не е извършил съвкупен анализ на всички събрани доказателства, т.к. е ценил като доказателства за установяване на конкретни факти свидетелски показания, които са били допуснати във връзка с 1 установяването на други подлежащи на доказване от ищеца факти.

Преценката на тези свидетелски показания е била извършена в нарушение на чл.172 от ГПК без отчитане на тяхната заинтересованост и на обстоятелството, че свидетелят не е очевидец, а пресъздава казаното му от ищеца.

Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, т.к. исковете са били уважени без ищецът да е доказал всички релевантни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно недобросъвестното поведение на ответницата И. Г. М., изразяващо се в неразясняване на естеството на договора и рискът за евентуални негативни последици за инвестираните от ищеца средства. В тази насока се излагат доводи, че събраните по делото и неоспорени от ищеца писмени доказателства съдържат негови изявления, с които се удостоверяват неизгодните факти, че е получил нужните му разяснения от банковия служител. Сочи се, че самият ищец не е положил необходимата грижа да се информира в достатъчна степен преди сключването на договора, поради което изводът на съда за наличието на противоправност на поведението на банковата служителка при сключването на договора бил необоснован, а оттам необоснован се явявал и изводът, че е налице причинно – следствена връзка между него и претърпяната от ищеца загуба.

Излагат се оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, т.к. не били налице доказателства, които да ги установяват.

Изложени са оплаквания, че посочените процесуални нарушения и необосновани фактически и правни изводи са довели до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение чрез приложение на разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, която не представлява приложимия закон, регламентиращ конкретно претендираната от ищеца отговорност за вреди. Излагат се и доводи, че не е налице фактическият състав на гаранционно – обезпечителната отговорност на банката.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а на въззивника бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.

Ответниците и обикновени другари И. Г. М. и М. К. К. са подали молби за присъединяване към въззивната жалба на ,,Б.Д.“ АД и съдът ги е конституирал като въззивници по делото по тази въззивна жалба.

В срока за отговор е подаден такъв от насрещната страна – ищецът М. Т.

Т., действащ чрез адв. В. Т., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че при спазване на нормативната уредба първоинстанционният съд обосновано е приел за установено, че М. Т. не е бил запознат от банкована служителка с необходимата му информация за предложения му финансов продукт и потенциалните рискове за средствата му от инвестицията, поради което е бил лишен от възможността да вземе информирано решение за сключването на договора.

2

В тази връзка се сочи, че банковите служители са нарушили задълженията си, произтичащи от чл.70 и чл.71от ЗПФИ, което от своя страна представлява противоправно поведение по смисъла на чл.12 от ЗЗД, причинило на ищеца имуществени вреди в размер на 6445,61 евро, както и неимуществени вреди под формата на притеснение, стрес, обида, унижение.

Претендира се потвърждаването на обжалваното решение в осъдителната му спрямо въззивника част и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от М. Т. Т..

С тази жалба се излагат оплаквания за постановяване на решението на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 12000 лв., в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Излагат се съображения, че пръвоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни доказателства относно интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди, което е обусловило необоснованост на правните изводи и неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му размер.

Претендира се и присъждането на разноски.

В срока за отговор на тази въззивна жалба е подаден такъв от ,,Б.Д.“ АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че липсват доказателства за виновни противоправни действия или бездействия на служители на банката, а претенцията за претърпени неимуществени вреди е изцяло недоказана.

Претендира се постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен, както и присъждането на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от въззивниците по жалбата на ,,Б.Д.“ АД единствено банката се представлява от пълномощника си – юрк.

М.И., чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, респ. оспорва въззивната жалба на М. Т. и пледира за оставянето й без уважение. Претендира за присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък на разноските. Възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиввникът М. Т. Т. се представлява от пълномощника си – адв. В. Т., чрез която оспорва въззивната жалба на насрещните страни и пледира за потвърждаване на решението на Районен съд – Стара Загора в тази му обжалвана част. Поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и присъждането на 3 ново, с което предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен изцяло. Претендира присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка от двете въззивни жалби е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от М. Т. Т. срещу ,,Б.Д.“ АД, И. Г. М. и М. К. К. искова молба, с която са предявени искове по чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 6445,61 лв. и в размер на 12000 лв., причинени му от недобросъвестното поведение на И. Г. М. и М. К. К. като служители на ,,Б.Д.“ АД при сключването на договор № CONTR/21/04281/09.08.2021 г. за покупка на дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от ,,Б.Д.“ АД, и на поръчка за покупка на дялове на инвестиционен фонд

SEC/21/37048/09.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от двете главници, считано от 09.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът основава претендираните свои права на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, осъществено от И. Г. М. и М. К. К. като служители на ,,Б.Д.“ АД, действаща като инвестиционен посредник, изразяващо се в недобросъвестно водене на преговорите за сключването на процесните договори за покупка на дялове на инвестиционни фондове и за поръчка за покупка на дялове на инвестиционен фонд, поради неизпълнение на задълженията им като служители на инвестиционен посредник да действат честно, справедливо и като професионалисти, в най-добър интерес на клиента.

Основава претендираните свои права и на липсата на валидно възникнала облигационна връзка между него и ,,Б.Д.“ АД по силата на сключения договор № CONTR/21/04281/09.08.2021 г. за покупка на дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от ,,Б.Д.“ АД, и на поръчка за покупка на дялове на инвестиционен фонд SEC/21/37048/09.08.2021 г., т.к. последният бил нищожен поради сключването му в нарушение на материалния закон – чл.70, ал.1 и ал.3, чл.71, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.72, ал.1, чл.77, ал.1, чл.78, ал.1-3 и 5 /ал.5 в редакцията на закона към 09.08.2021г., понастоящем ал.6/ от Закона за пазарите на финансови инструменти; чл.60, чл.73-97 от Наредба № 38/21.05.2020 г. на КФН за изискванията към дейността на инвестиционните посредници; Делегиран регламент /ЕС/ 2017/565.

Поръчката за покупка на дялове на инвестиционен фонд според ищеца била нищожна на самостоятелно основание, като сключена в нарушение на закона посочените разпоредби на ЗПФИ и Наредба № 38; чл.1, ал.3, чл.2, чл.3, ал.1, 3 и 4, чл.5, ал.8, чл.8, ал.1, чл.22,ал.3 от договора от 09.08.2021 г., в нарушение на разпоредбите, съдържащи се в раздел IV от приложение № 2 към договора 4 от 09.08.2021 г. и като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 от Закона за защита на потребителите.

При условията на евентуалност ищецът счита договора и поръчката за нищожни поради накърняване на добрите нрави, съобразно които възрастните хора са с особена закрила и не следва да бъдат въвличани в неподходящи, високорискови, вредни и непонятни за тях финансови начинания.

Изложил е твърдения, че от 30.04.2009 г. е бил клиент на ,,Б.Д.“ АД, в която е имал спестовен влог, по който е внасял спестяванията си и към началото на м. август 2021 г. натрупаната сума по влога му била в размер на 44 580,43 евро. На 08.08.2021 г. около обяд получил обаждане по телефона от ответницата М. К. К., представила му се като служител на ,,Б.Д.“ АД, специалист продажби спестовни и инвестиционни продукти, която го уведомила, че банката преустановява изплащането на лихва по спестовния му влог и му предложила промяна във влога, която можела да му носи по 1000 евро годишна лихва, като го поканила на среща в офиса на банката. На следващия ден около обяд ищецът посетил офиса на ,,Б.Д.“ АД, находящ се на *** в гр. С.З., където осъществил среща с ответницата К., която потвърдила предложението си за промяна на влога и пренасочването му, за което да получава по 1000 евро годишна лихва. Не му разяснила естеството на новия договор, а именно, че става дума за използване на набраната по спестовния му влог сума за покупка и боравене със средствата му в инвестиционни схеми, за което бил налице финансов риск. По този начин у ищеца се формирала невярна представа за бъдещ резултат – получаване на годишна лихва в размер на 1000 евро, като служителката се възползвала от неговата неосведоменост и некомпетентност. За период от време от 10-15 минути тя прекратила договора му за влог и го накарала да се подпише няколко пъти на различни листи, като единствено му разяснила, че не трябва да тегли общата сума пари за срок от една година, за да може да вземе лихва от 1000 евро. Предала му листи, за които той по-късно разбрал, че са документи за прекратяване на договора за влог от 30.04.2009 г., а впоследствие разбрал, че без да знае е подписал и нов договор - договор № CONTR/21/04281/09.08.2021 г. за покупка на дялове на инвестиционни фондове, дистрибутирани от ,,Б.Д.“ АД. По този начин вложил цялата си спестена сума от 44 580,43 евро, без да е бил запознат с възможността за загуба и риск като последица от сключения договор; не му била дадена възможност да се запознае с предадените му листи; не му била предоставена своевременно съществена информация за финансовия продукт, и вероятно била укрита информация, която би повлияла на избора му за пренасочване на спестяванията му и подписването на този договор. Твърди, че многократно му било подчертано условието да не тегли парите в рамките на една година, като служителката не го била запознала с възможността да следи състоянието на вложената сума, нито го била приканила периодично да извършва справки, нито да извършва нареждания за покупка на акции, въпреки че съгласно договора такива били необходими. Ищецът твърди, че е бил с убеждението, че ,,Б.Д.“ АД е държавна банка, която гарантира влоговете 5 на клиентите си и коректно обслужва банковите им сметки, и не допускал, че е възможно банковите служители да манипулират клиентите си и да създават у тях погрешна представа и заблуди във връзка с управлението на предоставените им средства. Твърди, че в началото на месец август 2022 г. посетил банката, т.к. знаел, че падежът настъпва на 09.08.2022 г., и поискал да види каква е набраната сума. Провел разговор с друга банкова служителка, която след извършена справка го уведомила, че наличната по сметката му сума е с около 6500 евро по –малко от първоначалната сума. Ищецът изпаднал в шок и се притеснил силно, т.к. това били всичките му спестени пари и поискал веднага да ги изтегли, като от разговора и представените му документи разбрал, че е бил въведен в заблуждение, че ще получава годишна лихва от 1000 евро, което го било мотивирало да вземе решение за пренасочване на спестяванията си в банковия продукт, за който бил сключил договор на 09.08.2021 г. При това си посещение ищецът установил, че договорът за покупка на дялове на инвестиционни фондове и поръчката били подписани от ответницата И. Г. М. като представител на банката, но той не познавал такова лице и никога не бил разговарял с нея, т.е. не го била запознавала с правата и задълженията му по договора и с финансовия продукт, който му бил предложен. Ищецът решил да изтегли всичките си средства, за което открил стандартна разплащателна сметка, но се оказало, че не може да си получи средствата веднага, т.к. следвало да направи поръчка за обратно изкупуване на дяловете. Направил една поръчка за обратно изкупуване на 02.08.2022 г. и по нея на 09.08.2022 г. получил сумата от 17 471,70 евро, която превел по сметката на своите племенници. Втора поръчка за обратно изкупуване направил на 12.09.2022 г. и по нея на 23.09.2022 г. получил 20 663,14 евро, след което изтеглил парите и закрил сметката. Твърди, че за периода от седем дни до получаване на първата сума и от 21 дни до получаване на втората изпитал неописуеми денонощни страдания под формата на притеснение, безсъние, стрес, срам пред близките му, обида, унижение и гняв, изпитвал постоянно главоболие и сърцебиене, бил неспособен да общува с близките си, бил ужасен от възможността да загуби спестяванията си и на стари години да остане без пари. Не бил на себе си, бил съсипан от притеснение от това, което се било случило с парите му, не можел да спи и да се храни нормално, бил разстроен, разочарован, унизен и засрамен, че ответниците били злоупотребили с доверието му и се били възползвали от доверчивостта и неосведомеността му, което накърнило достойнството му. Изпитал дълбоко възмущение и тежко разочарование, които не му давали покой, и досега се измъчвал от тъжната и болезнена равносметка за безполезност на ценностите, които го били водили в живота и очакванията, които бил имал към хората и институциите, на които се бил доверявал. Вече се страхувал да ходи в банки, за да не го излъжат отново; чувствал се дълго време психически смазан, с усещане за непълноценност, както и че е бил употребен.