Решение № 842 от 02.06.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6996/2025
- Вид
- Решение № 842
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕ.Е
№ 842 гр. Плевен, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430106996 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединЕ. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлЕ.е *** против Л. Е. Е. с ЕГН ********** и Е. Е. Е. с ЕГН **********, двете с адрес ***, с която са предявЕ. обективно и субективно съединЕ. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответниците, като собствЕ.ци на топлоснабден имот в ***, са потребители на топлинна енергия, доставяна от ищеца до съсобствЕ.я им имот и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. задължЕ.ето към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот за доставената топлинна енергия възлизало на сума в общ размер на 413,73 лв. (211,54 евро), което не било заплатено.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на 1
85,86 лв. (43,90 евро) за периода от 04.01.2023 г. до 06.11.2025 г. Съобразно правата си в съсобствеността всеки от ответниците дължал половината от тези суми.
Отправя се искане за постановяване на решЕ.е, с което да бъдат осъдЕ. ответниците да заплатят в полза на ищеца всеки по ½ част от следните суми:
413,73 лв. (211,54 евро) - главница, за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2025 г.;
85,86 лв. (43,90 евро) - мораторна лихва върху главницата за периода 04.01.2023 г. - 06.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завежда на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направЕ.те по делото разноски.
Ответниците Л. Е. Е. и Е. Е. Е. не са депозирали писмЕ. отговори в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от приложЕ.те преписи на справки от ***, от *** – Д“ПМДТ“ и от АВ – *** както и Декларация по чл.14 от ЗМДТ от Л. Е. Е., че ответниците Л. Е. и Е. Е. са съсобствЕ.ци при равни права по отношЕ.е на процесния имот в ***.
От представЕ.те преписи на Споразумителен протокол от 30.09.2002г. и ПриложЕ.е №1 към него се установява, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена и и ОС на ЕС е избрало топлинен счетоводител.
От представЕ.те от ищеца счетоводна справка по партидата на имота за процесния период от време и издадЕ. за същия период фактури се установява, че през процесния период от 01.11.2022г. до 30.04.2025г. са били начислЕ. суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 533,95 евро; суми за отоплЕ.е без ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на 275,84лв. и суми за услуга дялово разпределЕ.е в размер на 20,40лв. или след направена корекция със сума в размер на 2,73лв. - общо 827,46 лв. с равностойност 423,07 евро.
Установява се също така, че лихвата за забава от изискуемостта на отделните плащания за периода от 04.01.2023г. до 06.11.2025г. се изчислява на 171,73лв. с равностойност 87,80 евро.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от 2 правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички собствЕ.ци и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединЕ. към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонЕ.е, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия.
Установи се от обсъдЕ.те писмЕ. доказателства, че ответниците са съсобствЕ.ци при равни права на процесния апартамент ***.
ПравоотношЕ.ето по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл РешЕ.е №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумЕ.я, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
С оглед горното, съдът намира, че ответниците, като потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, дължат на топлопреносното предприятие стойността на доставената до имота им топлинна енергия, съобразно правата им в съсобствеността или по 413,73 лв. (с равностойност 211,54 евро) главница и по 85,86лв. (с равностойност 43,90 евро) мораторна лихва всеки от тях. Лихвата е дължима предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определЕ.я с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и потребителите дължат обезщетЕ.е за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважЕ. като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца и съответна част от направЕ.те разноски или от направЕ.те общо разноски в размер на 51,12 евро за държавна такса и 51,12 евро за юрисконсултско възнаграждЕ.е, всеки от ответниците дължи по 25,56 евро от разноските за такса и по 25,56 евро от разноските за юрисконсултско възнаграждЕ.е, т.е. общо 51,12 евро всеки от тях.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Л. Е. Е. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлЕ.е *** следните суми: сумата от 211,54 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2025г. и сумата от 43,90 евро, представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2023г. до 06.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.11.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,12 евро, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждЕ.е.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Е. Е. Е. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлЕ.е *** следните суми: сумата от 211,54 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2025г. и сумата от 43,90 евро, представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2023г. до 06.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.11.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,12 евро, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждЕ.е.
РЕШЕ.ЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4