Решение № 46 от 03.04.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Димитровград, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235610200005 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М. Д. Д. от с.Радиево, общ.Димитровград, ******, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно постановление № 22-0254-000874/06.12.2022г. на ВПД Началник РУДимитровград към ОД- МВР-Хасково, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че на 23.07.2022г. около 11:58 часа в с.Радиево, общ.Димитровград, управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *****, със служебно прекратена регистрация на автомобила на 07.07.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на ЗЗГО.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - лично и с упълномощен проц;есуален представител, поддържа жалбата, заявява, че не е била уведомена за 1 прекратената регистрация на автомобила, иска наказателното постановление да бъде отменено. Упълномощения процесуален представител също поддържа жалбата. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган–

РУ-ПОЛИЦИЯгр.Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител.

Районна Прокуратура– Хасково, призовани, не изпраща представител.

ТО-Димитровград

– редовно

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното от фактическа страна:

На 23.07.2022г. около 11.58ч., жалбоподателят М. Д. управлявала лек автомобил “Опел Корса “ с рег.№ ***** в с.Радиево, общ.Димитровград.

Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при РУДимитровград- Й. В. и В. В.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в информационната им система било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 07.07.2022г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност. Установили също, че автомобилът е собственост на жалбоподателя. Били дадени писмени обяснения от М. Д., в които същата посочва, че не е била уведомена за прекратяването на регистрацията на автомобила.

За констатираното нарушение бил съставил АУАН серия „GA” № 602006, в който били посочени горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения.

Образувана е преписка с рег.№ 254р-20453/6.07.2022 по опаса на РУ – Димитровград, която е изпратена до РП-Хасково, ТО-Димитровград, за отношение по компетентност извършено ли е нарушение по чл.345 от НК. По случая била извършена и допълнителна проверка №3449/2022г. по описа на Районна Прокуратура – Хасково, ТО-Димитровград с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След проведено разследване по делото, прокурорът преценил, че извършеното от М. Д. не покрива признаците на 2 престъпление по НК, тъй като липсвал субективен елемент у последния.

Поради това с постановление от 17.11.2022г. на основание чл.199 и чл.213 ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт до РУ–Димитровград за преценка относно реализирането на административно наказателна отговорност на водача във връзка със съставения АУАН.

Въз основа на изпратеното постановление на Районна Прокуратура – Хасково, ТО-Димитровград, Началник РУ – Димитровград, в ОД-МВРХасково на 06.12.2022г. издал обжалваното НП №22-0254-000874, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 20.12.2022г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред районен съд на 23.12.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно Акт за установяване на административно нарушение серия „GA” № 602006 от 23.07.2022г., Наказателно Постановление № 22-0254-000874/06.12.2022г. на Началник сектор РУ Димитровград към ОД- МВР-Хасково, обяснения на жалбоподателя, показанията на разпитаните свидетели, както и от документите- приети като доказателство по делото.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление № 22-0254-000874/06.12.2022г. е издадено от компетентен орган - от Началник сектор РУ Димитровград към ОД- МВР-Хасково. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното 3 постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. Съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП, когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В писмените обяснения на жалбоподателя М. Д. се твърди, че същата не е била уведомена за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и предстои служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

От материалите по делото е видно, че е налично уведомяване на собственика, адресирано до М. Д., изпратено от страна на ОД – МВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ рег.№ 125300-11289 от 04.08.2022г., съдържащо информация относно прекратяването на горепосоченото МПС. Видно от датата на изпращане на това уведомление е, че то е изпратено на собственика на автомобила 10 дни след извършването на процесното деяние и съставянето на АУАН, предвид това жалбоподателя М. Д. е нямала знание за служебното прекратяване на регистрация на автомобила и няма как да е действала виновно.

В случая се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен по 4 чл.574, ал.10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да се извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му и въпреки това е тръгнал да го управлява.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то при липса на някои от елементите на състава на нарушението и липсата на каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още повече, нарушението може да се определи като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели.

Съдът счита, че санкционираното лице не е допуснало виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е установен субективния елемент на нарушението, описано в наказателно постановление № 22-0254-000874/06.12.2022г. като управление на собствено превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателя е управлявал 5 превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването законодателят е възложил на наказващия орган.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000874/06.12.2022г. на ВПД Началник РУ-Димитровград към ОД- МВР-Хасково, с което на М. Д.

Д. от с.Радиево, общ.Димитровград, ******, ЕГН **********, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че на 23.07.2022г. около 11:58 часа в с.Радиево, общ.Димитровград, управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *****, със служебно прекратена регистрация на автомобила на 07.07.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на ЗЗГО - като незаконосъобразно.