Решение № 4332 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. П. Л. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело № 20211110208912 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. Й. срещу наказателно постановление/НП/ № 579750-F610746/31.05.2021г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 96, ал.

1 ЗДДС.

В жалбата се излага, че нарушението е формално и фиска не е бил ощетен. Акцентира се върху възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Твърди, че АНО е наложил по-тежка от необходимата санкция. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, се явява лично, като излага, че късно е разбрала, че трябва да се регистрира по ДДС, като веднага след това е подала заявление. Посочва, че това е първото й нарушение и не са нанесени щети на бюджета.

Въззиваемата страна ТД НАП се представлява от юрк. Й., който пледира, че не са извършени нарушения на материалния и процесуалния 1 закон, а нарушението намира за безспорно доказано, като посочва, че закъснението е над една година. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрк. възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2021г. била извършена проверка по заявление за регистрация по ЗДДС от жалбоподателката, при което било установено, че тя, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС не е подала заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7 дневен срок след изтичане на данъчния период, през който е достигнала облагаем оборот в размер на 50000лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Конкретно било установено, че за периода 01.05.2019г. до 29.02.2020г. е реализирала оборот в размер на 58 352,64лв. Седмодневният срок за подаване на заявлението е изтекъл на 07.03.2020г./неработен/ следователно 09.03.2020г. /първия работен ден/, като самото нарушение е било извършено на 10.03.2020г.

Доколкото заявлението за регистрация по ЗДДС е било депозирано от жалбоподателката на 06.04.2021г., то констатираното е закъснение е повече от една година, тъй като заявлението за регистрация е следвало да се подаде до 09.03.2020г., а е подадено на 06.04.2020г.

Въз основа на събраните писмени доказателства на 05.05.2021г. св. П. В. съставила АУАН № 610746 за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

Въз основа на АУАН при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението е издадено и обжалваното НП.

Въз основа на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП директорът на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП София е упълномощен да издава НП за нарушения на чл. 178 ЗДДС, а органите по приходите са упълномощени да съставят АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. П. В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка от правна страна 2 съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи предвид заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателната отговорност на А. Й. е ангажирана за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба в сяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не подълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че в края на месец февруари 2020г. физическото лице А. Й. е достигнало облагаем оборот, надвишаващ сумата от 50000 лева, над която е задължителна регистрацията по ЗДДС. Тя, в качеството си на данъчно задължено лице е следвало да подаде заявление за регистрация до до 09.03.2020г. за периода 01.05.2019г. до 29.02.2020г., в рамките на който е бил достигнат облагаем оборот над 50000 лева, тъй като през месец февруари 2020г. е бил достигнат въпросният облагаем оборот от 58352,64 лева, а такава е била подадена едва на 06.04.2020г.

Доводите на жалбоподателката, че не извършила нарушение на чл. 96, ал.

1 ЗДДС съдът намира за неоснователни и необосновани. При така достигнат през 02.2020г. облагаем оборот повече от 50000 лева за период от дванадесет последователни месеца и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за нея е съществувало задължение да подаде заявление по ЗДДС в срок до 09.03.2020г./вкл./.

3

Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки от обективна страна за ангажиране на административнонаказателна отговорност на А. Й..

Наложената глоба на основание чл. 178 ЗДДС е в близък до минималния законоустановен размер, като съответства на тежестта на нарушението и голямото закъснение, и отсъстват предпоставки за намаляването й.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение е с достатъчно висока степен на обществена опасност, като процесното нарушение не се отличава от други нарушения от същия вид и няма налични многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това нарушителят е субект, който по занятие извършва търговска дейност и като професионалист следва да е запознат и да спазва нормативната уредба, в частност ЗДДС. По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, а като първо нарушение на юридическото лице е наложена имуществена санкция в минимален размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ЦУ на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя А. Н. Й. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

579750-F610746/31.05.2021г., издадено от директор на дирекция 4

„Обслужване” при ТД на НАП София, с което на А. Н. Й. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

ОСЪЖДА А. Н. Й. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5