Решение № 1266 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000503440 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 13.10.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно гражданско дело № 3440/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. са уважени /частично: за суми в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени; 2 564 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените главници за периода след 26.10.23г./ искове по 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. К. против Столична община.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От ответника: частично - в осъдителната /негативната за Общината/ част, касаеща само обезщетението за неимуществени вреди.

От ищцата – при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК /в отхвърлителната – негативната за А. К. част; ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че на 26.10.23г. е претърпяла злополука /движейки се по тротоарна настилка в град София се е спънала в разместени и разбити плочки; заради това е паднала на земята и е получила физическо увреждане – травма, като следствие от това – физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/.С оглед това: А. К. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, който е законово задължен да поддържа пътната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/.

Жалбата на ответника е частично основателна; жалбата на ищцата е неоснователна /първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/:

Механизмът на инцидента /на процесната злополука/ се явява надлежно удостоверен в 1 процеса /със събраните по делото: писмени, гласни и експертни доказателства – преценени в съвкупност/. Същото обстоятелство не е и спорно /към момента; на този етап от процеса/. Не е спорен и фактът, че ответникът е принципно легитимиран /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност в процесната хипотеза.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалата и налице ли е /съответно в какъв размер/ основание за редуциране на заявената имуществена отговорност /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:

От една страна – досежно размера на обезщетението:

Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: видът и естеството на процесните физически травми /конкретно индивидуализирани от вещото лице – медик/, проведените заради уврежданията медицински интервенции, протеклият възстановителен /оздравителен/ период, настоящото здравословно състояние на пострадалата и медицинската перспектива на уврежданията. Всички тези обстоятелства /преценени във взаимната им връзка/ обосновават определяне на обезщетение /за претърпените от ищцата неимуществени вреди/ в размер на 30 000 лева. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на първоинстанционния съдия в посочената насока /с които доводи е обоснован посоченият размер на дължимо обезщетение/. В допълнение:

Обстоятелството, че ищцата е претърпяла съществени физически болки и психически страдания /вследствие на получените физически увреждания – травми/ следва да се и презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза: физическата болка, следствие от физическа травма и увреждане – винаги причинява психическо страдание; обратен извод не може да бъде защитен житейски/. По същите съображения следва да се презумира и обстоятелството, че процесният инцидент е рефлектирал изключително негативно и върху начина на живот на пострадалата /непосредствено след злополуката и за определен период след това – съгласно констатациите на медицинската експертиза, съгласно показанията и на разпитаният в процеса свидетел/.

От друга страна – досежно възражението за съпричиняване:

Събраните по делото експертни доказателства /конкретизиращи мястото на инцидента/ и събраните във връзка с механизма на инцидента свидетелски показания - сочат /преценени в съвкупност/, че наличната на мястото на инцидента неравност по тротоарното трасе е била съществена и видима /такъв извод налага и събраният в процеса снимков материал/. Тази фактическа обстановка е налагала - ищцата да съобрази поведението си /придвижването си/ по тротоара с конкретната фактическа ситуация, със съществуващата потенциална опасност за настъпване на инцидент. Особено като се отчете обстоятелството, че пострадалата е преминавала многократно по процесния тротоар /съгласно събраните в тази насока свидетелски показания/, т.е. мястото на инцидента й е било известно /познато/. Особено като се съобрази също възрастта на А.

К. към момента на събитието, която възраст също е предполагала – изисквала /сама по себе си/ пострадалата да е особено внимателна при придвижването си /действително А. К. е била придружавана в момента на инцидента от внука си, но последният точно преди да настъпи увреждането е „пуснал баба си напред да премине сама през опасния участък от тротоара“/.

Описаното невнимание на пострадалата в случая „стои“ също в причинно-следствена връзка със злополуката и поради това същото следва да се окачестви като съществено допринА.що /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на процесния вредоносен резултат. С оглед това: горната главница /обезщетение/ следва да бъде редуцирано наполовина /с 50%/. В последната връзка /в допълнение и принципно/:

Вярно е /този факт е безспорен/, че основното задължение /да бъде осигурена надлежна възможност за безопасно придвижване на пешеходци/ е възложено /законово/ в тежест на 2

Общината. Тезата обаче /застъпена в част от съдебната практика, която се е оформила по разрешаването на казуси като процесния/, че пешеходците нямат никакво задължение да съобразяват поведението си /придвижването си/ с конкретната пътна обстановка – не може да намери опора нито в закона, нито /най-вече/ в житейската логика: постановката, че всеки правен субект /основно – физическите лица/ следва да бъде внимателен и бдителен за собствената си безопасност – е универсален правен /и житейски/ принцип.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде ревизирано /в съответствие с горните съображения/.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде разпределена при условията на чл.

78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съответно при условията и на чл. 38 от ЗА/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. в частта, с която Столична община е осъдена /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ да плати на А. Б. К. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата от 15 000 лева; в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищцата съдебни разноски над сумата от 900 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на адвокат А. В. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от 1 250 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 от ЗЗД на А. Б. К. ЕГН ********** против Столична община за сумата над 15 000 лева.

ОСЪЖДА Столична община да плати на А. Б. К. 75 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Столична община да плати на адвокат А. В. 300 лева /адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС/.

ОСЪЖДА А. Б. К. да плати на Столична община 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред СГС/; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/ и 407 лева – съдебни разноски /за производството пред СА/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-11 състав от 01.08.24г. по г.д. № 692/24г. в останалата обжалвана част.

В частта, с която е уважен искът за имуществени вреди – първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3