Решение № 592 от 20.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Бургас, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова в присъствието на прокурора Хр. Д. Д. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500403 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ответника по гр.д.№5279/21г. по описа на Бургаски районен съд- Прокуратура на Р България-гр.София, против Решение №240/09.02.22г. по същото дело , в частта, с която последната е осъдена да заплати на въззиваемата ищца СЛ. В. К. от ******************** сумата 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство №55/2015г. по опис на Следствения отдел (СО) при Специализирана прокуратура(СП), пр.пр. №534/2015г. по описа на Специализираната прокуратура, прекратено на основание чл.234, ал.1,т.2 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаването на исковата молба – 23.07.21г., до окончателното й изплащане, както и сумата 2593,34лв., представляваща компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.18г.-22.07.21г., а също и сумата 1554лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от горепосоченото обвинение, ведно със законна лихва за забава, считано от подаването на исковата молба- 23.07.21г., до окончателното изплащане и за сумата 503,76лв., представляваща компенсаторна лихва върху присъдените имуществени вреди за периода 13.05.18г.-22.07.21г., както и съдебно-деловодни разноски .

Въззивната жалба сочи решението в обжалваните осъдителни части за неправилно.

Конкретно се възразява, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, т.к. разпитаните в първа инстанция свидетели –И В и С П са пристрастни и заинтересувани от изхода на делото- първият е лице, с което ищцата съжителства на семейни начала, а втората е нейна колега и приятелка. Счита, че освен това показанията на тези свидетели не подкрепят твърденията на ищцата за претърпени от самото производство морални вреди, а от това, че е била преместена на друга работа, понижена и дисциплинарно уволнена като служител на Агенция Митници. Не са установени според въззивника и твърденията за нарушенията в личния живот на ищцата- в отношенията й със св. П, с приятели и роднини, както и, че й се е наложило да 1 приема медикаменти. Медицинските документи по делото установявали оплаквания на ищцата отпреди образуването на наказателното производство и не доказвали изписаните като терапия лекарства да са били изобщо закупени и приемани от К..

Присъденото неимуществено обезщетение се оспорва и по размер, като прекомерно завишено. То не било съответно на критерия „справедливост“, залегнал в чл.52 от ЗЗД, намиращ в случая приложение. Не били взети предвид обществено-икономическите условия в страната за процесния период, както и това, че разследването е протекло в разумен срок, че привличането на лицето като обвиняемо е станало при условията на чл.219 от НПК и наказателното производство е приключило на досъдебна фаза. Неправилно била определена и началната дата на забавата на Прокуратурата за изпълнение на задължението й за обезвреда – имуществена и неимуществена на пострадалата. Следвало е да се съобрази седмодневният срок от обективирането на постановлението, прекратяващо наказателното производство, след изтичането на който то влиза в сила. Моли се за отмяна на съдебното решение в атакуваните части и за произнасяне по същество, при отхвърляне на заявените претенции изцяло, а евентуално за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Не са ангажирани нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от Г.К.- адвокат при БАК, в качеството й на процесуален представител на въззиваемата ищца СЛ. В. К.. Изразява се становище за неоснователност на обжалването и се поддържа, че решението на първата инстанция е законосъобразно и правилно в осъдителните си части.Моли се за неговото потвърждаване.Страната се присъединява към мотивите на първата инстанция, обусловили извода за присъждане на неимуществено обезщетение в размер от 8000лв., ведно със законна лихва за забава. Развиват се подробни съображения в отговор на всяко едно от въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт.Не се ангажират нови доказателства и се дирят съдебно-деловодни разноски.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, извършена с Определение №921/15.04.22г. сочи жалбата за допустима.

Служебната проверка на съдебното решение, извършена по реда на чл.269 от ГПК сочи същото за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото пред първа инстанция е образувано по исковата молба на СЛ. В.

К. срещу Прокуратурата на Република България, по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на молбата, ищцата е посочила, че претенциите й са основани на преживени имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато й обвинение в извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2,вр. ал.2 от НК и за престъпление по чл.301, ал.1 от НК, за които е било образувано горепосоченото ДП №55/2015г. на СО-СП. По същото й била наложена мярка за неотклонение (МНО) „парична гаранция“ от 3000 лв. и мярка за процесуална принуда(МПП) „забрана за напускане пределите на РБългария“.

С постановление от 27.09.17г. на Специализирана прокуратура, наказателното производство било прекратено спрямо нея, на осн. чл.243,ал.1,т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Със същото постановление била отменена и наложената й МНО, а с постановление на Специализирана прокуратура от 22.12.17г. била отменена и допуснатата МПП. Описани са преживените от ищцата страдания и изпитаните от нея неблагоприятни чувства и състояния, свързани с личния и семейния, а също с обществения й живот, както и с трудовата й дейност, върху която наказателното преследване оказало пряко негативно въздействие, в протежение на едната година, през която срещу нея е било висящо наказателното дело.Позовава се на претърпени допълнителни притеснения от факта, че задържането–нейно и на колегите й митничари- е било широко медийно отразено. Претендирала е 10 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от така описаното неоснователно повдигнато и поддържано от ответната страна обвинение в 2 извършване на престъпление от общ характер, ведно с компенсаторна лихва за забавата върху обезщетението, считано от 27.09.17г., до окончателното изплащане и 1554лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в същата връзка, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита на страната в наказателното производство, в размер на 1500лв. и 54 лв. сторени разноски за придвижването й до гр.София и обратно, във връзка с делото пред Специализирания съд за отстраняването й от длъжност. Върху тази главница също е претендирана компенсаторна лихва, дължима за горепосочения период на забава.Дирила е и разноски.

Прокуратурата е оспорила в предвидения от закона срок исковете като неоснователни и е молила за отхвърлянето им.Евентуално е помолила да бъде присъдено неимуществено обезщетение в по-нисък размер от претендирания, а по отношение на имущественото обезщетение за платеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение, е направено възражение за прекомерност. По отношение на дължимите лихви е направено и възражение за изтекла кратка погасителна давност.

Бургаският районен съд е счел претенцията за неимуществено обезщетение за основателна и доказана в размер от 8000 лв., а тази за имуществени вреди е уважил изцяло, като е присъдил и законна лихва за забава върху посочените главници от подаването на исковата молба- 23.07.21г., до окончателното им изплащане. Компенсаторната лихва върху главниците е присъдена за периода 13.05.18г. – 22.07.21г., в размер на 2593,34лв. върху главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 503,76лв. върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищцата, с оглед уваженото възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивният съд споделя тези крайни правни изводи, като излага в тяхна подкрепа следните съображения:

Безспорна пред въззивната инстанция, поради което и възприета изцяло от нея е фактическата обстановка, изложена в исковата молба, установена и от районния съд, касателно следните обстоятелства: ищцата е работела като митнически инспектор на граничен пункт Лесово, когато на 02.11.16г.- сутринта, след нощната смяна, е била задържана за срок от 24 часа със заповед на МВР на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради налични данни за извършено престъпление от общ характер по чл.321 от НК.На същата дата в дома й в гр.Бургас, в присъствието на мъжа, с който съжителства на съпружески начала(св. И П И) и двете й малолетни деца- Златомир -на пет и Нана -на 12 години и в присъствието на поемни лица- нейни съседки, е извършен обиск- за който е съставен протокол за претърсване и изземване, сочещ, че предмети, свързани с престъпна дейност не са били открити. На същата дата е извършен и личен обиск на ищцата, за което също е съставен надлежен протокол, неустановил наличието на вещи, свързани с престъпна дейност.На 03.11.16г. в гр.Ямбол, на осн. чл.219, ал.1 от НПК, ищцата е привлечена като обвиняем на база събраните по ДП№55/2015г. по описа на СО-СП доказателства за това, че от края на м. септември 2015г. до 01.11.16г. в с.Лесово, общ.Ямбол, обл.Ямбол и в гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице(митнически инспектор) при митнически пункт Лесово към Териториално митническо бюро-Бургас при Агенция Митници, е участвала в организирана престъпна група(ОПГ) с цел да вършат в страната престъпления по чл.301 и 302 от НК, като са посочени и други участници в същата ОПГ. Обвинението е в извършването на престъпление по чл.321, ал.3,т.2,вр.ал.2 от НК. Конкретно е посочено, че на неустановена дата през м. октомври 2016г. в качеството си на длъжностно лице- митнически инспектор на пункт Лесово- ищцата е приела дар в размер на 5 долара, който не й се следва, от преминал през границата румънски гражданин, за да не извърши действие по служба- да насочи това лице към извършването на щателна митническа проверка, съобразно нормативната уредба- престъпление по чл.301, ал.1 от НК.С повдигането на обвинението на ищцата е взета МНО „Парична гаранция в размер от 3000лв.“.Поискано е било изменение на мярката(на 1500лв.), но не е било допуснато от съда.

Ищцата е разпитана по ДП №55/15г. на СО-СП като обвиняем на 03.11.16г. в гр.Ямбол и на 04.07.17г. в гр.София. Участвала е лично и в съдебно заседание на 25.11.16г. в Специализиран наказателен съд, при разглеждането на искането за отстраняването й от длъжност.Наложена й е и МПП – забрана да напуска страната.

По време на това производство е била представлявана от адв. Пламен И, на когото е заплатила като възнаграждение сумата от 1500лв.В подкрепа на претенцията за разходи до 3 гр.София, свързани с наказателното производство, са представени две копия от еднопосочни автобусни билети с цена от по 27лв., единият от 27.04.17г. за дестинация София-Бургас, а другият от 08.11.16г., който сочи да е закупен в гр.София, но не се чете направлението, за което е издаден.

Посочените доказателства, поради невъзможност да ги обвърже с конкретни дати на пребиваване на ищцата в гр.София по повод обсъжданото наказателно производство, съдът кредитира само като установяващи цената на билет за автобусен превоз по дестинация София-Бургас в периода края на 2016г. – м. април 2017г.