Решение № 4778 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4778 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110100465 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ........., с която срещу П. Г. АТ. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ............ като ответницата му дължи следните суми: 8 005, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 1 189, 25 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.10.2021 г.; 52, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 10, 80 лв. мораторна лихва за природа 31.10.2018 г. – 08.10.2021 г. Моли съда да осъди ответницата да му заплати исковите суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Петя Георгиева А., с който оспорва исковете. Твърди, че по наследство е получила 2/3 ид.ч. от имота. Твърди, че отопляемата площ е била неоснователно завишена. Твърди, че на практика не може да използва процесния обект, за който се претендира плащане, заради настъпила през 2008 г. авария. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ..........., дело № ......... г. от ............ г. ............ продават на ........ А. и .......... А. следния свой недвижим имот: своите 2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в ........., на втори надпартерен етаж, състоящ се от: две стаи, хол с директно осветление, кухня баня.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 88/26.01.2022 г., изд. от Столична община, Район „Триадица“, .......... А. е починал на 21.11.2004 г., като е оставил наследници 1 по закон: ........ А. - съпруга, починала на 08.03.2005 г.

Видно от удостоверение за наследници № 000248/11.03.2005 г., изд. от Столична община, Район „Триадица“, ........ А. е починала на 08.03.2005 г., като е оставила наследник по закон: .......... – брат.

Представена е обезпечителна заповед от 31.08.2018 г., издадена по гр.д. № 57369/2018 г. в полза на Сашо Драганов Бонев, с която е допуснато обезпечение на предявения от него срещу .......... иск чрез налагане на възбрана върху процесния имот, посочен като собствен на ...........

Видно от удостоверение за наследници изх. № РОБ20-УГ51-4097/13.10.2020 г., изд. от Столична община, Район „Оборище“, .......... е починал на 04.05.2019 г., като е оставил наследник по закон: П. Г. АТ. – дъщеря.

Видно от представения протокол от проведеното на 16.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: .............., те са взели решение да се сключи договор с ......... за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на .......... В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 23.08.2002 г. е сключен договор № 2698 между Бруната България“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. ........ /старо име на улицата – ......., по силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.

Представен е договор от 28.05.2018 г., сключен между ......... – възложител и ...... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ...... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 5 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, като за две от тях с № 74647 и 87202 е начислена служебно топлинна енергия поради несменена батерия и 3 бр. отоплителни тела без ИРРО, топлина енергия, отдадена от сградната инсталация – при съобразяване на акт за разпределение на кубатурата на сградата от 26.11.1973 г., и топлинна енергия за БГВ – въз основа на снет отчет на 1 бр. водомер за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и на база служебно начисляване за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. поради неосигурен достъп за отчет, за което е бил съставен констативен протокол за неосигурен достъп на 03.07.2020 г. Констатира се, че стойността на реално доставената топлинна 2 енергия през исковия период възлиза на сумата от 7 946, 94 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 7 311, 71 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 635, 23 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатирана е изправност на общия топломер.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период, както и че при ищеца е отразено задължение за дялово разпределение в размер на сумата от 52, 25 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ..........., дело № ......... г. от ............ г. се установи, че ........ А. и .......... А. са придобили 2/3 ид.ч. от процесния имот, придобити по наследяване от ответницата Петя Георгиева А., видно от представените 3 бр. удостоверения за наследници – на ........ А., ..........

А. и ........... С оглед изложеното, ответницата се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от имота, в какъвто смисъл е и заявеното с отговора на исковата молба възражение.

Извод в различен смисъл, а именно – че ответницата е придобила по наследяване собствеността на целия имот, не се налага от представената по делото обезпечителна заповед от 31.08.2018 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.5 на ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. След като за съда не съществува задължение да извършва проверка на собствеността при допускане възбрана на имота, то въз основа на издадената обезпечителна заповед не може да се направи обоснован извод, че .......... е придобил собствеността на целия имот, която да е преминала по наследяване в патримониума на ответницата в качеството на негова дъщеря.

3

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно доставената топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 7 946, 94 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 7 311, 71 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 635, 23 лв.