Решение № 19404 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19404 гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110109202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Б.“ ЕАД срещу Л. Б. К., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, с които се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 11 993,87 лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. в размер на 11 144,76 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1073211/29.02.2016 г., по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор на лек автомобил до 9 места“, с място на работа управление „Административно“, отдел „Т.О.“, сектор „Шофьори“ на „Б.“ ЕАД. Твърди, че с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Въз връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ответника било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. (брутно трудово възнаграждение за 8 работни дни), а на основание чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. за времето, през което ответникът останал без работа, но за не повече от един месец, сумата от 11 144,76 лв., представляваща сбор от пет месечни брутни трудови възнаграждения съобразно постигнатите договорености по чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. Сочи, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя 1 брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, в случая последният пълен отработен месец е месец октомври 2021 г., като брутното трудово възнаграждение е съставено от основна заплата – 1 827 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас за прослужено време) – 401,94 лв.

Ищецът твърди, че с Решение № 3198/28.02.2023 г. по гр. д. № 66315/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, частично отменено по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.

225, ал. 1 КТ и потвърдено в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ с Решение № 469/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 6814/2023 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5153/12.11.2024 г. по гр. д. № 1653/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., били уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, на ответната страна, като била призната за незаконна и отменена атакуваната заповед, а ответникът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като работодателят бил осъден да му заплати сумата в размер на 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане. Сочи, че заплатил посоченото обезщетение в хода на образуваното изпълнително дело № 20248520400004 по описа на ЧСИ К.П., с рег.

№ 852 на КЧСИ.

Ищецът счита, че с оглед отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, заплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.

1 КТ подлежат на връщане от страна на ответника като получени на отпаднало основание, тъй като вредите от оставането без работа от страна на работника или служителя след уволнението се компенсират от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Освен това счита, че ответникът не може да се приеме за добросъвестен при получаване на обезщетенията, след като е считал уволнението за незаконосъобразно и доколкото молбата за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е депозирана след подаване на исковата молба за признаване на уволнението за незаконно. С изложеното моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва частично предявените искове. Не оспорва факта, че са му заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г., както и че следва да възстанови на ищеца сумата от 9 135 лв. – получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г.

За горницата над този размер оспорва предявения иск като счита, че не дължи връщане на възнаграждения, които представляват допълнителни елементи от месечното трудово възнаграждение. Ответникът прави възражение за прихващане между сумата, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 9 135 лв. и сумата от 2 373,28 лв., представляваща обезщетение, дължимо от ищеца на ответника за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за времето, през което ответникът е останал без работа 2 поради незаконното уволнение (28 дни). Счита, че дължимостта на това обезщетение по чл.

224, ал. 1 КТ е призната от ищеца с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.

Счита, че са налице предпоставките за извършване на прихващане. Ответникът оспорва изцяло иска за връщане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ като неоснователен, счита, че независимо от отмяната на уволнението тази сума не подлежи на връщане на ищеца.

Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане с доводи, че не е бил търсен от работодателя за заплащане на исковата сума преди образуване на настоящото производство, съответно не е дал повод за предявяване на иска. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на иска в частта за осъждането му да възстанови полученото обезщетение по чл. 220 КТ, както и за извършване на прихващане по иска в частта за връщане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 09.07.2025 г. е допуснато увеличаване на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, предмет на възражението за съдебно прихващане, до сумата от 2 911,79 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1073211/29.02.2016 г., по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор на лек автомобил до 9 места“, с място на работа управление „Административно“, отдел „Т.О.“, сектор „Шофьори“ на „Б.“ ЕАД, изменено с Допълнително споразумение от 07.01.2021 г., по силата на което считано от 01.01.2021 г. се определя ново основно месечно трудово възнаграждение на работника в размер на 1 827 лв.; че с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 01.11.2021 г., както и че уволнението на ответника е било признато за незаконно с влезли в сила решения, въз основа на искова молба с вх. № 92868/22.11.2021 г., подадена от Л. Б. К. – с Решение № 3198/28.02.2023 г. по гр. д. № 66315/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. Б. К., извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор на лек автомобил до 9 места“, управление „Административно“, отдел „Т.О.“, в „Б.“ ЕАД, отхвърлен е предявеният от Л. Б. К. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 14 412,37 лв. – обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане и съдът е разпределил отговорността за разноските по правилата на чл. 78 ГПК; с Решение № 469/24.01.2024 г. по 3 в. гр. д. № 6814/2023 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5153/12.11.2024 г. по гр. д. № 1653/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., първоинстанционното решение е потвърдено в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично отменено в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ като искът е уважен за сумата от 13 373,64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на ищеца в резултат на незаконното уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, съответно първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 412,37 лв.; че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ „Б.“ ЕАД е било осъдено да заплати на Л. Б. К. сумата от 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., която сума е била заплатена в хода на образувано изпълнително дело; че във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е начислил за изплащане на ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие на основание чл. 220 КТ в брутен размер от 849,11 лв. (за 8 работни дни) – фиш за работна заплата за м. 10.2021 г., и обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. за времето, през което ответникът е останал без работа, но за не повече от един месец - за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. в брутен размер от 11 144,76 лв. (пет брутни трудови възнаграждения съобразно постигнатите договорености по чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. – над 20 години общ трудов стаж) – по постъпило заявление на ответника с вх. № БТГ 24-002826/01.12.2021 г. и видно от фиш за м. 11.2021 г., поради прослужено време 5 години и 8 месеца при ищеца (от 01.03.2016 г. до 01.11.2021 г.) и общ трудов стаж над 20 години.

Установява се, че последният пълен отработен месец на ответника при ищцовото дружество е месец октомври 2021 г., като брутното трудово възнаграждение на ответника е съставено от: основна заплата – 1 827 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас за прослужено време) – 401,94 лв. (Удостоверение изх. № 24-002992/17.12.2022 г., издадено от „Б.“ ЕАД) и фиш за работна заплата за м. 10.2021 г.

По делото е представено платежно нареждане от 08.11.2021 г., от което се установява, че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 3 095,52 лв. с основание мес. 10.2021 г.

По делото е представено платежно нареждане от 10.12.2021 г., от което се установява, че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 9 793,22 лв. с основание мес. 11.2021 г.

По делото е представено платежно нареждане от 16.05.2025 г., от което се установява, че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 2 911,79 лв. с основание обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ.

По делото е приет Колективен трудов договор – КТД/2021 г., подписан на 30.12.2020 г. между „Б.“ ЕАД като работодател и синдикалните организации на работещите в дружеството – синдикати, с който са уредили трудовите и непосредствено свързаните с тях 4 отношения, като в чл. 53, ал. 1, раздел VIII. „Обезщетения“, страните са постигнали съгласие, че работодателят дължи обезщетение по смисъла на чл. 222, ал. 1 КТ на работници и служители, членове на Синдикатите, и присъединилите се работници и служители при прекратяване на трудовото им правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КТ за времето, през което са останали без работа, но за не повече от един месец, както следва: до 5 години общ трудов стаж – брутно трудово възнаграждение за един месец; над 5 години общ трудов стаж – 2 месечни брутни трудови възнаграждения; над 10 години общ трудов стаж – 3 месечни брутни трудови възнаграждения; над 15 години общ трудов стаж – 4 месечни брутни трудови възнаграждения; над 20 години общ трудов стаж – 5 месечни брутни трудови възнаграждения, като в случаите, когато работникът или служителят има посочения трудов стаж в дружеството, работодателят дължи обезщетение в двоен размер.

Разпечатката съдържа 26 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b6df822-6311-4b14-b7ff-6287cc014a68