Решение № 368 от 29.11.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. гр. Добрич, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500415 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№271170/30.12.2021 год. на В. М. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.”С.** срещу частта от решение №260592 /01.12.2021 год. по гр.д.№ 3026 /2020 год. на Районен съд Добрич ,с което е признато за установено , че дължи на Ю. П. Р.- Г. с ЕГН **********, сумата от 14 580 лева, представляваща връщане на авансово платена цена след развален договор за ремонт на приземно помещение в гр.Д., ул.“С.*, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 2108/2020 год. по описа на РС Добрич .

С доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при непълнота на доказателствата и в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му .Въззивникът възразява срещу фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, направени без събраните доказателства да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, при позоваване на доказателства ,събрани в друго досъдебно производство и при избирателно кредитиране само на свидетелските показания ,ангажирани от срещупоставената страна. Искът 1 бил предявен преждевременно и от физическо лице без надлежна материалноправна легитимация ,с каквато разполагала фондация “Д.“ ,в чиято полза бил сключен договора за ремонтни дейности, понастоящем неразвален надлежно.

Въззиваемата страна Ю. П. Р.- Г. счита всички оплаквания в жалбата за неоснователни ,поради което настоява да не бъде уважавана. Договорът за ремонт касаел нейн личен, а не на фондацията имот. Доказателствата от досъдебното производство били ценени в полза на ответника единствено относно размера на изработеното от него, а при съобразяване и на останалите, съдът следвало да направи извод за разваляне на договора в по-ранен момент ,а не със исковата молба.

При данни,че решението на ДРС е било връчено на дата 09.12.2021 год.,жалба рег.№271170/30.12.2021 год. ,изпратена по пощата на 23.12.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез частичното уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е постановено по предявен с искова молба рег.

№ 264665/30.10.2020 год. ,уточнена с молба рег.№ 265485/12.11.2020 год. и пояснена по реда на чл. 143 от ГПК в първото по делото съдебно заседание от дата 22.02.2021 год, иск по чл.422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.55 ал.1 предл.ІІІ-то ,във връзка с чл.88 ал.1 изр.1-во и чл.87 ал.1 и чл. 258 от ЗЗД от Ю. П. Р.- Г. срещу В. М. Ц. , основан на твърдения, че на дата 10.03.2017 год. между страните по делото бил сключен договор ,по силата на който ищцата ,като физическо лице възложила на ответника извършване на ремонтни дейности в помещение в гр.Д., ул.“С.*, което да се ползва за офис на фондацията, която учредила . Изрично е посочено,че помещението ,което следвало да бъде ремонтирано не е собственост на фондацията , а е предвидено да се ползва за цели на фондацията. Същото било с характеристиката на избено помещение в приземния етаж на сграда и обект на лично притежание на ищцата.Според уговорките на страните трябвало да се извърши цялостна реконструкция на помещението, да се направи козирка, ВиК инсталация, подмяна на подова настилка, стени, 2 тавани. Ответникът изчислил ,че разходите за ремонта (строителни материали и труд ) ще възлязат на сумата от 15 000 лв. ,която ищцата се съгласила да заплати предварително, а Ц. поел задължението да извърши ремонта в 6-месечен срок,считано от датата на заплащането й. На дата 16.03.2017 год. ищцата превела сумата по банков път от своя сметка по такава на ответника.До края на месец септември 2017 год. ответникът не изпълнил възложената работа.В края на този месец и при среща на страните по договора, възложителят развалил договора и поискал връщане на дадената предварително сума от 15 000лева. В. Ц. се съгласил да върне сумата, но в брой. Уговорена била среща при адвокат за да се състави разписка за връщане на сумата. Ответникът не се явил на срещата, престанал да приема обажданията на ищцата.През месец януари 2018 год., ищцата подала жалба до Районна прокуратура,като образуваното въз основа на същата досъдебно производство било впоследствие прекратено.На дата 24.08.2020 год. ,ищцата депозирала заявление до Районен съд Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,срещу която ответникът възразил.Отправено е искане за установяване на вземането й в размер на 15 000 лв. предмет на заповедта.

Искът е допустим. Заявен е в срока по чл.415 ал.4 от ГПК,указан му от съда с връчено на дата 01.10.2020 год. съобщение и за вземане съответно на задължението по издадената от Районен съд Добрич по ч.гр.д.№ 2108/2020 год. заповед № 965/03.09.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,с която е разпоредено длъжникът В. М. Ц. да заплати на кредитора Ю. П. Р.- Г. сумата от 15 000 лв.,представляваща дължима сума (главница) по договор за строително-ремонтна дейност,сключен на 10.03.2017 год. между длъжника и заявителя-като възложител,развален от втория поради неизпълнението (бездействието) на първия от тях.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В. М. Ц. е подал отговор рег.№ 267982/22.12.2020 год. ,с който заявява,че нито устно , нито писмено между страните е сключен договор за ремонт на офис на фондацията. Въпросното помещение ищцата ползвала в миналото като павилион за бърза закуска, а понастоящем не го ползвала.Сумата от 15 000лева била преведена на ответника за извършени в продължение на две години ремонти, както следва: на таванско помещение прилежащо на апартамента на ищцата, на вход, на двете спални и хола в апартамента на 3 ищцата, демонтаж на стара и монтаж на нова врата на апартамент, поставяне на брава и монтиране на автомат на входната врата, демонтаж и монтаж на козирка, ВиК инсталация на тоалетна в офис, опразване от техника, изчистване и освежаване на бъдещ офис, демонтаж врата в общ коридор в мазето към бъдещия офис на фондацията и възстановяване плочки на стените и пода, ремонт моноблок в тоалетна и смяна на смесител в кухнята на апартамента. Ответникът направил 1000 лева разноски за гориво при превоза на ищцата в подробно посочени дестинации, като последната се съгласила да му заплаща по 70 лв. разноски на ден- командировъчни или общата сума за 28 дни в размер на 1960лв.

Ответникът Ц. в първото съдебно заседания дава обяснения, че извършил за ищцата множество дейности и услуги и имал да получава значителни суми. За да получи парите си бил принуден да лавира и се съгласява с предложенията на ищцата. Така тя пожелала в крайна сметка да му преведе сумата от 15 000 лева, а останалите след като довършване на работите. Уговорката, че сумата от 15 000 лева погасява стари задължения между страните била постигната устно или по телефона. Първо ищцата имала желание да се изнесе стълбище отпред, т.е. да не се влиза през входа на сградата за да се стигне до бъдещия офис на фондацията, а входа да бъде отпред, но съседите не са се съгласили. Козирката била изградена преди зимата на 2017 год. и работниците през зимния период разчиствали снега от нея.

С молба вх.№ 265713/12.04.2021 год. в хода на съдебното заседание ответната страна уточнява, че е извършила ремонтни дейности в жилищна сграда, находяща се в гр.Д., ул. „С.** : на покрива;на входа на жилищната сграда; на апартамента на ищцата; на мазе- демонтаж на врата в общия коридор в мазата на блока към бъдещия офис на фондацията на ищцата; възстановяване на плочки на стените и пода (труд и материали);на бъдещия офис на фондацията на ищцата - опразване от техника, изчистване и освежаване, отремонтиране на ВиК- инсталация в тоалетната, демонтаж на старата козирка, рекламни пана и лампи, ел инсталация и изхвърлянето им, изготвяне и монтаж на нова козирка (труд и материали).Периода на извършване на посочените действия не е посочен,въпреки дадените от съда указания.По тази причина е отменено и определението за допуснато по искане на ответника изготвяне на съдебно-техническа експертиза за

4 стойността на извършените ремонтни дейности в бъдещия офис на фондацията,както на каква стойност би възлязъл цялостния ремонт на помещението.

Ищцовата страна не оспорва извършени ремонтни дейности от ответника в таванското помещение и входа на ищцата, но твърди, че последните са заплатени и представя ръкописно изписан списък- разписка, наименован „Ю.” със строителни дейности, обем и цени, подписан от ответника В. Ц. на 26.07.2014 год.

В обясненията си по делото и двете страни не спорят, че козирката на приземното помещение е сменена от ответника, както и премахнати и изхвърлени старите рекламни табели и надписи на помещението. В самото помещение не е извършвана ремонтна дейност.

Добричкият районен съд е уважил претенцията относно вземането до размера на сумата от 14 580 лв. и отхвърлил иска за горницата над посочената сума и до пълния размер на заявяването й от 15 000 лв.Не е била подадена жалба срещу решението за отхвърляне на претенцията за сумата от 420 лв. и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК в тази му част ,то е влязло в сила.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва:

Относно оплакването на въззивника, за позоваване от първоинстанционния съд на доказателства ,събрани в друго досъдебно производство ,следва да бъде посочено следното:

Разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК задължава съда да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани "пред и от оня съд, който ще решава делото". Само след цялостната им преценка, поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е 5 задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение / чл.

12 ГПК/. Всички останали правнорелевантни факти по гражданското правоотношение,следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Недопустимо е да се ползват свидетелски показания,събрани по друго дело,като редът за събиране на гласните доказателства е устният разпит по реда на чл. 170-чл.171 от ГПК.Изключенията от това правило са уредени в чл.25 от ГПК (съдебни поръчки),чл.232 от ГПК (при оттегляне на иск и повторното му предявяване) и чл. 207 от ГПК (обезпечение на доказателствата).Изключение от това правило не може да има по причина,че разпитано като свидетел по наказателно производство лице е починало към момента на разглеждане на гражданския спор. Процесуалният закон не допуска даването на свидетелски показания в писмен вид, поради което и протокола от досъдебното производство, документиращ дадените от свидетеля обяснения/показания не е годно доказателствено средство в гражданския процес. В гражданския процес ,не следва да се ценят заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.