Решение № 382 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска

Членове:

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско дело № 20221100501875 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Образувано е по няколко жалби, подадени от длъжниците М.Г. С.-К. и Н.И. К. срещу действия на ЧСИ С.Я. по изп.дело №2652/2021г. Жалбите са съответно с вх.№ 60290/29.12.2021, № 02515/17.01.2022 г., и № 04145/26.01.2022 г. Първата жалба с вх. № 60290/29.12.2021г., изхожда от М.Г. С.К., така и от Н.И. К., двамата представлявани от адв.

Г.В., като се претендира да се отмени постановлението за разноски по образуваното изпълнително дело, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.

№60442/20.12.2021г. Твърди се също, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото, е обезсилен и производството следва да се прекрати, поради което се иска отмяната на постановлението за разноски. Твърди се, че по предходното изп.дело №1571/2015г. на Б.та са разпределени описаните суми, в общ размер на 31929,17 лв., като е отделена сума за взискателя, която и до момента се държи от ЧСИ, тъй като „Б. ДСК“ АД не е представил изпълнителен титул. Твърди, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като изпълнителното производство се прекратява, когато изпълнителния лист бъде обезсилен, а в случая това било така. Предвид горното по тази жалба се претендира отмяна на постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, с което са начислени 2130,57 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело по обезсилен пет години преди това изпълнителен лист.

Втората жалба с вх.№02515/17.01.2022г. е от М. С.-К. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в разпореждане с изх.№1121/10.01.2022г.

Жалбоподателката сочи, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 1

06.02.2014г., издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5313/2014г. на СРС, 64 състав. Твърди, че тя и другият длъжник по заповедта Н. К. са подали възражения и е било образувано гр.д.№10328/2016г. на СГС, 1-5 състав, което към момента е обявено за решаване. Твърди, че с описаните две определения е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен изпълнителния лист за посочените суми – над 660,44 евро и разноски. Твърди, че предходното изпълнително дело № 1571/2015г. е прекратено, но по същото по сметка на ЧСИ е отделена сумата от 14 801,21 лв. за Б.та. Твърди, че по наложения запор „Общинска Б.“ АД на 30.12.2021г.е удържал от сметката й първия размер на претендираната сума от 26 337,185 лв. и я е превел на ЧСИ. Счита, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен, тъй като изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото, е обезсилен за посочената сума, а сумите, за които не е отменено разпореждането за незабавно изпълнение са преведени на „Б. ДСК“ още на 26.02.2016г. Твърди, че Б.та към момента не разполага с изпълнително основание или изпълнителен титул. Предвид горното претендира отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното дело. С третата жалба с вх.№04145/26.01.2022г. М.Г. С.-К. обжалва постановлението за разноските на ЧСИ Я., обективирано в акт, съобщен с изх.

№3011/21.01.2022г., с който ЧСИ е отказал да измени разноските. Съображенията са идентични на гореизложените, като се твърди, че е уведомена за отказа на 25.01.2022г.

Взискателят „Б. ДСК“ АД е получил преписи от жалбите с приложените съобщения съответно на 31.01.2022г. и на 16.02.2022г. и не е подал отговор.

ЧСИ С.Я. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че първата жалба счита за недопустима, тъй като е директно адресирана до съда, а относно разноските първо следва да се поиска изменението им от ЧСИ и едва след това неговият акт подлежи на контрол за законосъобразност. По същество счита, че жалбите са и неоснователни, тъй като не са налице предпоставките по чл. 433 ал.1 от ГПК и понеже длъжникът не е платил сумите преди образуването на изпълнителното дело, дължи същите. Описва в мотивите, че са начислени следните такси: в общ размер на 123.70 лв., а именно: т.1-24лв. /с вкл. ДДС/; т.з 3 бр. /справка ГРАО, БНБ и НОИ/ - 18.00лв. /с вкл. ДДС/; т.5-24лв. /с вкл/ ДДС/; по Т.412.00 лв. /с вкл.ддс/ по Т.9 - 2бр. /запор върху банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение -36 лв. /с вкл. ДДС/, както и държавни такси в размер на 9.70 лв.

Дължимата пропорционална такса по Т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективирана в поканата за доброволно изпълнение, към 03.01.2022г. възлизала на 2006.87 лв., като размерът на пропорционалната такса се определя като се вземат предвид „паричното вземане и „събраната сума“, като вземането на взискателя по изпълнителния лист е 24282.52 лв., от което следва, че размерът е правилно определен. По втората жалба ЧСИ сочи, че изпълнителният лист, по силата на който е образувано изп.дело Ко 20218440402652, е обезсилен само по отношение на длъжника П. К., поради което с разпореждане за образуване от 20.12.2021г. е отказано производството да се образува срещу него. На 10.03.2016г. с определение по в.ч.гр.дело № 1655/2016г. на Софийски градски съд, по отношение на длъжника М. С.К. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, но 2 изпълнителният лист не е обезсилен. Към днешна дата е висящо исково производство по гр.дело 10328/2016г. по описа на Софийски градски съд, заведено по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането на „Б. ДСК“ АД, по което все още няма влязло в сила решение за размера и съществуването на вземането. Според ЧСИ съгласно Решение № 17/07.02.2018г. на ВКС по т.д. 539/2017г., тк, II т.о отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал.1 от ГПК не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, а последица е, че самата заповед вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Според ЧСИ отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води до автоматично обезсилване на изпълнителния лист, от което следва, че е налице валиден акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителното производство е спряно на осн.чл. 432 от ГПК до представяне на влязло в сила решение по иска по реда на чл. 422 от ГПК, предявен от взискателя „Б. ДСК“ АД и са вдигнати всички наложени обезпечителни мерки. Предвид горното претендира отхвърляне на жалбите.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело, изпратено в заверен препис, намира следното:

Изпълнителното дело № 20218440402652 е образувано но молба на взискателя „Б.

ДСК“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.02.2014г. по гр.дело № 5313/2014г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав срещу Н.И. К. и М.Г. С.-К., съгласно който те са осъдени да заплатят солидарно на взискателя следните суми: 20503.20 евро - главница, ведно със законната лихва от 31.01.2014г. до окончателното й плащане, заемни такси в размер на 403.77 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 2330.54 евро, наказателна лихва в размер на 1858.20 евро и 1922.49 лв. разноски по гражданското дело. По горепосочения изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело под № 20158440401571, което е прекратено на осн.чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление от 25.11.2021г. На 30.09.2015г. с определение по в.ч.гр.дело No 8778/2015г. на Софийски градски съд, по отношение на Н. К. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 5313/2014г. на Софийски районен съд, 64 състав и е обезсилен издадения изпълнителен лист. за сумата над 660.44 евро - неплатени вноеки по договор за кредит и над 25.83 лв. - държавна такеа и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 10.03.2016г. с определение по в.ч.гр.дело № 1655/2016г. на Софийски градски съд, възз. II -Б състав по отношение на длъжника М. С.К. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 5313/2014г. на Софийски районен съд, 64 състав за сумата над 660.44 евронеплатени вноски по договор за кредит и над 25.83 лева - държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, като обжалваното разпореждане е потвърдено в останалата част. Изпълнително дело 20218440402652 е образувано само срещу длъжника М.

Г. СП. за сумата от 15189.43 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.02.2016г. до окончателното й изплащане, тъй като по прекратеното изп.дело 20158440401571 на 26.02.2016г. е извършено разпределение на постъпила по делото сума от публична продан на недвижим имот в размер на 70 500 лв. и е погасен част от дълга по изпълнителния лист.

3

След извършеното разпределение е останала непогасена главница в размер на 15189.43 лв.

За взискателя и ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека ..Б. ДСК“ АД е запазена по сметка на съдебния изпълнител обща сума в размер на 14801.21 лв. до представяне на изпълнителен лист или до отмяна на обезпечението на осн.чл. 459 от гпк. С разпореждане от 20.12.2021г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника М. К.а, открити в „Общинска Б.“ АД, както и запор върху трудовото възнаграждение, което получава в „5-то ОУ Иван Вазов“.

С разпореждане от 20.01.2022г., ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника М. К.а, за отмяна на постановлението за разноски. Длъжникът е уведомен за разпореждането на 25.01.2022г.

След молба искане от длъжниката за прекратяване на делото, от страна на взискателя е постъпило становище чрез юриск. Каменополски, с която се оспорва искането, като с разпореждане от 10.01.2022г. е оставено без уважение искането по подробно изложените мотиви. За горното длъжницата е уведомено със съобщение, връчено й на 11.01.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановеното относно разноските, а съгласно чл. 435, ал.2т.6 – отказа на ЧСИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното действие. В настоящия случай жалбата срещу отказа на ЧСИ да измени постановеното относно разноските и отказа да прекрати изпълнителното производство са процесуално допустими, подадени в срок и следва да се разгледат по същество.

Първата жалба, която е срещу разноските, с вх.№ вх. № 60290/29.12.2021г., подадена от М.Г. С.К., така и от Н.И. К., двамата представлявани от адв. Г.В., срещу разноски по образуваното изпълнително дело, така както са обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх.№60442/20.12.2021г. се явява недопустима и преждевременно подадена.

По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата, окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 4

1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, и едва след това разноските подлежат на съдебен контрол. Първата жалба е подадена директно срещу описаните разноски в поканата за доброволно изпълнение и то още преди да е връчена същата, без да има произнасяне на ЧСИ по разноските, и следователно е недопустимо директното им обжалване. Следва да се отбележи, че предвид отказът на ЧСИ да се образува изпълнително производство срещу Н. К., последният пък не се явява и активнолегитимиран да обжалва акт на ЧСИ, доколкото не е страна по изпълнителното дело. Следователно първата жалба се явява процесуално недопустима, но няма основание за връщане на делото за изричен акт от ЧСИ относно разноските, тъй като такъв е последвал и той е предмет на обжалване с втората жалба, която ще бъде разгледана по същество.