Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 28.03.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 53/2024
Вид
Решение № 46
Подписан
28.03.2024
В сила
28.03.2024
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. В., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря К.Г.И. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. М. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. В., ж.к. Химик бл. 10, вх. Б, ет. 8, ап. 71, действащ чрез назначения особен представител адв. М. П. М. от САК, против Решение № 757 от 26.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1231/2023г. по описа на PC – В..С обжалваното решение жалбоподателят В. М. И. е осъден да заплати на ищеца ЗД „ БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* сумата от 16 525.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски от настъпило ПТП на 05.05.2017г. в гр. В. на бул. Панония и ул. Цар Симеон Велики, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда - 19.10.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 2898.25 лева. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът, чрез назначения особен представител, навежда оплакване, че по делото не било установено по безспорен начин причинно-следствената връзка между противоправното поведение на делинквента и настъпилия вредоносен резултат, обратно на формирания извод от първоинстанционния съд. В тази насока излага, че СМЕ 1 била изготвена само въз основа на медицинските документи по делото Епикриза от УМБАЛСМ „Н.П.ПИРОГОВ“ ЕАД с дати на постъпване 10.05.2017 и изписване - 23.05.2017 г., което било пет дни след твърдяното ПТП. Не били представени предходни медицински документи от преглед на пострадалия Д.А.Н. в районно здравно заведение гр. В. и в гр. М, съгласно посоченото в Епикризата от УМБАЛСМ „Н.П.ПИРОГОВ“ - ЕАД, с изх. № 15610/2017 г. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявеният иск. Прави доказателствено искане съдът да задължи въззиваемото дружество да представи медицински документи от преглед на пострадалия Д.А.Н. в районно здравно заведение в гр. В. и гр. М, посочени в Епикриза от УМБАЛСМ „Н.П.ПИРОГОВ“ - ЕАД. с изх. № 15610/2017 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна ЗД „ БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез юрисконсулт Ц.Динева, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат доводи в насока законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска се от съда да потвърди решението на РС-В.. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Отправя искане за присъждане на разноски за въззивното производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред първата инстанция e предявен иск с правно основание чл. 500, ал.

2 предл.1-во от КЗ.

Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД - С. е предявил претенция за осъждане на ответника В. М. И. от гр. В. да заплати на дружеството ищец сумата 16 525.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника И. неимуществени вреди на трето застраховано лице – Д.А.Н., в резултат на ПТП, реализирано от ответника И. на 05.05.2017г. в гр.В., както и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва 2 върху сумите, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Исковата си претенция ищецът обосновава с твърдението, че ответникът В. М. И. на 05.05.2017г. в гр. В., на бул. Панония и ул. Цар Симеон Велики, реализирал ПТП при управлението на лек автомобил марка „Ауди А3 с рег. № ВН**** ВТ, собственост на С.А.Й., удряйки се в пътен знак, поради движение с несъобразена скорост. Причина за настъпване на пътния инцидент е виновното и противоправно поведение на ответника, който управлявал МПС без съответното свидетелство за управление, което се установявало от Протокол №112/05.05.2017г., съставен от органите на КАТ и споразумение по НОХД № 782/2019г. по описа на РС – В.. От реализираното ПТП пострадал Д.А.Н., който се е превозвал, като пътник на предна дясна седалка в управлявания от ответника автомобил. Вследствие на пътния инцидент Д.А.Н. получил следните телесни увреждания - контузия на десния бъбрек с подкапсулен кръвоизлив, множество пуквания по предна и задна повърхност на бъбрека, по- голямо разкъсване в горната част на бъбрека и контузионно огнище в долния плюс, представляваща средна телесна повреда.

Към датата на ПТП, гражданската отговорност на водача на МПС с рег.

№ ВН**** ВТ е била застрахована в ищцовото дружество.

За травматичните увреждания на пострадалия Николов била заведена щета № 1710026203. Представено е решение по НОХД № 782/2019г. по описа на РС - В.. Посочва се, че след разглеждане на документите, застрахователното дружество е определило обезщетение в размер на 16 500.00 лева на пострадалия Д.Н. и след сключено споразумение с него, е изплатил обезщетението на 29.10.2020г. Ответникът е управлявал МПС към момента на ПТП без съответното свидетелство за управление. Въпреки поканата да заплати обезщетението, ответникът не е сторил това.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника В. М. И., чрез назначеният му особен представител адв. М. М. е постъпил отговор на ИМ с който е оспорил иска като неоснователен. Наведени са доводи, че към момента на ПТП, ответникът не бил способен да разбира и ръководи постъпките си и не следва да отговаря за причинените вреди. Оспорена е причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорено е представеното 3 извлечение за извършено плащане на обезщетението, като негодно писмено доказателство. Оспорено е, че не е ясно така претендираната сума какви вреди обхваща.

По делото пред настоящата инстанция не е спорно между страните, че: процесното ПТП е настъпило на 05.05.2017г. в гр. В., вследствие противоправното и виновно поведение на ответника И.; че при настъпването на ПТП ответникът управлявал МПС без съответното свидетелство за управление ; че към датата на ПТП-05.05.2017г за управлявания от въззивника-ответника л.а. марка „Ауди“, модел А3 с рег. № ВН****ВТ има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при въззиваемото дружествоищец; че при ПТП е пострадал Д.А.Н., който предявил застрахователна претенция пред ищцовото дружество; че на 22.11.2019г. между ищцовото дружество и пострадалия Д.А.Н. е сключено споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 16500.00 лева за причинените имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП, която сума е изплатена от ищеца на пострадалия Николов на 29.01.2020г.

Пред настоящата инстанция спорно между страните е наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и телесните увреждания, обезщетени от въззиваемото дружество-ищец.

По делото е приет препис от протокол от о.с.з. от 30.10.2019г. по НОХД №782//2019 г. по описа на РС-В., от който се установява, че с влязло в сила на 30.10.2019г. определение е одобрено постиганато между РП-В. и подсъдимия В. М. И. споразумение, по силата на което подсъдимия В. М. И. се е признал за виновен в това, че на 05.05.2017 г., около 20.30 часа в гр.В., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № ВН **** ВТ, собственост на С.А.Й., на кръстовището на бул. „Панония“ с ул.

„Цар Симеон Велики“, с посока на движение към „Дунав мост II“, при извършване на маневра „завиване в обратна посока“, като управлявал без да има необходимата правоспособност и с превишена скорост - 65 км/ч., нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 21 , ал.,- При избиране скоростта на движение 4 на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч в населено място за пътни превозни средства от категория „В“ 50 км/ч; чл.150 -Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, губи контрол над превозното средство, като напуска пътното платно вляво и се удря последователно в пътен знак и метален стълб за улично осветление, вследствие на което, по непредпазливост, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота — средна телесна повреда, на возещият се на предната дясна седалка Д.А.Н. от гр. В., изразяващо се в контузия на десния бъбрек с подкапсулен кръвоизлив, множество фисури (пуквания) по предна и задна повърхност на бъбрека, по-голямо разкъсване в горната част на бъбрека и контузно огнище в долния полюс, които травматични увреждания изискват навременна, специализирана медицинска помощ и оперативна намеса, тъй като е невъзможно спонтанното оздравяване, без усложнения - престъпление по ч.

343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1,6. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.

1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, за което и на основание същия текст и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” , с посочените в споразумението пробационни мерки за срок от шест месеца.

Съгласно чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 НПК влязлото в сила на 30.10.2019г. определение на РС-В., постановено по НОХД №782/2019 г. по описа на същия съд, с което е одобрено споразумението между РП-В. и подсъдимия В. И. е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Следователно одобреното от наказателния съд споразумение е приравнено на влязла в сила присъда, а съгласно аналогичната разпоредба на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

По делото са приложени два броя епикризи от 10.05.2017г. и 19.06.2017г., от УМБАЛСМ „Пирогов“ - С., отделение Детска урология, от които се установява, че на пострадалото лице Д.А.Н., са извършени две 5 оперативни интервенции - на десния бъбрек и на пикочния мехур.

Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия Д.Н. телесни увреждания от процесното ПТП в хода на първоинстанционното дело е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, неоспорена от страните, която съдът цени, като обективна и компетентно изготвена, кореспондираща с приложените писмени доказателства. От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП пострадалия Д.А.Н. е получил травма в дясна лумбална област и е пролежал двукратно в УМБАЛСМ „Пирогов“ - С. в клиника по Детска урология. Претърпял е двукратно оперативно лечение. Вещото лице е посочило също, че при първата операция са отстранени съсиреци, намиращи се субкапсулно на десен бъбрек.

Установени са множество фисури по бъбрека и контузионно огнище в десен долен полюс. Поставен му е стент и след гладък оперативен период, е изписан. При втората ендоскопска операция, е отстранен стента. Периодът на пълно възстановяване на пострадалият Николов, без да има остатъчни последствия, е бил 30 дни.

Съгласно заключението между процесното ПТП и получената от пострадалия Д.Н. травма е налице причинно – следствена връзка.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че определеното застрахователно обезщетение от 16500лв., по сключеното между въззиваемото дружество и пострадалия Д.А.Н. споразумение от 22.11.2019г., е изплатено от застрахователното дружествоищеца на пострадалото лице на 29.01.2020г.