Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260318 от 16.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8033/2020
Вид
Решение № 260318
Подписан
16.05.2022
В сила
28.12.2022
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 117 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ№

260318 гр. Пловдив,

16.05.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря П.

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8033 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Стойков Транс - 26” ЕООД, ЕИК *********, против „Парсек Груп” ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 344, 64 лв. с ДДС по фактура № *********/31.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 905, 91 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2020 г. и сумата от 6 739, 44 лв. с ДДС по фактура № **********/14.08.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 569, 11 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 13.07.2020 г., които вземания са дължими на основание договор за изработка, обективиран в издадените фактури, за извършена услуга с багер, транспорт на баластра, транспорт на земни маси и извозване на земни маси за обект на канализация “ЕВН” на К. ш., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по възложение на ответника, с който се намирал в търговски правоотношения, осъществил услуга с багер, транспорт на баластра, транспорт на земни маси и извозване на земни маси за обект на канализация “ЕВН” на К. ш.. Сочи, че е издадена фактура № *********/31.07.2019 г. за сумата 9 344, 64 лв., към която били издадени 26 броя товарителници и 15 бр. кантарни бележки за извозваната до обекта баластра. Твърди, че е издадена фактура № **********/14.08.2019 г. за сумата от 6 739, 44 лв., към която били издадени 7 броя товарителници и 9 бр. кантарни бележки за извозваната до обекта баластра. Поддържа, че до ответното дружество е изпратена нотариална покана, получена на 05.10.2019 г. от страна на ответника, който не изпълнил доброволно задълженията си. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „Парсек Груп” ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. посочените услуги не са предоставени в полза на ответното дружество. Сочи, че представените по делото фактури не са подписани от управителя на ответното дружество, а приложените товарителници не са подписани от представител на дружеството, поради което не установяват наличие на валидно възникнало правоотношение между страните, по което да се дължи плащане. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка.

По делото е представена фактура № **********/14.08.2019 г., издадена от „Стайков Транс – 26“ ЕООД с получател „Парсек Груп“ ЕООД, на обща стойност от 6 739, 44 лв. с ДДС, за предоставена услуга по баластра и транспорт на баластра от 353, 620 тона и транспорт на земни маси – 26 курса. Фактурата носи подписите на представители на двете дружества, като в графата „получател“ фактурата е подписана от Бончо Бонев – управител на ответното дружество към посочения момент, което обстоятелство съдът служебно установи при извършена справка за вписани обстоятелства в Търговския регистър. Фактурата е с падеж на плащане – 14.09.2019 г.

Приложена е фактура № **********/31.07.2019 г., издадена от „Стайков Транс – 26“ ЕООД с получател „Парсек Груп“ ЕООД, на обща стойност от 9 344, 44 лв. с ДДС, за предоставена услуга с багер – 14 мсм, баластра и транспорт – 425, 22 тона, транспорт на земни маси 12 курса. Фактурата носи подписите на представители на двете дружества, като в графата „получател“ фактурата е подписана от представител на ответника, без посочване на неговите имена. Фактурата е с падеж на плащане – 31.07.2019 г.

Подписите, положени от управителя на ответника по отношение на посочените фактури, са оспорени от ответника, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, с молба депозирана преди първото по делото съдебно заседание, поради което оспорването е заявено извън преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 ГПК и следва да се приеме, че тези частни диспозитивни документи се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и изявлението на ответника, изхожда от лицето, сочено като негов автор.

Към фактурите са представени товарителници, които носят подписа на получател – представител на ответното дружество, както и кантарни бележки за извозената баластра, които не са подписани от представител на ответника.

От приложените по делото доказателства се установява, че страните са в трайни търговски правоотношения във връзка с други предоставени услуги, които не са предмет на правния спор.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че процесните фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ищеца „Стойков транс – 26“ ЕООД, като е отразено непогасено салдо от 16 084, 08 лв. Вещото лице е установило, че фактура № **********/31.07.2019 г. е включена в дневника за продажбите по ЗДДС за м.

07.2019 г. при „Парсек Груп“ ЕООД, като дружеството е ползвало данъчен кредит по тази фактура, като последната е отразена като незаплатена и салдото по сметка на клиенти „Стойков транс – 26“ ЕООД към м. 09.2021 г. е за сумата от 9 344, 64 лв. Експертизата е установила, че фактура №

**********/14.08.2019 г. не е осчетоводено в счетоводството на ответника и ответното дружество не е ползвало данъчен кредит по тази фактура.

Съдът намира заключението по допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза за компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени за разрешаване въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

От показанията на свидетеля К. Г. К., заемал длъжността „б.“ при ищеца „Стайков Транс – 26“ ЕООД преди две години, се установява, че ищецът е работил на обекти на „Парсек Груп“ ЕООД, като е възлагана работа за обект на К. ш. от страна на П.П., която е „техничка“ при ответника. Работата се изразявала във възстановяване на канализацията, която била пропаднала. Свидетелства, че работил един месец на обекта. Твърди, че било пропаднало – слагали пръст, минавали валяци да валират, отнемали и слагали камъни и пръст – това основно била работата с багера. Свидетелства, че всеки ден предавали работата си на „Парсек Груп“ ЕООД като всеки ден П.П. се подписвал. Сочи, че П.П. бил техник при ответника – той приемал работата и им казвал какво да правят. Твърди, че при приемане на работата не е имало възражения и забележки.

В производството по делото са снети показанията на свидетелката П.С.П. – служител при ответника „Парсек Груп“ ЕООД, която свидетелства, че знае „Стойков Транс“ ЕООД да е работил за „Парсек Груп“ ЕООД за повече от един обекти, като сочи, че познава управителя на „Стойков Транс“ ЕООД. Сочи, че знае „Стойков Транс“ ЕООД да е работил на обект на К. ш. при пропадналия път на канализацията на ЕВН, като работата се е състояла в подсигуряване на канализация – услуги с багер и транспорт, изкопаване на земна маса. Свидетелства, че мисли, че технически ръководител на обекта е била З.Л., но не е убедена в посоченото обстоятелство. Твърди, че работата била поета от „Стойков Транс“ ЕООД след като свидетелката осъществявала разговори с ищеца, както и нейният ръководител.

Сочи, че Петър Петров е контролирал до някъде нещата на обекта, във връзка с общите работници на дружеството.

В производството са снети и показанията на свидетелката З.П.Л., служител при ответника „Парсек Груп“ ЕООД в периода юни 2017 г. до края на 2020 г. – с прекъсване, на длъжност „с.о.“. Свидетелства, че знае, че делото се води за обект – канализация и водопровод на обект на ЕВН. Свидетелства, че бе си спомня кой е правил изкопа и кой е доставял баластра и инертен материал за обекта, като свидетелства, че е била технически ръководител при изграждането на канализацията на ЕВН, а не при пропадане на пътя.

Правното действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да извърши възложената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка съдът намира за установено от представените по делото доказателства.

Константна е съдебната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №

51/10.12.2012 г. по гр. д. № 962/11 г. на ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в която се приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.

В случая от допуснатата по делото и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е осчетоводило фактура

№ **********/31.07.2019 г., по който начин последното е признало възникналото правоотношение и дължимостта на сумата от 9 344, 64 лв.

Следващият счетоводен документ, на който се позовава ищецът е фактура № **********/14.08.2019 г., която не е осчетоводена от страна на ответника, но обстоятелството, че посочените в тази фактура облагаеми доставки са възложени от страна на ответника се установява от обстоятелството, че последната носи подпис на управителя на ответното дружество, който не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК и в този смисъл се ползва с формална доказателствена стойност. В този смисъл са и показанията на свидетелката П., която свидетелства пред съда, че ищецът е осъществявал дейност по поръчка на ответника на обект на К. ш. при пропадналия път на канализацията на ЕВН, като работата се е състояла в подсигуряване на канализация – услуги с багер и транспорт, изкопаване на земна маса. Следва да се посочи, че препис от исковата молба ведно с приложенията следва да се счита за редовно връчен на ответника, в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на ответника в първото по делото съдебно заседание, който посочва, че по данни на неговите доверители книжата са им предадени от лицето, приело съобщението и последното е пълномощник на дружеството.