Решение № 88 от 20.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за възобновяване № 20261000600274 по описа за 2026 година

Поисканото пред САС по реда на гл.33 НПК възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 6387/25 г. на СГС е от защитника на осъдения по това дело Ж. Г. С. и е с претенция за отмяна на постановеното по него въззивно (и окончателно) Решение № 83/28.01.26 г., потвърдило признаването на С. за виновен (с присъда от 23.05.23 г. по н.о.х.д. № 601/23 г. на СРС) в извършено на 08.10.20 г. престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и наказването му (при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК) с 3 месеца лишаване от свобода (условно, с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и с лишаване от право да управлява МПС (чл. 37, т.7 НК) за 18 месеца.

Молителят е спазил срока по чл. 421, ал.3 НПК, а искането за извънредна отмяна на окончателния съдебен акт, съдържащо напълно идентични доводи с изтъкнатите в подадената по-рано пред СГС въззивна жалба по гл.21 НПК, акцентира върху приложимото в тази процедура (чл.422, ал.1, т.5 НПК) касационно основание по чл. 348, ал.2 НПК. Допуснатото от редовните инстанции нарушение на материалния закон, според подателя, се състои в квалифицирането на деянието като престъпно по чл. 343б, ал.1 НК, при условие, че надлежният ред (Нар.1/19.07.17 г.) за установяване на алкохол в кръвта на подсъдимия не е бил спазен – аргумент, който се поддържа безусловно и в проведеното пред САС открито заседание, и чието отхвърляне (като неоснователен) се предлага от участвалия прокурор.

САС не намери основание да прилага по делото някое от правомощията си по чл. 425, ал.1 НПК.

Оплакването за материална незаконосъобразност на съдебните актове няма как да намери отговор без обсъждане на обуславящите го процесуални въпроси за начина, по който след настъпилото транспортно произшествие алкохолът в кръвта на осъдения 1

С. е бил установен не на мястото на инцидента, а при условията на чл. 4, ал.2-3 от цитираната Наредба.

На Градския съд, който е приел, че задължението му по чл. 339, ал.2 НПК изисква да разгледа всички „доказателствени“ доводи на въззивния жалбоподател, е убегнало правното положение, че когато подсъдимият е направил признание по чл.

371, т.2 НПК (а конкретният случай е именно такъв) и въз основа на него е постановено определение по чл. 372, ал.4 НПК, оттук нататък инстанциите по фактите не могат да се отклоняват в мотивите си от „обстоятелствата, изложени в обвинителния акт“ (чл. 373, ал.4 НПК) и да събират доказателства, опровергаващи (влизащи в конфликт с) тези обстоятелства, защото подобен подход би обезсмислил деференцираната процедура по гл. 27 НПК (подробни разяснения в този смисъл в раздели 8.1. и 8.2. на Т.р.1/09-ОСНК). Така, че продължаващият и понастоящем спор по това дело – в каква поредност са били извършени действията по тестване на хоспитализирания подсъдим, връчването на талона за медицинско изследване и вземането на кръвната проба – е бил изцяло ненужен. Разрешаването му не е съпътствано от никакви трудности, защото още в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е инкриминирал като фактическо твърдение тезата си как са протекли процесните събития. С информираното си изявление по чл. 371, т.2 НПК на практика С. е признал „изцяло“ тези факти и е да дал съгласие за тях „да не се събират доказателства“. Това, че и в съдебните прения пред СРС, и във въззивната жалба до СГС защитата на практика е оспорила обосноваността на направеното признание, няма правно значение, защото влиза в конфликт с „недопустимостта изявлението на подсъдимото лице по чл. 371, т.2 НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал.4 НПК“ (разд. 8.3. към Т.р.1/09-ОСНК).

Придържането към предявените с обвинението факти не разкрива отклонения от „надлежния ред“ за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на дееца. Ако осъденият и защитникът му още в хода на първоинстанционното производство са считали, че събитията не са се развили по описания начин, е следвало да ги оспорят в открития и състезателен съдебен процес, а не да прибягват до признанието им при условията на чл. 371, т.2 НПК.

Мотивиран от всичко изложено дотук, САС – Наказателно отделение, Трети състав:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ж. Г. С., с ЕГН:

**********, за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 6387/25 г. на СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2