Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9831 от 23.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66044/2023
Вид
Решение № 9831
Подписан
23.05.2024
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499 ал.2 пр. първо · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9831 гр. С., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110166044 по описа за 2023 година

Предявен е иск от ЗК „У.“ АД чрез адв. М. /л.6/ по чл. 411 КЗ за сумата от 2271,72 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Индустриален пожар: Всички Рискове и Прекъсване на дейността” за вреди на бариера и механизъм към нея, причинени при ПТП настъпило в с.Яна, местност „Садината“, в района на работна площадка на ОП „СПТО“ от 26.06.2020 г., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а. „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.12.2023г., до окончателното изплащане на вземането. Предявен е и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 193,08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.04.2023г. до 01.12.2023г. Претендират се съдебните разноски.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Индустриален пожар: Всички Рискове и Прекъсване на дейността” е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество – бариера и механизъм към нея. Твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2748,84 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно обезщетение, като е извършил частично плащане в размер на 477,12 лв., поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата сума – 2271,72 лв.

В законоустановения срок ответникът ЗК „Л.И.“ АД чрез пълномощника си юрк.

Ивана Г.ева е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице причинно следствена връзка между ПТП-то и всички отремонтирани щети. Намира, че е следвало да бъде заменено единствено рамото на бариерата, а не и целият механизъм. Твърди необосновано завишаване на размера на

1 определеното от ищеца обезщетение. Счита, че вредите са били изцяло възстановени със заплащане на сумата от 477,12 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:

Заплатена с преводно нареждане от 23.04.2021 г. от страна на застрахователя ЗК „У.“ АД на пострадалия Общинско предприятие „СП за третиране на отпадъци“ сумата 2748,84 лв. за отстраняване на вредите по съоръжение – бариера и механизъм към нея.

Заплащане по регресна претенция на ЗК „У.“ АД от страна на ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 477,12 лв.

Също безспорно между страните и видно от представената по делото застрахователна полица е, че към 26.06.2020 г. между с Общинско предприятие „СП за третиране на отпадъци“ и ищцовото дружество ЗК „У.“ АД е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността“.

Безспорно между страните и видно от представената по делото справка от ГФ е, че към 26.06.2020 г. между собственика на товарен автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ и ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД е било налице облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”.

Ответникът оспорва механизма на ПТП доколкото счита и поддържа, че не е налице причинно следствена връзка между ПТП-то и всички отремонтирани щети. Намира, че е следвало да бъде заменено единствено рамото на бариерата, а не и целият механизъм.

Твърди необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца обезщетение.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 26.06.2020г., в който са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието. Същият е частен писмен документ, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. Следва да се вземе предвид, че в водачът на автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ се признава за виновен. В него е посочено още, че са настъпили щети не само по самото рамо/бариерата, но и по механизацията към нея.

Също така от показанията на свидетеля и заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 26.06.2020г. товарен автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ се движел в двора на „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ в района на с. Яна, където поради недостатъчен контрол върху превозното средство водачът реализирал ПТП, като нанесъл увреждания по съоръжение - бариера и механизъм към нея.

Установява се, че щетите по съоръжението са на следните части/детайли: рамо (алуминиев профил) на бариера и механична част, а не само по рамото на бариерата, както 2 твърди ответника. Така на първо място приема вещото лице по допуснатата САТЕ, като уточнява в съдебно заседание проведено на 08.03.2024г., че е бил констатиран проблем в електрическата инсталация на самата механична част. При бариерите, технологично, се предвижда подмяна на всички механични части, свързани със сигурността и работата на самата бариера. За бобината, която въври в комплект със самата механична част, също се предвижда смяна, сменя се целия редуктор. Тази смяна се налага поради опасността за увреждане на превозни средства, преминаващи покрай бариерата.

На следващо място, до този извод водят констатациите в Работен протокол № 104 от 16.07.2020г. Съгласно записаното в него е необходимо да се възстанови слой на бобината на бариерата, като неотстраняването на проблема възникнал в механичната част на бариерата представлява предпоставка за аварии.

Въз основа на този работен протокол е бил изготвен и Констативен протокол от 16.07.2020г., в който се сочи, че силният удар е предпоставка за последваща авария на мотор-редукторната група на бариерата.

По повод извършената от дружеството „Атарк“ ЕООД проверка, са му били предадени за поправка не само алуминиевото рамо на бариерата, но и мотор с редуктор, видно от приемно-предавателен протокол №1060 от 16.07.2020г.

За наличието на увреда на механичната част на бариерата сочи и записаното в Двустранен констативен протокол за ПТП от 26.06.2020г., съгласно който са настъпили щети не само по самото рамо/бариерата, но и по механизацията към нея.

Действително, установява се, че след процесното ПТП бариерата е функционирала, но това не означава, че не е била налице повреда в механичната част. За наличието на такава повреда и необходимостта от отстраняването съдът прави извод от изброените горе доказателства, събрани по делото.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и горепосочените увреждания по съоръжение – бариера и механизъм на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“.

Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ не се е движел със съобразена скорост и дистанция, която да му е позволявала да спре при всяко предвидимо препятствие, в случая при наличие на бариера.

Ето защо следва да се приеме, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Следва да се отбележи, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Антос“ с рег. № СВ 9395 КТ се е признал за виновен за настъпване на процесното ПТП, както с двустранния констативен протокол, така и при даването на показания като свидетел.

Констатира се, че процесната бариера е част от застрахованото имущество посочено в графа активи - огради и входни портали, в застрахователна полица по застраховка 3

„Индустриален пожар: Всички Рискове и Прекъсване на дейността”.

С оглед горното съдът приема, че с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увреденото съоръжение към момента на процесното застрахователно събитие по пазарни цени за ремонт е 2748,84 лв.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.