Решение № 94 от 09.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Димитровград, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20225610100546 по описа за 2022 година

1. Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 237, ал.1 от ТЗ.

2. ИЩЕЦЪТ- „УНИКАТ” ЕООД сед. гр.Стара Загора, ЕИК: 123134493 в исковата си молба твърди, че с ответника са страни по договор от 20.03.2018 г. за изработка с материали на клиента(ишлеме). По силата на този договор ищецът периодично предоставял на ответника големи рула хартия(тишу), а ответникът посредством специална апаратура чрез нарязване произвеждал различни продукти от хартия. В началото страните уреждали изпълнението по договора с приемо- предавателен протокол, в последствие започнали да фактурират предаваната суровина и п получаваната след изработката готова продукция, като счетоводно отношенията се уреждали чрез плащане или приспадане на насрещни задължения. По фактура №10/31.05.2018 г. нямало плащане от страна на ответника, нямало приспадане на задължения на ищеца, защото такива липсвали.

Така ответникът дължал сумата от 7149.60 лева, която оформяла доставка на тишу 325 кг. По 2 лв/ кг за тоалетна хартия; тишу 2090 кг. За салфетки 2 лв./ кг.; и тишу за кухненски ролки 564 кг. По 2 лв./ кг., но продукция не била изготвена и не била предадена на ищеца, съгласно договора. Моли от съда да постанови решение , с което на посоченото основание да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 7149.60 лева по фактура №10/31.05.2018 г., ведно със законна лихва върху нея от подаване на исковата молба и разноски.

3. По делото се явява представител, който поддържа претенцията В писмено 1 становище се изнасят подробни аргументи, в подкрепа на твърденията.

4. ОТВЕТНИКЪТ- „ И. комерс „ ООД, гр. Пловдив в писмен отговор оспорва иска.

Твърди, че имало смесване на продажба с изработка, което рефлектирало върху собствеността на продукта. За периода 20.03.2018 до 30.01.2019 г. имало доставка последно до 31.05.2018 г. 27880 кг. Тишу, обратно е получил 20 588 кг. готова продукция до 30.01.2019 г., върнати били 2399 кг. тишу поради некачествено съдържание ,прихванати били 7342 кг към ответника плюс технологичен отпадък от 1200 кг. Промяната в договорните отношения е настъпила на 01.06.2018 г. , тъй като на склад при ответника имало 27880 кг. суровина, не е започнало предаване на готов продукт, липсвало и заплащане на изработено. След 31.05.18 г. се установявало точно изработената стока и размера на дължимата изработка за ответника. Ответникът издал пет фактури, които били приети от ищецаприхванати, това бил установения механизъм, при който не е имало плащане за извършена работа на ответника , а чрез прихващане на остатък – в случая тишу от 7 342 кг. По тези причини моли от съда искът да бъде отхвърлен- нямало покупко – продажба и доставка на стоки и на второ място- задължението е изпълнено.

Евентуално прави възражение за прихващане с твърдение , че задължението към ищеца било погасено по механизма, изложен в отговора.

5. В с.з. чрез представител оспорва претенцията. Депозира писмена защита и допълнителна такава. Освен всичко по- горе , твърди нищожна сделка, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В допълнителната защита излага анализ на фактите, поддържа позицията си.

Съдът намира:

Приложим закон.

6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)

79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

7. Търговски закон(ТЗ)

Чл. 327. (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

По фактите.

2

8. На 20.03.2018 г. страните по делото са сключили договор за изработка с материали на възложителя(ишлеме), ищецът- като възложител, ответникът- като изпълнител. По силата на този договор изпълнителят се задължил на свой риск и по поръчка на възложителят да изработи следното : тоалетна хартия , домакински ролки, салфетки и др. продукти от хартия по конкретна заявка с размери и брой , подаван устно(чл.1, ал.1). Възложителят предоставял на изпълнителя изходни суровини и материали за изпълнение на поръчката, а именно- тишу, описани по количество и размери в съответните приемо- предавателни протоколи, а изходната суровина се приемала с такива протоколи, в които се описвало количество и стойност на предадена суровина. Липсвал транслативен ефект на собственост при това приемо – предаване. Предаденото, независимо, че било във фактическата власт на изпълнителя продължавало да е собственост на възложителя(чл.2). В чл. 3 било уговорено и възнаграждение, което възложителят дължал на изпълнителя за изработка на продукта. То се формирало по следният начин: преди реализация на изработеното – в срок до 60 дни сума, представляваща себестойността на услугата по ишлеме, за която сума изпълнителят издавал фактура след плащане; след реализация на изработеното – в срок до 30 дни от реализацията, сума представляваща 50% (текста- поправен ръкописно с подпис) от реализираната чиста печалба от възложителят, за която сума изпълнителят издава фактура след плащане. По силата на чл. 4, изпълнителят поемал задължения, подробно описани, свързани с изготвяне на продукцията. Длъжен бил в срок от 7 дни да извърши работата по заявката , годна за предназначение(чл.5). Освен това предоставял график на възложителят за времето и сроковете, през които ще изработи и предаде продукцията , като възложителят можел да проверява по всяко време това , . без да пречи на работата(чл.6). Възложителят имал задължение в срок от 3 дни след получаване на писмено уведомление от изпълнителя, да приеме извършената работа с приемо- предавателен протокол, подписан от двете страни или техни представители, като е длъжен да прегледа работата и да направи съответни възражения. При скрити недостатъци възложителят в десетдневен срок следвало да съобщи на изпълнителя за това (чл.10). Възложителят се задължавал да заплати на изпълнителят възнаграждението по чл. 3 , съобразно приетата част от работата. Договорът се прекратявал от възложителят с 10 дневно писмено предизвестие, ако при проверките било констатирано нарушение, което изпълнителят не е отстранил; от възложителят- до приключване на изпълнението 3 с писмено предизвестие от 3 дни при наличието на основателна причина, като заплати на изпълнителят направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата; ако фирмата на изпълнителят бъде обявена в несъстоятелност; и от изпълнителят с писмено предизвестие от 10 дни, когато възложителят не изпълнява задълженията си по чл. 3 (чл. 13).

Страните уговорили клаузи за отговорност при прекратяване на договора- чл. 14, както и право на всяка от тях да претендира обезщетение за вреди, в случай на пълно или частично неизпълнение- чл. 15. Страните уговорили в чл. 16, че плащанията по този договор се извършвали в определения срок в брой или по банкова сметка- чл. 16. Всякакви изменения в настоящия договор се извършвали по взаимно съгласие на страните в писмена форма. Същата форма се прилагала и по отношение съобщенията между страните, при упражняване на правата и изпълнение на задълженията по настоящият договор.

9. Видно от извадка от ТР, ответникът имал основна дейност производство на хигиенно – санитарни изделия.

10. Представена е фактура № 0000000010/31.05.2018 г., издадена от ищеца , с получател- ответникът, без посочено основание на сделката за стока: тишу т.х.

325 кг. По 2 лв/ кг; тишу 2090 кг. За салфетки 2 лв./ кг.; и тишу за кухненски ролки 564 кг. По 2 лв./ кг., общо на стойност от 7 149.60 лева, с плащане- превод по сметка. Тя е придружена със стокова разписка за продажба на стоки за същото количество и вид стока № **********/ 06.06.18 г.

11. Ответникът е представил като доказателство копие от нотариална покана, рег.№ 3156, т.1, № 176 по описа на Нотариус рег.№ 705, с която управителя на дружеството – ищец уведомява управителят на дружеството ответник, че от 20.03.18 г. работели повече от година по договор, като ищеца доставял суровина, а ответника- изготвял продукция, в хода на изпълнението предоставяли тишу с приемо- предавателни протоколи, по същият начин ответника предоставял готовата продукция, в последствие обаче променили тази практика, като издавали фактури на стойността на тишуто, а ответника- фактури за изготвената продукция, по тази причина ответника имал задължения, формулирани и с двата вида документи.

12. Ответникът предоставя приемо – предавателен протокол за изготвени от него салфетки и др. в период от 16.05.18 г. до 13.06.18 г., протокола е подписан двустранно; фактури от 26.06.18 г., 27.12.18, 28.12.18 г., 12.01.19 г., 30.01.19 г. отново описващи продукция, с получател – ищеца.

4

13. По делото, в периода, когато е водено под № 3322/19 г. по описа на РС- Стара Загора е назначена експертиза в състав в.л. Велев. Той е депозирал заключение , в отговор на поставените въпроси посочва, че при изработка на 27880 кг. тишу технологичен отпадък за салфетки и домакинска /кухненска ролка отпадъкът бил 741 кг. Нямало данни за бракувана продукция по делото.

14. За да бъде изготвена тази експертиза, освен всичко друго по делото , ищецът е представил приемо- предавателни протоколи от 24.02.18, 30.04.18г( два различни), 14.05.18г., 09.05.18 г., където са отразени количества и отделна цена на тишуто.

15. В с.з. на 09.06.20 г- в.л. Велев поддържа заключението си . Устно заявява, че Тишуто представлява цяла ролка, дълга 1.65, която е перфорирана и е направена на диаметър, от който се нарязва крайният продукт. При изрязването се фиксира на ширина 9 см. по стандарт в България, но в договора нямало записано каква е ширината. Тъй като се твърдяло , че машините не били налични, използвал общодостъпна информация. Не било логично фабрично навита ролка с ширина 16.5 да се прави на по- малка, безсмислено е от 500 кг. ролка да се прави на 225 кг.

16. Отново пред този състав на съда и под този номер на делото е била назначена икономическа експертиза в състав в.л. Стоянова. Проверката е насочена основно към фактура

№ 0000000010/31.05.2018 г., издадена от ищеца; договора за ишлеме; фактури №№ 1…1/ 26.06.18, 56/27.12.18 и 64/31.01.18 , с издател ищеца и получател – ответникът; фактури №№ 1744/31.05.18, 1915/26.06.18, 1916/ 28.12.12, 1917/ 12.01.19 и 1918/19 г. с доставчик- ответника, получател- ищеца 17. Заключението е, че от извлечение за периода 01.01.19 до 31.12.19 г. от сметка 411 клиенти на партида на ответника е било записано , че ищецът имал вземания по процесната на делото фактура в общ размер на 0 лева, като задължението е прехвърлено по сметка 444- съдебни спорове, като операцията е в съответствие с изискванията на закона за счетоводството. Фактурата била описана в дневник на покупките и декларирана по ЗДДС, като ответникът е ползвал данъчен кредит.

Общият сбор на предоставената от ответника продукция от ответникът е 20577.08 кг. по фактури, плюс 2399 кг. по протокол и 1200 кг. по кантарни бележки- общо 24176.08 кг. Общият размер на материалите по проверените от вещото лице фактури- от ищеца- бил 7342.20 кг. Това заключение е докладвано от експерта и прието в с.з. на 09.06.20 г.

18. Събиране на относими доказателства е извършено, когато делото е преминало в 5

РС- Хасково и се е разглеждало под № 1139/21 г.

19. Пред този съд ответникът представя документация,която е била обект на изследване от вещите лица.

20. В с.з. на 20.09.21 г. са разпитани свидетели. Св. Ив. И. твърди, че работел като продавач- консултант при ищеца от 2018 г. до настоящия момент. Знаел за уговорка за докарване на тишу при ответника от ищеца- големи ролки хартия, от които се произвеждала тоалетна хартия и салфетки. Уговорката била тишуто да се откарва в база на ответника в с. Долна махала, където те ще го обработват, а после ищеца взема готовата стока от там. Лично свидетелят е ходил да разтоварва, тъй като било трудоемко Най- малко 10- 15 пъти е ходил до тази база В началото ответника издавал разписки за доставеното тишу, но после данъчното им казали, че трябвало да правят фактури. Така след този съвет карали стоката, правили фактура, съответно- вземали стока и от обратната страна също издавали фактури. Във времето се извършвало прихващане по фактури или било налице плащане по банков път. Стоковите разписки ги правили прогнозно, тъй като не знаели точно кога ще бъде транспортирано тишуто. Транспорта бил собствен на ищеца до там и обратно. . При предявяване на фактура № 0000000010/31.05.2018 г., издадена от ищеца свидетелят заявява, че подписа на „съставил“ е негов, а на получател- на управителя на ответното дружество. При предявяване на фактури№ 0000000010/31.05.2018 г., издадена от ищеца; договора за ишлеме; фактури №№ 1…1/ 26.06.18, 56/27.12.18 и 64/31.01.18 не разпознава свой подпис.