Решение № 35 от 02.07.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Раднево, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20255520200105 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от В. В. Т. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. **** срещу Наказателно постановление № 25-0327-000219 от 15.04.2025 г. на Началник – РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. 179, ал. 1, т. 5 предл.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП .

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като обстоятелствата отразени в обжалваното наказателно постановление се разминават с действителността. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и неподкрепено с годни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление. В представено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност, възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

РП Стара Загора, Териториално отделение Раднево – не се явяват, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното 1 постановление, поради което е процесуално допустима.

Районен съд Раднево, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 23.02.2025г. в 18:00 часа в община Раднево, на път втори клас №57 – км11+900 в посока запад-изток жалбоподателя В. В. Т. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ****, като при изпреварване навлязъл в лентата за насрещно движение и създал непосредствена опасност за автомобила, движещ се по нея, с което нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП .

Нарушението било заснето с видеорегистратор от свидетеля Й. Г. Б. и след подаден сигнал от него в МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, препратен по компетенция в РУ Раднево, актосъставителя Р. А. издал АУАН бл. №344990 от 28.03.2025г. по свидетелски показания. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне.

При издаване на наказателното постановление, станало на 15.04.2025 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че "при изпреварване, навлиза в лентата, предназначена за насрещно движение и създава непосредствена опасност за движещия се по нея автомобил и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП , наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства. Свидетеля Й. Г. Б., категорично установява със своите показания както механизма на извършване на нарушението така и авторството, като с абсолютна точност посочва регистрационния номер на автомобила. Б. установява и точния час на извършването на нарушението- който е 17.48 на 23.02.2025г., като установява, че видеорегистратора, заснел нарушението не отразява точен час. Съдът прие сваления запис от видеорегистратора на Б. сд диск като веществено доказателство, като на това не се противопостави и жалбоподателя. В съдебно заседание при възпроизвеждане на приетия запис същия установи, че колата която се вижда, че извършва маневрата изпреварване прилича на неговата, но според него не е неговата единствено и само, защото не се виждал номера й.

Съдът не кредитира това възражение, тъй като авторството на деянието се установи категорично, както от свидетелските показания на Б., съпоставени с приетия запис, така и от попълнената декларация, установяваща, че на същата дата този автомобил е управляван от жалбоподателя. Това обстоятелство съвпада и с работната смяна на жалбоподателя, като дори и той не отрича, че същата вечер е бил нощна смяна на работа. Т.е. съвпада не само посоката на движение на автомобила, времето и мястото на извършването му, но и авторството.

При възпроизвеждането на записа в съдебно заседание съдът е отбелязал, че на записа се вижда тройното разминаване, осъществено единствено и само по вина на жалбоподателя точно в 19.01.22 часа на 2

23.02.2025 г. , който при предприемане на маневрата изпреварване е навлязъл в лентата за насрещното движение и е създал непосредствена опасност за колата, движеща се срещу него.

Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение относно невъзможността да се установи от представения видеозапис регистрационната табела на заснетият автомобил и да се установи собствеността на автомобила, тъй като това се установява по категоричен начин от обясненията на жалбоподателя.

Обстоятелството, че не е сверен видеорегистратора не влияе върху достоверността на видеозаписа.

Видеозаписа представлява годно доказателствено средство, тъй като същия не е направен с цел да злепостави извършителя, а случайно е заснел извършеното нарушение. Обстоятелството, че заснемащия е служител на Районно управление Гълъбово по никакъв начин не се отразява на законосъобразното съставяне на акта и наказателното постановление, тъй като той е един свидетел. Качеството му на свидетел не влиза в колизия с качеството на актосъставител, а и не се установиха допълнителни данни за заинтересованост от страна на Б.. Такива данни не са наведени и от жалбоподателя, като става ясно по време на съдебното производство, че те със свидетеля не се познават.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата:

Водач, който изпреварва, е длъжен: т. 1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; т. 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; т. 3 да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението подлежи на административно наказание. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със 3 съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. Такива не се навеждат и от жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност, без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП .

Изискванията на чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, откъм обстоятелствата, характеризиращи го от обективна страна, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието и начина на изложение на твърденията, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от друга напълно кореспондират с изискванията на закона за релативност.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, следва да се отбележи, че то отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН относно необходимите реквизити, като ясно е посочено кога, включително в колко часа е съставен актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и кога, вкл. в колко часа, къде е извършено и в какво се 4 изразява самото деяние, така, че да бъде обезпечено правото на защита в пълен предоставен от закона обем, а доводите на жалбоподателя в обратна насока следва да се приемат за неоснователни.

Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се дължи именно на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като тази разпоредба покрива смисъла и съдържанието на текста на чл.

42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а в случая се установява, поведение, поради което, вследствие на несъобразяване с правилата за изпреварване, предвид естеството на пътя и регулацията на движението в процесния участък, е настъпил съставомерният резултат. С неспазване на предписанието на законовата норма, обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за изпреварване, поради което квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена.

Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление. Случаят не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от такъв вид, за да се отчете наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган, което прави и доводите за нарушение по чл. 27 ЗАНН несъстоятелни.

По така предложените аргументи, жалбата се явява неоснователна и е необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.