Решение № 261 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20223100900169 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625, вр. Чл. 608 ТЗ и е образувано по молба вх. № 6583/17.03.2022 г. на „АСМ“ ЕООД, ЕИК 111544611, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, *** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „МАРИНА ГАРДЪН“ ООД, ЕИК 103847667, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ***, ет. 1, ап. 56.

Молителят обосновава активната си легитимация на кредитор по търговска сделка с твърдения, че между него и ответника са били налице търговски взаимоотношения във връзка с продажба и доставка на течни торове и препарати за растителна защита през 2016 г. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си да заплати всички продадени му стоки като задълженията в края на 2016 г., възлизали общо на сумата 296272.41 лв., обективирани в издадени фактури №№ 0200000491/07.04.2016 г., ***/07.04.2016 г., ***/25.04.2016 г., ***/03.05.2016 г., ***/11.05.2016 г., ***/11.05.2016 г., ***/13.05.2016 г., ***/17.05.2016 г., **********/19.05.2016 г., всички с падеж на плащане 30.09.2016 г. Сочи, че с оглед събиране на вземането бил подписан Договор за спогодба като задължението било обезпечено със Запис на заповед, без протест и без разноски, с падеж 30.04.2017 г. Поради неизпълнение на задълженията по подписаната спогодба към момента на депозиране на настоящата молба задължението било дължимо в пълен размер като били направени и разноски в размер на 5925.45 лв. във връзка с ч.гр.д. № 6285/2019 г., на ВРС, образувано във връзка със събиране на вземането му.

Сочи, че за ответника е налице състояние на неплатежоспособност и е налице спиране на плащанията, тъй като въпреки положените усилия и изтеклия продължителен период задължението не е било погасено. За начална дата на това състояние сочи 30.12.2019 г. Твърди, че вероятно е налице и свръхзадлъжнялост, което състояние, както и неплатежоспособността има 1 траен характер.

В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в молбата доводи. Във връзка с наведените в съдебно заседание от ответника твърдения сочи, че давността за вземанията е била прекъсната с подписването между страните на Договор за спогодба от 26.01.2017 г., с който падежът на задълженията е бил предоговорен, издадена е Заповед № 3395 за изпълнение на парично задължение от 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6285/2019 г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 20178940401490, на ЧСИ Ивета Ернандес за събиране на вземанията.

Ответникът „Марина Гардън” ООД, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, че оспорва легитимацията на кредитор на ищеца като твърди, че вземанията по фактурите, на които ищецът основава легитимацията си, са погасени по давност. Още излага, че по образуваното изп.д. № 201789401490, не са били извършвани никакви действия срещу длъжника. Признава, че между страните е сключен Договор за спогодба за плащане на просрочени задължения от 26.01.2017 г., с които е уговорен нов падеж на задълженията на длъжника. В заключение счита, че действията по издаване на Заповед № 3395 и присъединяването на ищеца като взискател по образуваното вече изпълнително дело, не са действия, които могат да прекъснат давността. В съдебно заседание, се представлява от процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното по същество:

По легитимацията на молителя: Един от легитимираните да искат откриване производство по несъстоятелност на търговец, субекти е страна, чието парично вземане е изискуемо и произтича от търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение или е свързано с последиците от отпадане на облигационната връзка. В конкретния случай ищецът основава легитимацията си на съществуването на вземания, възникнали в резултат на трайни търговски взаимоотношения по доставка на течни торове и препарати за растителна защита, свързани и с дейността на ответника.

Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства – фактури №№ 0200000491/07.04.2016 г., ***/07.04.2016 г., ***/25.04.2016 г., ***/03.05.2016 г., ***/11.05.2016 г., ***/11.05.2016 г., ***/13.05.2016 г., ***/17.05.2016 г., **********/19.05.2016 г. и приемо-предавателни протоколи към всяка от тях, че между ищеца и ответника са били налице търговски взаимоотношения, по силата на който ищецът е продал и доставил на ответника, описаните в тях стоки, на обща стойност 296272.41 лв. Видно от фактурите е, че падежът на задължението за плащане на стойността на всяка от тях е фиксиран на 30.09.2016 г. Между страните не е било предмет на спор и обстоятелството, че плащане по фактурите не е извършвано нито на датата на падежа, нито в по-късен момент.

Не се спори между страните и, че на 26.01.2017 г. между страните е подписан Договор-спогодба за плащане на просрочени задължения, по силата на който страните потвърдили, че отношенията им се основават на договори за търговски продажби, по силата на които да продадени и доставени стоките, описани и остойностени в процесните фактури, на обща стойност 296272.41 лв. Страните приели и потвърдили и обстоятелството, че към датата на подписване на Договора, главницата е в цялост непогасена. По силата на 2 спогодбата страните постигнали съгласие за отсрочване на плащането като ответникът приел и се съгласил да заплати сумата в срок до 30.04.2017 г.

Не е оспорено от ответника твърдението на ищеца, че за обезпечаване на задължението по сключеният Договор-спогодба, за същата сума е подписан Запис на заповед с падеж 30.04.2017 г.

Не се спори между страните и, че за събирането на вземането е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6285/2019 г., на ВРС, XLI с.

Не се спори и, че по силата на молба от 31.05.2019 г., подадена по изп.д.

№ 20178940401490, на ЧСИ, рег. № 894, молителят в настоящото производство е присъединен като взискател. По делото не били събрани суми и производството било прекратено с постановление от 15.10.2021 г.

За установяване твърденията на длъжника е представено Удостоверение изх. № 7636/30.05.2022 г., издадено от ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, от което се установява, че молителят в настоящото производство е бил конституиран като взискател по силата на молба за присъединяване от 31.05.2019 г.

Установява се още, че освен отправеното в молбата за присъединяване искане за налагане на запор, други изпълнителни действия в резултат на молби от страна на този взискател не са били предприемани. От удостоверението се установява и, че на длъжника е връчена ПДИ, в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 10.08.2019 г.

Събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства, безспорно се установява, че договорите за продажба и доставка на стоки са сключени между две търговски дружества и са свързани с търговската им дейност, същите безспорно имат характера на търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ.

Доколкото в настоящото производство не се решава със сила на пресъдено нещо въпросът за съществуването на вземанията на кредитора и техния размер, съдът намира, че точният размер на дълга не следва да се преценява за обосноваване на легитимацията на кредитора.

Що се касае до възражението на длъжника за погасяване по давност на вземането на кредитора, обосноваващо активната му легитимация, съдът преценява същото като неоснователно. Съображенията за това са следните:

Доколкото вземането на молителя представлява главница по неплатени фактури за доставка на описаните в тях стоки, съобразно разпоредбата на чл.

110 ЗЗД, приложима за него се явява петгодишната погасителна давност.

Същото не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД и за него не е предвиден друг срок в Закон. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В конкретния случай, вземанията по всички фактури са били с точна дата на падеж – 30.09.2016 г., от която дата вземанията по тях са станали изискуеми и е започнала да тече погасителната давност. Теченето на давността е било прекъснато със сключеният Договор-спогодба от 26.01.2017 г. Този извод на съда се основава на разпоредбата на чл. 116, т. 1 ЗЗД, която предвижда, че давността се прекъсва с признаване на вземането от страна на длъжника. Както бе коментирано във възприетото по фактите, сключеният Договор-спогодба безспорно обективира извънсъдебно признание от страна на длъжника, по всички съществени елементи от вземането на молителя – правопораждащ факт, размер, изискуемост, липса на изпълнение, изцяло или частично. Следователно съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от 3 прекъсването на давността на 26.01.2017 г. за вземането на молителя е започнала да тече нова 5-годишна давност. Теченето на новият давностен срок е било прекъснато на 10.08.2019 г., с влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение, по силата на разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Доколкото се касае за вземане установено със заповед за изпълнение, то приложение по отношение продължителността на давността следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредбата предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила решение, то новата давност всякога е 5 години. Не е налице основание да бъде отречено схващането, към което се придържа и съдебната практика, че влязлата в сила заповед има значение на влязло в сила решение, доколкото съобразно разпоредбите на действащия процесуален закон е приравнена по последици на този акт.

При това положение и доколкото на 10.08.2019 г. е започнал да тече поредният нов 5-годишен давностен срок, то към датата на депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 17.03.2022 г. вземането на кредитора не е било погасено по давност.

Отделно от това, с подаването на молбата за откриване на производството теченето на давността отново е било прекъснато, но и спряно, съобразно разпоредбата на чл. 628а, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира легитимацията на ищеца за установена.

По съществото на молбата:

За изясняване финансовото състояние на длъжника по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по което неоспорено от страните, се кредитира от съда като обективно и компетентно.

Възоснова на извършените проверки вещото лице посочва, че вземането на ищеца е осчетоводено при него и при ответника. Експертът посочва, че от публикуваните за периода 2016 г. – 2020 г. „Отчет за приходи и разходи“ активна търговска дейност ответникът е осъществявал до 2019 г., вкл. При преглед на счетоводни регистри за 2020, 2021 и към 30.04.2022 г. експертът е установил, че постепенно са намалели обемите от продажби, пряко свързани с основната икономическа дейност на ответника като дейността на дружеството окончателно е преустановена към 31.12.2021 г. През 2022 г. ответникът основно е продавал ДМА като продажбите са с принудителен характер от публичен изпълнител и ЧСИ за погасяване на задължения към доставчици и бюджета. Задълженията на ответното дружество са както следва: - публични задължения – общо 260580.04 лв.; - към доставчици към дата на междинен отчет – 30.04.2022 г. – 1274933.88 лв., - към свързани лица – 28248.98 лв., а задължения към клиенти по аванси – 66045.37 лв.; - към други кредитори – 715427.91 лв. и – към персонал – 1359.29 лв. Като обобщение експертът посочва, че общия размер на задълженията на ответника възлизат на сумата 2348000.00 лв. От експертизата се установява още, че всички задължения са осчетоводени като краткосрочни с изкл. на задължения към финансови институции за 2016 и 2017 г. като дългосрочната част от заемите са посочени коректно в пасива на баланса. Вещото лице е установило, че последното плащане по търговска сделка е осъществено на 01.08.2020 г., към бюджета на 04.04.2022 г., към персонал на 27.04.2022 г. и към свързани лица на 16.09.2019 г. По отношение структурата на актива експертът сочи, че в разглеждания период 2016-2022 г. преобладават краткотрайните активи – материални запаси, вземания, парични средства, 4 които за целия период съставляват около 70-88 % от всички активи на дружеството. Към 30.04.2022 г. експертът е установил, че в раздел „ДМА“ са записани активи на стойност 255000.00 лв. За същия период пасивите са предимно задължения към доставчици, бюджет и собствен капитал в динамика. В периода 2016-2022 г. дружеството е било на печалба от дейността през 2016 и 2017 г., а следващите години е формирана загуба.