Решение № 12727 от 19.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12727 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110107180 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

19.07.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 7180/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 28.07.2021 г., в 17:40 ч. в с. Обнова, област Плевен, на паркинга на центъра на селото било настъпило ПТП между товарен автомобил „Волво FH 12460“, рег. № СН ............ АК, собственост на „Чочовен лайнс“ ООД, управляван от КК и лек автомобил „Мазда 6“, рег. № СВ ............... РА, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, управляван от МСД.

Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като виновен за настъпването му бил водачът на товарен автомобил „Волво FH 12460“, рег. № СН ............

АК, който при тръгване от спряло състояние на паркинга не се бил убедил, че няма да създаде опасност за другите МПС-та, като в следствие на това блъснал намиращият се пред него лек автомобил „Мазда 6“, рег. № СВ ............... РА по който били нанесени вреди.

1

Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 5050001000004091 с период на застрахователно покритие от 10.10.2019 г. до 09.10.2024 г.

Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500860368, като на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 3923,58 лева – по банков път на 04.01.2022 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТПто, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121001512159, с период на застрахователно покритие от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Инвокира доводи, че ответника бил поканен да възстанови дължимата сума, като бил заплатил сумата от 1984,29 лева, като оставала незаплатена сумата от 1954,29 лева. Излага съображения, че отвентика бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва за периода от 22.02.2022 г. до 02.06.2022 г. в размер на 54,83 лева. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че с плащането на регресното вземане на 21.02.2022 г. изцяло е удовлетворил размера на дължимите суми към ищеца, тъй като същите били съобразени със средните пазарни цени. Поддържа, че били налице обстоятелства, които изключвали вината на водача на товарния автомобил, като оспорва механизма на ПТП-то и участниците в него. Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите била функционално обусловена от отговорността на водача, като иновкира подробни съображения, че не били налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, вкл. не била установена изключителната вина на водача на товарния автомобил. Прави възражение за съпричиняване. Излага доводи за недоказаност на претенцията с оглед събраните по делото доказателства. Твърди, че претенцията била в завишен размер, като не отговаряла на размера на действителната пазарна цена. Поддържа, че претенцията за лихви е акцесорна и поради което била неоснователна, тъй като и главният иск бил неоснователен.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване 2 на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 28.07.2021 г., в 17:40 ч. в с. Обнова, област Плевен, на паркинга на центъра на селото било настъпило ПТП между товарен автомобил „Волво FH 12460“, рег. № СН ............ АК, собственост на „Чочовен лайнс“ ООД, управляван от КК и лек автомобил „Мазда 6“, рег. № СВ ............... РА, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, управляван от МСД; 2) че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като виновен за настъпването му бил водачът на товарен автомобил „Волво FH 12460“, рег. № СН ............ АК, който при тръгване от спряло състояние на паркинга не се бил убедил, че няма да създаде опасност за другите МПС-та, като в следствие на това блъснал намиращият се пред него лек автомобил „Мазда 6“, рег. № СВ ............... РА по който били нанесени вреди; 3) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 5050001000004091 с период на застрахователно покритие от 10.10.2019 г. до 09.10.2024 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500860368, като на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 3923,58 лева – по банков път на 04.01.2022 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121001512159, с период на застрахователно покритие от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г.; 6) че ответника бил поканен да възстанови дължимата сума, като бил заплатил сумата от 1984,29 лева на 21.02.2022 г.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените и неоспорени по делото писмени доказателствени средства. В случая, съдът намира, че неуважените доказателствени искания за събирането на гласни доказателствени средства се явяват безпредметни, доколкото очевидно страните (респ. процесуалните им представители) не вземат предвид факта, че след като обстоятелствата са обявени за безспорни, вкл. по отношение на механизма и вината за процесното ПТП, ако не се иска изменение в доклада настъпва процесуалната преклузия за попълването на делото с факти – арг. чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК, поради което събирането на доказателства за обявените за безспорни обстоятелства е безпредметно. Този извод на съда е се обуславя от константната практика на ВКС, според която: „ В доклада по чл.146 ГПК съдът посочва изрично на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – поради някое от основанията по чл.154, ал.2, чл.155 ГПК или поради приемане от съда за ненужно доказването на признатите обстоятелства. За останалите релевантни обстоятелства съдът е длъжен да укаже конкретно на всяка от страните, ако не сочи доказателства, щом носи доказателствена тежест за установяването им. Когато съдът обявява на страните, че определени обстоятелства не се нуждаят от доказване, той ги освобождава от задължението да сочат такива, независимо от вида доказване за страната спрямо спорния факт. Дори страните да посочат доказателства, те не са необходими и поради това съдът ще откаже да ги събере. Няма пречка, в хода на процеса, предвид събраните данни, по вътрешно убеждение, съдът да промени определението по 3 чл.146, ал.1, т.4 ГПК. За релевантните за спора обстоятелства съдът прави извод относно тяхното съществуване или несъществуване по вътрешно убеждение, при анализ на събраните по делото доказателства, като не е обвързан от твърденията и признанията на страните, а ги обсъжда ведно с другите доказателствени средства.

Съдът може, но не е длъжен да приеме за ненуждаещ се от доказване определен факт или обстоятелство, дори когато за него страните не спорят, а веднъж приел го като безспорно установен, може да го обяви отново за спорен. Тогава обаче съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл.146, ал.1, т.4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако задължената страна не е посочила доказателства за установяването му, да й го обяви. В противен случай съдът би допуснал нарушение на горната процесуална норма. Това може да стори и въззивният съд, ако той за първи път, за разлика от първоинстанционния приеме, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен, следва с нарочно определение да приеме и да уведоми страните, че този факт се нуждае от доказване, като разпредели тежестта на доказването му и даде възможност за ангажиране на доказателства.“. В цитирания смисъл е трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 113/31.07.2015 г. по т. д.

№ 929/2014 г. I т. о. и Решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на I V г. о. ;

Решение № 41/09.07.2020 г. по гр. д. № 1067/2019 г. по описа на ВКС, II Г. О.

Прието е заключението на САТЕ от което се установява, че механизмът на ПТП-то е следния: на 28.07.2021 г., около 17:40 ч., водачът на лек автомобил „Мазда 6“ № СВ...............РА, предприема маневра за движение на заден ход за излизане от ред на паркирани автомобили на паркинг в с. Обнова. По същото време на територията на паркинга в центъра на с. Обнова, водачът на товарен автомобил „Волво ФХ 12.460“, рег. № СН ............ АК предприема маневра за потегляне, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар. Експертът е посочил, че по лекия автомобил са нанесени вреди по задна броня, ляв стоп, парктроник, които са в причинно-следствена връзка с инцидента. Изяснено е, че стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил „Мазда 6“ № СВ...............РА по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3923,58 лева. Вещото лице е уточнило, че с оглед данните по делото по част от поставените от страните въпроси не може да се даде отговор, тъй като няма метод и начин за изследването, а единият въпрос очевидно не касае процесното ПТП (по отношение навлизането в кръстовище, каквото в случая липсва, тъй като удара е настъпил на паркинг). С оглед данните по делото е отразено, че към момента на удара лекия автомобил е бил в покой, т. е. скоростта на движение е била 0 км./., а за другия автомобил не може да се определи скоростта, тъй като няма данни по делото. Посочено е от техническа гледна точка, че водачът на лекия автомобил „Мазда 6“ е можел да предотврати удара, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и позволява безпрепятственото извършване на маневрата за движение на заден ход, съответно водачът на товарния автомобил е имал възможност да избегне инцидента, ако е изчакал извършването на маневрата на заден ход за излизане от реда на паркираните автомобили от страна на другия автомобил. В о. с. з. от 26.06.2023 г., вещото лице изчерпателно е посочило, че при извършването на заключението е взело предвид всички данни по делото, като с оглед на тях не може да се направят различни изводи без да са налице допълнителни данни по делото – вкл. за това какво е било разположението на превозните средства, съответно кое от тях кога е потеглило. Посочено е, че това е причината да се направи извод в заключението, че всяка от превозните средства е можело да предотврати настъпването на ПТП-то. Уточнено е, че не може да се направи извод какво е било ускорението на превозните средства, като принципно маневрата би могла да се извърши и за една секунда, каквото и принципно било времето за реакция на водача. Посочено е, че водачът на лекия автомобил „Мазда“ може да е извършил маневрата за секунда или секунда и половина, като в това време другия водач да е 4 предприел потегляне – натискайки педал за подаване на газ, след това обаче следва да спре в рамките на тази секунда. Изяснено е, че фактът, че едно превозно средство спира, трябва да отчете и това, че то може да се е движело дори една секунда. С пример вещото лице сочи, че лекият автомобил може да е потеглил да се движи една секунда, но другият водач да не е могъл да спре в тази секунда или две, поради което обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е спрял не води до извод, че другият водач е спрял, за което имало и време за реакция.