Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 420 от 18.10.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 569/2024
Вид
Решение № 420
Подписан
18.10.2024
В сила
06.11.2025
Състав
Аглика Гавраилова, Татяна Черкезова, Силвия Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Русе, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500569 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Т. С. М. е обжалвала решението, постановено по гр.д. № 6172/2023г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск, на основание чл. 432 от КЗ, за сумата над 3000 лева, като иска въззивната инстанция да й присъди още 7 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деликта до окончателното изплащане. Развива оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на материалния и процесуалните закони, и необоснованост на съдебния акт.

Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД в отговора си изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на делото е иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.

1

От ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното :

На 19.05.2023г. в с.Р., обл.Р., при маневра на заден ход С.П.С., с управлявания л.а. „Пе. ****“ с ДК № Р**** КМ, блъснал жалбоподателя Т.

М., която паднала на пътното платно. След инцидента последната била настанена в отделение Неврохирургия на УМБАЛ

“ Канев “АД , с оплаквания за болки в главата и в ръката, и световъртеж, като провела 4 дена болнично лечение /диагностика и медикаментозно лечение/. Било установено, че има сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, охлузвания на окосмената част на главата и на десен лакът.

Впоследствие провела и 65 дни домашно-амбулаторно лечение.

След ПТП пострадалата станала напрегната, неспокойна, изпитвала страх от коли, което наложило консулт с психиатър, поставил диагноза : разстройство в адаптацията, и провеждане на медикаментозна терапия.

За допуснатото нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП – движение на водач на МПС на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, водачът С.С. бил санкциониран с НП № **********/30.05.2023г. на ОДМВР – Русе, и му било наложено административно наказание.

За процесния автомобил имало валидна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, сключена с ответното дружество, което не изплатило обезщетение на пострадалата, след като тя предявила писмена претенция.

Правилно въз основа на така установеното и доказано от фактическа страна районният съд е приел, че предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е основателен, тъй като увреденото лице има право на претенция за вреди към застрахователя, при който е сключена валидната към датата на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобила на виновния водач, и е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ. Доказана е и причинната връзка между процесното ПТП и последвалите увреждания за пострадалата и проведеното лечение.

Анализът на ангажираните по делото доказателства е обусловил извода на първоинстанционния съд, че при ПТП на пострадалата били причинени болки и страдания - при лечение и възстановяване от получените охлузвания и кръвонасядания на главата и десет лакът, както и от мозъчното сътресение, резултат от удар, при падането върху асфалта на пътното платно. В период от 2 месеца, в който била и неработоспособна, тя изпитвала общо неразположение, главоболие, световъртеж. Районният съд е приел наличието на пряка връзка между претърпяното ПТП и развилите се впоследствие у пострадалата неспокойство, уплаха и притеснения от евентуален друг подобен инцидент, като логична последица от ПТП. Освен тези обичайните последици за пострадалата, по делото са ангажирани писмени доказателства, че тя е провеждала консултации с психиатър и медикаментозно лечение, след като специалистът й поставил диагноза : „ разстройство в адаптацията“. Отчетени съвкупно с данните от СМЕ, че два месеца след инцидента при контролен 2 преглед от неврохирург пострадалата все още се е оплаквала от главоболие и световъртеж, настоящата инстанция намира, че възстановителният период е продължил повече от 2 месеца, в които пострадалата е провеждала домашно лечение, и в този период е имала нужда от помощ и подкрепа в ежедневието си, в каквато насока са свидетелските показания. Макар съд.лекар да сочи, че няма данни да не се е възстановила анатомично и функционално, в заключението по СМЕ приема, че субективните оплаквания от главоболие, стягане в очите и ушите, световъртеж и отпадналост са свързани с установената черепно-мозъчна травма и са част от основанието за поставяне на диагнозата – сътресение на мозъка, и че периодът на възстановяване е индивидуален, в по-редки случаи може да е няколко месеца.

Изложеното дава основание да се приеме за безспорно доказано наличието на неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на водача на МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изразяващи се в претърпени болки и страдания.

Въззивната инстанция намира, че отчитайки какви конкретни негативни изживявани – физически и психически, е имала пострадалата, как са се отразили върху начина й на живот и ежедневието й в периода на лечение и възстановяване, данните, че не са напълно преодолени психологическите последици от ПТП, следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, което се явява съответно на доказаните по делото търпени от пострадалата болки и страдания, и справедливо, съобразно чл.52 от ЗЗД.

Поради изложеното, атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение над 3 000 лева до 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на писмената застрахователна претенция на ищцата от ответното дружество, до окончателното изплащане, и се осъди последното да заплати още 2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди / общо 5 000 лева/, като се отмени съденият акт и в частта за разноските, и се потвърди в останалата обжалвана част. В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди от 138,20 лева и за неимуществени вреди от 3 000 лева, като необжалвано решението е влязло в сила.

Предвид частичната основателност на в.жалба, и съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове, разноските следва да се разпределят, както следва :

- за първата инстанция :

- на процесуалния представител на ищцата ответното дружество следва да плати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди, на основание чл. 7 ал.2 т.3 от НМРАВ – 1/3 от 1750 лева – сумата от 583 лева, а по иска за имуществени вреди – сумата от 400 лева / общо 983 лева/,

- на ответника, с оглед направеното основателно възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, отчитайки конкретно 3 извършените фактически и правни действия в първоинстанционното производство, ищцата следва да плати за адв. възнаграждение по двата иска 960 лева / с вкл.ДДС /, както и сумата от 152 лева - за сторените в първата инстанция деловодни разноски.

- за втората инстанция:

- на процесуалния представител на ищцата ответното дружество следва да плати, съобразно уважената част от в.жалба, адв.възнаграждение от 400 лева, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, а на процесуалния представител на ответника, отчитайки конкретно извършените фактически и правни действия във въззивното производство в.жалбоподател следва да плати 360 лева / с вкл.ДДС /.

По сметка на Русенския районен съд ответникът по в.жалба следва да заплати д.т. върху размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – сумата от 206 лева, и сумата от 133 лева, за сторени от БС в първата инстанция деловодни разноски, съразмерно на уважените искове.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 503/16.04.2024г., постановено по гр.д. №

6172/2023г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. М., ЕГН **********, против ЗД „БУЛ ИНС” АД иск на основание чл. 432 от КЗ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП в размера над 3000 до 5 000 лева, ведно със законната лихва от 26.05.2023г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските по делото, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ на Т. С. М., ЕГН **********, сумата от още 2 000 лева / общо 5 000 лева / обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 26.05.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ на адв.Б. К. от САК на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 983 лева за първоинстанционното и въззивното производства.

ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на ЗД „Б. ИНС” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, сумата от 1472 лева разноски за първоинстанционното и за въззивното производства.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ по сметка на Русенския районен съд сумата от 206 лева - д.т. върху уважените искове, и сумата от 133 4 лева за сторени от БС разноски в първата инстанция съразмерно на уважените искове.

В ЧАСТТА, с която са уважени искът за обезщетение за имуществени вреди и искът за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, първоинстнационното съдебно решение като необжалвано е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5