Решение № 246 от 12.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Монтана, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г.ргиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500322 по описа за 2025 година

С решение № 75/10.03.2025 г.,постановено по гр.дело № 2014/23 г. Районен съд Монтана е РАЗПРЕДЕЛИЛ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от град Л., ул. „Г.“ №9, допуснатия до делба недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ***32.23, с номер по предходен план 032023, НТП нива в м. "К.“, трета категория, с площ от 8494 кв.м. (осем хиляди четиристотин деветдесет и четири кв.м.) при съседи: ***32.22, ***32.24, ***32.41, ***32.20., ***32.21. РАЗПРЕДЕЛИЛ е В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на М. Й. З. с ЕГН **********, с адрес с. Т., ул. „Г.“ №2, пълно запретен, представляван от законния си представител настойника М. Й. И., допуснатия до делба недвижим имот, а именно: имот с идентификатор ***207.2, с номер по предходен план 207002, НТП нива в м. "К.“, шеста категория, с площ от 3506 кв.м. (три хиляди петстотин и шест кв.м.) при съседи: ***207.618, ***207.3, ***243.7, ***243.6, ***207.6, ***207.5 ,като , на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН, е осъдил М. Й. З. с ЕГН **********, с адрес с. Т., ул. „Г.“ №2, пълно запретен, представляван от законния си представител настойника М. Й. И., да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН **********, сумата от 4391 лева – за уравнение на дела. Със същото решение са присъдени и разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от М. Й. З. чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че съдът не е взел предвид възражението досежно неравностойността на двата имота ,като се излагат подробни мотиви в тази насока. Поддържа,че не е в състояние да заплати сумата по уравнение на дяловете, поради което е заявено искане да бъдат възложени на Г.Г. в замяна на паричната равностойност на 1/12 ид.ч.Твърди също така,че въпреки заявената претенция по сметки, съдът не е обсъдил същата . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като на адв.К. бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Г. Г. ,в който се поддържа, че 1 жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено,като не се присъждат разноски на адв.К. .

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Мотивите на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е разгледан иска за делба на съсобствен недвижим имот и е постановено решение във фазата по извършване на делбата. За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК ,като по този начин ще бъде спазен основния принцип за получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела, който се пада на съответния съделител. Освен това разпределението на имотите, допуснати до делба, като способ за прекратяване на съсобствеността, има приоритет пред другите способи за извършването й, когато са налице законните предпоставки за това.

По отношение на искането на ответника З. за присъждане на рента за последните 5 години,съдът е приел,че същото не следва да бъде разглеждано, тъй като е направено след срока по чл. 346 ГПК.

Съдът намира атакуваното решение за законосъобразно, като съображенията за това са следните:

С влязло в сила Решение № 218/07.05.2024г . на МРС е допусната делба при квоти между съделителите Г. Г. Г. с ЕГН ********** – 11/12 идеални части , и М. Й. З. с ЕГН **********, с адрес с. Т., ул. „Г.“ №2, пълно запретен, представляван от законния си представител настойника М. Й. И., - 1/12 идеални части на следните имоти: 1.имот с идентификатор ***32.23, с номер по предходен план 032023, НТП нива в м. "К.“, трета категория, с площ от 8494 кв.м. (осем хиляди четиристотин деветдесет и четири кв.м.) при съседи: ***32.22, ***32.24, ***32.41, ***32.20., ***32.21 и 2.имот с идентификатор ***207.2, с номер по предходен план 207002, НТП нива в м. "К.“, шеста категория, с площ от 3506 кв.м. (три хиляди петстотин и шест кв.м.) при съседи: ***207.618, ***207.3, ***243.7, ***243.6, ***207.6, ***207.5.

След влизането му в сила е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно стойността на двата имота, като вещото лице е категорично,че за ответника не може да се образува самостоятелен дял от нива с един декар /каквито са правата на ответника/ .

Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа 2 за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

При преценка кой от способите за извършване на съдебна делба е приложим за конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки на ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл.

69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-773 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари.

С оглед изложените принципни постановки, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде обсъдена възможността да се извърши разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти, съобразно нормата на чл. 353 ГПК и с оглед изявеното от ищцовата страна желание за извършване на делбата именно посредством този способ.

Предпоставките за приложението на чл. 353 ГПК са две: 1) от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, и 2) извършването на делба чрез жребий да е невъзможно или много неудобно.

Съдебната практика еднопосочно приема, че предпочитаният от закона способ за извършване на делба е тегленето на жребий – чл. 352 ГПК. Този способ осигурява равенство на страните и най-справедливо разпределение на имотите. Само ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, имотите се разпределят от съда – чл. 353 ГПК. Съгласно т.

5, б. "в" от ППВС № 7/28.11.1973 г. невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Двете предпоставки трябва да са налице кумулативно.

В настоящата хипотеза, както правилно е приел и РС ,единственият начин на извършване на делбата е чрез разпределение на основание чл. 353 ГПК. Налице са визираните по-горе предпоставки, а именно: до делба са допуснати два недвижими имота, при двама съделители, поради което следва да се съобрази основаният принцип при делбата всеки от съсобствениците да получи реален дял от съсобственото имущество.

Предпочитаният от закона способ – жребия, в случая е невъзможно и много неудобно да се реализира. Това е така, доколкото предмет на делбата са два недвижими имота, които са с различна площ, а самите страни имат различни права. Ето защо правилно РС е разпределил имотите, като е осъдил ответника да заплати разликата между правата на съделителите / Г. Г.

Г. - притежава 22 387 лв ., М. Й. З. - 2 035 лв./ и разпределените им имоти .

В жалбата се твърди,че съдът неправилно е разпределил имотите, като е дал в дял на ищеца имот трета категория с по-голяма стойност и по този начин е ощетил ответника,освен това го е осъдил да заплати и сума за уравнение на дяла.

Това твърдение е неоснователно. Съдът ,съобразявайки се с правата на страните и стойността на имотите/експертизата е приета от съда,без ответникът да е оспорил същата / е разпределил правилно имотите .Безспорно е,че след като е получил имот на по-голяма стойност от притежаваните права, същият следва да заплати остатъка за уравнение на дяла .В тази насока се явява и неоснователно твърдението ,че ответникът не разполага с необходимите средства за това.

Като порок на решението се счита и неприетото от съда предложение за възлагане на двата имота на ищеца .В случая липсва такава правна възможност,поради което и правилно РС е приложил разпоредбата на чл.353 ГПК.

3

В жалбата се твърди също така,че изводът на съда досежно липсата на направено своевременно искане по сметки,е неправилен.Това твърдение е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Видно от материалите по делото, първото съдебно заседание след допускане на делбата е проведено на 10.10.2024г.Ответникът е предявил искане да му бъде заплатена рентата за 5 години назад с молба-становище, получена в съда на 12.12.2025г.,т.е. след установения преклузивен срок.А след като това е така, то изводът на МРС в тази насока е правилен.

В жалбата е направено искане за определяне на възнаграждение в първата инстанция за осъществената безплатна правна помощ. Така направеното искане е неоснователно .

Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ППВС № 7/73 г., което не е изгубило значението си при действието на Г П К от 2007 г., съдебно деловодните разноски се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране /правилото на чл. 355, изр. първо ГПК/, но когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и др. /, разноските се възлагат съобразно с общите правила - чл. 78 ГПК.

В настоящата хипотеза в ъв втората фаза на делбата спорове между страните относно способа за прекратяване на съсобствеността или претенции за подобрения не са заявени. В тези случаи разноските за адвокатско възнаграждение остават за страните така, както са направени.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на жалбоподателя също не следва да се присъждат разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение .

Предвид гореизложеното съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/10.03.2025 г.,постановено по гр.дело № 2014/23 г. по описа на Районен съд Монтана .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Монтана, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: