Решение № 62 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604187 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.05.2024 г.,постановена по НЧХД № 6479/23 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимата М. Р. Р. за виновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл.

55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК й е наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК: 1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 2).

Задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца; 3).

Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година и шест месеца за изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение, както и на „глоба“ в размер на 2000 лева. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски в общ размер на 8267.57 лева, както и тези, сторени от частния тъжител С. С. в размер на 14.20 лева.

Против присъдата в законоустановeния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от подсъдимата Р., чрез нейния упълномощен защитник адв. В. К., с която се оспорва правилността на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за допуснати процесуални нарушения при постановяване на присъдата, и по-конкретно, че съдът не се бил оттеглил на тайно съвещание след последната дума на подсъдимата, а пристъпил към прочитане на предварително приготвена присъда, както и че присъдата била произнесена на 14.05.2024 г., мотивите били публикувани само три дни по-късно, а протоколът от последното о.с.з. бил изготвен на 28.05.2024 г. Изтъкват се доводи и за 1 необоснованост на присъдата, неправилно интерпретирана фактическа обстановка и нарушение на закона при определяне на наказанието. По отношение на последното се изтъква, че наличието на материално-правните предпоставки за приложение на чл. 78а от НК се преценявало винаги към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт, поради което съдът неправилно не бил приложил този институт, както и неправилно случаят бил определен като „особено тежък“, за което съдът не бил изложил мотиви. Прави се искане за допускане до разпит на четирима полицейски служители при 04 РУ-СДВР, изготвили приложени по делото докладни записки от 06.04.2023 г., 07.04.2024 г., 20.04.2024 г. и 21.04.2024 г.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от частния тъжител С., посредством неговия повереник адв. М. Г., с което се изтъкват аргументи за правилността и обосноваността на постановената присъда от първоинстанционния съд.

Съдебният състав, след като се запозна с въззивната жалба и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери направените с въззивната жалба доказателствени искания за неоснователни, приемайки, че не са необходими разпити на поименно посочените във въззивната жалба четирима полицейски служители при 04 РУ-СДВР, изготвили приложени по делото докладни записки от 06.04.2023 г., 07.04.2024 г., 20.04.2024 г. и 21.04.2024 г., доколкото описаното в докладните записки вече е било предмет на проверка в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, чрез разпити на свидетелиочевидци, упоменати в самите докладни записки, при което не е било констатирано несъответствие между изложеното от свидетелите и констатациите в докладните записки.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитата на подс. Р. поддържа аргументите във въззивната жалба и в допълнението към нея. Акцентира се на отчетливо отрицателното отношение на съда към подсъдимата, което много ясно личало в мотивите.

Там била дадена тенденциозно отрицателна оценка на подс. М. Р.. Припомня се, че по инициатива на съда били назначени три от общо четирите експертизи, като на експертите се давали огромни възнаграждения, като общият размер надвишил 8 000 лева. Основният порок в мотивите бил не обсъждане на обясненията на подсъдимата. Особено съществено процесуално нарушение било и липсата на осъществено тайно съвещание след последната дума на подсъдимата, доколкото съдията направо започнал да чете предварително готовия диспозитив в продължение на половин час. В тридневния срок защитата пуснала молба да бъде изменен протоколът, при което първоистанционният съдия застъпил становището, че когато заседавал в едноличен състав, съдът не бил длъжен да се съвещава, защото нямало с кого да се съвещава и този етап се отнасял само до първоистанционните тричленни състави.

Само на това основание се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се и алтернативното искане подс. М. Р. да бъде оправдана.

Повереникът на частния тъжител (ЧТ) С. наМ. за неоснователно твърдението във въззивната жалба за процесуално нарушение във връзка с неоттеглянето на тайно съвещание на съдебния състав, като е било цитирано Решение № 135/2015 г. на ВКС. Подчертава се, че в това решение изрично било посочено, че ако липсвало в протокола констатация, относно действията на съда по чл. 300 от НПК, че след изслушването на последната дума на подсъдимия съдът се е оттеглил на тайно съвещание, тогава било налице нарушение. В процесния протокол било отбелязано, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание. Не можело да се приеме, че съдът бил пристрастен, само защото давал високи хонорари на експертите, доколкото всяко възнаграждение се определяло от съдебния състав, съобразно сложността на експертизата и респективно съобразно защитата и допълнителните въпроси, които се задават към експерта в съдебно заседание. Точно такъв бил подходът и на решаващия съдебен състав при определяне на възнагражденията на вещите лица. Моли се първоистанционният 2 съдебен акт изцяло да бъде потвърден, като се допълва, че отрицателни характеристики за подсъдимата били давани и от много други съдебни състави в техните осъдителни присъди за същото деяние и по отношение на същата подсъдима.

В правото си на лична защита и в своята последна дума подс. Р. заявява, че била една майка и единственото, което правила, било да се грижи за детето си. Счита се за абсолютно невинна.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, наМ. за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитиМ.на страна.

Разгледана по същество, съдът наМ. същата за частично основателна само досежно санкционната й част. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е изложил пространна фактическа обстановка, в която преди да изложи фактите, залегнали първоначално в обвинението на ЧТ, е направил обстойни личностни характеристики на страните – подход, който, според въззивния съд, е приложим не при установяване на фактите, а при обсъждането на субективната страна на деянието и индивидуализацията на наказанието, доколкото предварителното излагане на лични впечатления, при това с подчертана емоционалност, е в състояние да създаде впечатление за пристрастност и тенденциозност у съда. Въззивният съд все пак отчита, че законодателят е определил какво трябва да бъде съдържанието на мотивите, но не и формалната им структуризация, както и че първият съд, наравно с личните си впечатления от страните, е предложил и подробно изложение на релевантните по делото факти, поради което ще посочи какви именно факти, конкретно свързани с частното обвинение, е установил:

На 21.08.2018 г. била родена К. С.а С.а, като общо дете на ЧТ С. Ц. С. и подс. М. Р. Р., като детето било заченато с ин витро процедура по тяхна договорка и взаимно съгласие.

Отношенията между подсъдимата и ЧТ С. се влошили след раждането на детето К..

С влязло в сила на 23.07.2020 г. решение № 157832/23.07.2020 г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д. № 61670/2019 г. в пункт 1.3. - след навършване на четири годишната възраст на детето (относимо към посочения в тъжбата период от 17.11.2022 г. до 21.04.2023 г.), било утвърдено споразумение относно упражняването на родителските права и лични контакти с малолетното дете К. С.а С.а, родена на 21.08.2018 г., което следвало да бъде предавано от подс. Р. на ЧТ С. по местожителството на детето по силата на установения режим на лични отношения, както следва:

Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни – 15 септември), разделени на два периода от по 15 (петнадесет дни), във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и всяка четна година за Новогодишните празници от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване, както и всяка четна година на Великденските празници (съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник, след Великден, с преспиване.

Страните по споразумението се договорили, че за всички посочени дни и часове бащата ще взема детето от адреса по неговото местоживеене и ще го връща отново там или от съответната детска градина/ясла или учебно заведение в зависимост от ангажиментите на детето и ще го връща по неговото местоживеене.

3

За времето от 17.11.2022 г. до 21.04.2023 г. подс. Маргарита Р. Р. обитавала два адреса: в гр. София, бул. “България” №***** и в гр. Разград, ул. “Панайот Волов” № ****.

На 17.11.2022 г. (трети четвъртък от месец ноември), в 17:00 часа в присъствие на св.

С. Д. Г.а, ЧТ С. посетил адреса на подс. Р. в гр. София, бул. „България“, № *****, за да упражни родителските права и лични контакти с детето им К. С.а, като позвънил на входната врата на жилището. След като никой не отворил, ЧТ С. позвънил на телефона на подс. Р. с № ****, но никой не вдигнал обаждането. ЧТ С. позвънил на Национален телефон 112 в 17:10 часа и подал сигнал за неспазен режим на лични отношения с дете. На място пристигнал полицейски патрул. Последвало ново позвъняване на вратата на подс. Р., но никой не отворил, поради което режим на лични отношения и контакти между бащата и детето не бил осъществен. В 18:25 часа на 17.11.2022 г. подс. Р. изпратила писмен отговор по имейл до ЧТ С. с информацията, че детето им К. С.а била на преглед в болница, както и че детето имало нужда от спокойствие и силна храна, а подс. Р. се притеснявала за нея.

Съобщавало се, че детето нямало да бъде предоставено на бащата С., тъй като нееднократно той бил „показал“, че не можел да се грижи адекватно за К. С.а, особено, когато тя била болна. Подс. Р. съобщила, че на другия ден 18.11.2022 г., ако тъжителят С. пак възнамерявал да уведоми органите на полицията, тя нямало да му отвори входната врата на жилището като не предоставила друга информация за здравословното състояние на детето, нито къде се наМ.ли двете.

На 18.11.2022 г. (трети петък от месец ноември), в 17:00 часа в присъствие на св. С.

Д. Г.а, ЧТ С. посетил горепосочения адрес на подсъдимата в гр. София, бул. „България“, № *****, за да упражни родителските права и лични контакти с детето К. С.а, като позвънил на входната врата на жилището, но никой не отворил. ЧТ С. позвънил на телефона на подс. Р. с № ****, при което сигналът на позвъняването бил свободен, но никой не отговорил на обаждането. ЧТ С. позвънил на Национален телефон 112 в 17:15 часа на 18.11.2022 г. и подал сигнал за неизпълнено съдебно решение за режим на лични отношения. На място пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР. Полицаите също констатирали, че никой не отварял входната врата на апартамента и съставили докладна записка по случая. Пред жилището на подс. Р. се наМ.л нейният автомобил с рег. № СВ **** АВ, като в жилището й светела лампа.