Решение № 144 от 29.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Благоевград, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20211200500931 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „С. п., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр.С., р-н В., ж.к.“М.Л.“, ул.“Б.“...., против решение №502460/28.06.21г на РС-Разлог по гр.д.№334/20г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявеният иск, ведно със всички произтичащи от това последици.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, като му се присъдят разноските.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционното решение, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

От НА№82/22.03.19г се установи, че въззиваемия е собственик по силата на замяна на 140/351 ид.ч. от ПИ№***, подробно описан(вж.НА№82/22.03.19г).По тези въпроси не се спори, както и че останалите идеални части от въпросния поземлен имот са притежание на въззивното дружество.

С предварителния договор от 12.09.19г въззиваемия поема задължението до 20.12.19г да продаде така притежаваните от него идеални части от горния имот на В.Ковачев при подробно уговорените условия.При подписването на предварителния договор бъдещият купувач платил първа вноска от 7 500лв, която страните приели за задатък по см. на чл.93 ЗЗД(чл.2.1.1 и чл.2.4).В чл.5 въззиваемия декларирал редица обстоятелства, сред които: че няма съдебни и/или извънсъдебни претенции на трети лица върху имота, вписани искови молби(чл.5.1.2); няма вписани висящи съдебни процедури по отношение на имота(чл.5.1.5).

С чл.5.2 страните по предварителния договор са постигнали съгласие, че при наличието на обстоятелства по чл.5.1 продавача дължи на купувача връщане на платения задатък в двоен размер и неустойка в размер на задатъка.

Отделно с чл.8 са уговорили, че при неизпълнение задълженията по чл.3 и чл.5 и/или някоя от дадените декларации по повод имота се окаже неистинска и/или не съответства на фактическата и правната обстановка към датата на покупко-продажбата, продавача връща задатъка в двоен размер, като в този случай на купувача е признато правото да развали настоящия договор и да претендира уговорените в чл.5.2 неустойки.

Безспорно е също, че на 09.12.19г въззиваемия получил от РРС преписи от искова молба на въззивното дружество по гр.д.№1038/19, предявена срещу него и праводателят му по договора за замяна, с която се претендира изкупуване прехвърлените на въззиваемия идеални части от ПИ, тъй като счита че вместо замяна е сключена покупко-продажба в разрез с чл.33, ал.2 ЗС.

Заради така заведения съдебен спор с подадена на 20.12.19г нотариална покана и връчена на продавача на 30.12.19г, купувача по предварителния договор прави изявление за развалянето му и иска в 3-дневен срок връщане на 2 задатъка в двоен размер и неустойка от 7 500лв.

Видно от представените платежни нареждания от 02.01.20г, въззиваемия превел по сметка на купувача общо 22 500лв, представляваща „връщане на капаро плюс неустойка по предварителен договор“ от 12.09.19г.

При така установеното настоящия състав направи следните правни изводи:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поддържани неизменно в хода процеса, налага извода за неправилно определена от РС правна квалификация на предявените иск. Твърденията на ищеца се свеждат до търсене на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в сочения обем, вследствие заведения исков процес от името на въззивното дружество срещу него и праводателят му, досежно прехвърлените му идеални части от описания поземлен имот.След като иска е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, явно се иска ангажирането на неговата обезпечителна отговорност като възложител на работата на непосредствения причинител на вредата.Според доктрината и константната съдебна практика юридическото лице отговаря и когато не е установен конкретния работник или служител, причинил вредите.Следователно, въпреки използваната правно-техническа терминология в исковата молба, в случая липсва каквото и да е основание за квалифицирането на иска по чл.45 ЗЗД. Напротив, изтъкнатите правопораждащи факти, тяхното съдържание и субектите на правоотношението, очертани в обстоятелствената част и петитума, обосновават правната квалификация по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД(вж. т.10 от ППВС №7/59г;т.2 от ППВС №17/63г; т.3 от ППВС №4/75г;Р№94/21.07.11г по гр. д. №537/10г,ІV ГО; Р№100/16.02.10г по гр. д.№696/09г, ІІІ ГО;Р5/06.06.11г по гр.д.№47/10г, ІІІ ГО на ВКС и др.).

Уважаването на така предявеният иск по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД предполага кумулативното наличие на причинени на увредения вреди, в резултат на противоправно поведение на лице при или по повод изпълнението на възложена му от ответното дружество работата и то да има вина за причинените вреди.

От събраните доказателства не се установи противоправно деяние от лице, комуто ответното дружество е възложило изготвянето, депозирането 3 пред РРС и вписването на искова молба срещу въззиваемия по гр.д.

№1038/19г, с оглед защита на неговите права по реда на чл.33, ал.2 ЗС.Предявяването на иск винаги е правомерно действие, защото носителя на правото на иск е суверенен в преценката си дали, кога и доколко да го упражни. Единствено злоупотребата по см. на чл.3 ГПК с това право е противоправна.Тя обаче е налице когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други(по арг. на чл.57, ал.2 Конституцията) или в противоречие с интересите на обществото(по арг. на чл.8, ал.2 ЗЗД).В случая данни в тази насока липсват.Търсенето от въззивното дружество защита в сочения исков процес срещу ответника само по себе си не е достатъчно, за да обоснова ищцовата теза в настоящия спор.Това е така понеже упражняването на материално или процесуална право по начало е конституционно гарантирано и е правомерно.Освен това, по силата на чл.3 ГПК страните са длъжни да ги упражняват добросъвестно и съобразно правилата на добрите нрави, а съда дължи защита по всеки предявен иск.По делото обаче не се доказа накърняването на така възведените правила и принципи от представител на ЕООД.

В този контекст настоящия състав намира, че не е налице злоупотреба с каквито и да е права от страна на въззивното дружество при иницииране на гр.д.№1038/19г срещу ищеца, след като не се опроверга че са упражнени със съзнанието за съществуването на предявените права.Наличието на съсобственически отношения между жалбоподателя и изщцовия праводател, ведно с последвалата прехвърлителна сделка(вж.НА№82/19г), допълнително опровергават ищцовата теза и аргументират в нужната степен така направените изводи.

В случая е ирелевантно дали предявените в гр.д.№1038/19г от въззивното дружество права обективно съществуват и дали така предприетата защита е адекватна, неоснователна или недопустима, дали е налице грешка и дали тя е извинителна. Отсъствието на данни за окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт, респ. за неговия резултат, не променят горните изводи, понеже отговорността за вреди от предявяването на недопустим или неоснователен иск(при отсъствието на данни за злоупотреба с право), се изчерпва с възлагането на разноските.В тази насока е и константата съдебна практика, споделяна от настоящия състав(вж.

4

Р1347/18.12.08/5006/07г, ІІ ГО; Р257/14.07.11г по гр.д.№1149/10г, ІV ГО;

Р758/11.02.11г по гр.д.№1243/09г, ІV ГО; 189/20.06.14г по гр.д.№5193/13г, ІV ГО; на ВКС и др.).

Впрдвид изложеното съда намира че липсват основания за ангажиране отговорността на ответната обезпечително гаранционна отговорност по чл.49 ЗЗД, поради недоказаността на недобросъвестни и противопоравни деяния на негови служители, които са злоупотребили от негово име и за негова сметка с процесуални права по подаването на исковата молба и инициирането на гр.д.

№1038/19г пред РРС. Укоримо и противоправно е само превратното и недобросъвестно упражняване на поцесуални права, с цел преднамерено увреждане на чужда права и законни интереси, не и добросъвестнот упражнените с убеждението че съществуват.Доказателства(а и твърдения) в тази насока липсват.

По делото не се установиха и останалите предпоставки от сложния фактически състав на чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. Предявеният и вписан от жалбоподателя иск по чл.33, ал.2 ЗС няма нито пряко, нито косвено отношение към сключения предварителен договор и уговорките досежно задатъка и неустойките.В случая следва да се има предвид, че посочените в чл.5.1.2 и чл.5.1.5 обстоятелства са декларирани при сключването на предварителния договор, когато не се спори, че са съответствали на обективната действителност.Липсва житейска и правна логика въпросните декларации да се отнесат към датата на изготвяне(20.12.19г),респ. връчване на нотариалната покана на ищеца(30.12.19г), тъй като действително се касае за бъдещи несигурни събития, които е невъзможно да предвиди при сключването на предварителния договор, още по-малко да гарантира актуалността на декларацията към момента на сключване на окончателния(вж.чл.8).Това поставя под съмнение неизправността на продавача и въобще наличието на предпоставките за разваляне на сочените основания. Развалянето на договорите е допустимо само когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Инициирания процес по гр.д.№1038/19г пред РРС и вписването на исковата молба към момента на сключването на окончателния договор(20.12.19г-чл.2.6) само по себе си не препятства сключването на последния, поради което не съставлява самостоятелно основание за развалянето на предварителния. Напротив, напълно преодолима пречка е и 5 купувача разполага с други правни средства за защита, с оглед сключването на окончателния договор.Аналогично е положението и с обстоятелството,че предмет на обещаната продажба са идеални части на ищеца, за чиято продажбата е налице специална законова регламентация(чл.33 ЗС), която допълнително усложнява финализирането на окончателната сделка(така Опр№675/26.07.13г по т.д.№1048/13г, І ТО на ВКС и др.).

В този контекст, дори развалянето на предварителния договор да се счете за факт, платените по него суми от ищеца на купувача, възлизащи общо на 22 500лв(вж. платежните нареждания) не могат да се счетат за пряка и непосредствена последица от поведението на ответното дружество.

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалния и процесуален закон, която налага цялостната отмяна на атакувания акт като неправилен и вместо това предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.Първоинстанционния съд не се е отклонил от обстоятелствената част на исковата молба при изследване на твърденията на страните въз основа на събрания доказателствен материал, поради което неправилната квалификация в случая води до нарушаване на материалния и процесуалният закон, а не до недопустимост на произнасянето(вж.Р482/01.06.04г на ВКС,ІІІ ГО;Р323/30.04.04г на ВКС, ІІ ГО и др.).

Недоказани са доводите на въззивника за съставяне предварителния договор за целите на настоящия процес.Представената нотариална покана от 20.12.19г е факта, установяващ по несъмнен начин предхождащото съставяне на предварителния договор и възпроизвеждаща част от съдържанието му по см. на чл.181, ал.1 ГПК.Ето защо дори датата на сключването му(12.09.19г) да се приеме за недостоверна, то съществуването му в правния мир към 20.12.19г е установено по убедителен начин, което опровергава въззивните твърдения за нарочното му съставяне за нуждите на разглежданото дело.