Решение № 121 от 28.11.2023, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 109/2023
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1, т.1 · Закон за водите
- чл.48, ал.1, т.1 · Закон за водите
- чл.48, ал.1, т.11 · Закон за водите
- чл.53, ал.1 · Закон за водите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
Номер година
28.11.2023 град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският административен съд състав
На
01.11.2023 година
В публично заседание и следния състав:
Председател:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
Членове:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
Секретар
Мелиха Халил
Прокурор
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура -
Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов
Кас. Адм. Нак.
Дело номер
109 по описа за
2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
„Национална електрическа компания” ЕАД /„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор М. Г., подадена чрез процесуален представител – ст.юрк. К. К., против
Решение №129 от 02.06.2023 год., постановено по АНД
№332/2023 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено наказателно постановление №40 от 15.03.2023 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР“/ - град Пловдив.Касаторът заявява в жалбата, че счита решението за неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон (в широк смисъл) и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и правна обстановка и доказателства по делото, довели до погрешни правни и логични съдебни изводи.
На първо място твърди, че в постановеното съдебно решение (стр.4) първоинстанционният съд правилно установил, така като касаторът твърдял и в съдебното заседание, проведено на 02.05.2023 год., че „санкцията неправилно е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй като там се предвиждала отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона.“, на съдът, вместо да отмени като неправилно и незакосъобразно НП № 40 от 15.03.2023 год., го изменил и то също незаконосъобразно. Касаторът счита, че освен, че неправилно БД „ИБР“ - град Пловдив е наложила имуществена санкция на „НЕК“ ЕАД, въпреки установеното несъответствието между описаното и твърдяно нарушение и санкционната норма на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, но че и от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установило „НЕК“ ЕАД да е извършило нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по Закона за водите. Сочи, че от зададения на свидетеля въпрос в проведеното на 02.05.2023 год. съдебно заседание, дали при проверката е установено, какви са били обемът и котата на яз.„***“ към началото на м.декември 2022 год. - 12.12.2022 год., когато НЕК е следвало да поддържа определени обеми вода и кота на яз.„***“, се установило, че такава проверка не е извършена. Според касатора, така останал неизяснен въпросът, дали още на 12.12.2022 год. обемът на язовира е бил под 248.445 млн.куб.м., отговарящ на кота 305.09, като смчита, че този въпрос е важен и липсата на установена информация за обема и котата на яз.„***“ към 12.12.2022 год. не давала възможност с категоричност да се твърди, че „НЕК“ ЕАД към 29.12.2022 год. не е изпълнил разпоредбите на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от ЗВ, т.е. възможно било още към началото на м. декември 2022 год. котата и обема на язовира да са били под 248.445 млн.куб.м. и под кота 305.09. Касаторът твърди, че въпреки горното, Районен съд - Кърджали изцяло необосновано и неправилно преквалифицирал нарушената правна норма по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и санкционната норма по чл.200, ал. 1, т.43 от ЗВ и наложил ново наказание на „НЕК“ ЕАД, макар че горния въпрос останал неизяснен. Касаторът заявява, че продължава да поддържа изразеното в първоинстанционната жалба, както и в съдебното заседание от 02.05.2023 год., че „НЕК“ ЕАД не е извършило нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по ЗВ и поради постановеното съдебно решение следвало да се отмени, което да доведе до отмяна на и на наказателно постановление (НП) №40 от 15.03.2023 година.
На следващо място касаторът твърди, че неправилно съдът, в условие на алтернативност, не е приел аргументите, че констатациите на наказващия орган могат и следват да се определят и като маловажен случай и че в тази връзка е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Заявява, че не е съгласен с изводите на съда, че „процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба от ЗВ. Освен това, за съставомерността на деянието вредни последици не са необходими, а и конкретно извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.“. Сочи, че съгласно легалната дефиниция на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания, не се установило да има каквито и да е било вредни последици от приписаното на „НЕК“ ЕАД нарушение - нито за околната среда, нито за изграждалите магистралния водопровод са настъпили вреди и такива не се твърдяли както от БД „ИБР“, така и от съда. Поради това счита, че ако се приеме, че има нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.3 от Закона за водите, то на основание чл.28 от ЗАНН, нито административнонаказващият орган, нито съдът е следвало да налага наказание или да намаля наложеното, а наложеното на „НЕК“ ЕАД с НП №40 се явявало незаконосъобразно и подлежало на отмяна от съда. На същото основание в условие на алтернативност, касаторът моли настоящата инстанция да отмени и намаленото наказание с обжалваното съдебно решение.
На следващо място касаторът счита и изразява пред настоящата инстанция твърдение, че постановеното съдебно решение, с което се преквалифицира нарушената правна норма, ограничава правото на защита на „НЕК“ ЕАД и това също се явявало основание за отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление. По отношение частта от решението, с която на БД „ИБР“ са присъдени 100 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, касаторът сочи, че въпреки констатациите на съда, че „санкцията неправилно е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, тъй като там се предвижда отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона, на БД „ИБР“ са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът сочи, че в съдебното заседание ясно и недвусмислено заявил (на стр.2 от решението също било посочено), че НП №40 е незаконосъобразно и защото има несъответствие между описаното и твърдяно нарушение и санкционната норма на чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ. Сочи, че процесуалният представител на БД „ИБР“ твърдял обратното и защитавал тезата за правилност и законосъобразност на НП №40 от 15.03.2023 год. Поради това моли съда да отмени решението и в тази му част и да присъди на „НЕК“ ЕАД претендираното в съдебното заседание от 02.05.2023 год. юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът моли в жалбата, след като настоящата инстанция прецени в съвкупност всички изложени доводи, възражения и събраните по делото доказателства, да отмени Решение №129 от 02.06.2023 год. по АНД №332/2023 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изрично моли съдът да отмени решението, както в частта, в която е изменено НП №40 от 15.03.2023 год., така и в частта, с която „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати 100 лева разноски по делото на ответната страна. Моли освен това, съдът да постанови решение по същество, с което да отмени и издаденото от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ НП №40 от 15.03.2023 год., а алтернативно, ако счете, че съдебното решение не страда от съществени пороци, водещи до неговата цялостна отмяна, да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, съгласно предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като моли да се дадат указания, за правилното прилагане на закона.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. К. К., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да отмени и процесното наказателно постановление.
Ответникът по касация – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - юрк. М. Х., която оспорва касационната жалба и счита, че същата е неоснователна. Счита, че не са налице касационните основания, предвидени в чл.348 от НПК, за отмяна на обжалваното решение, като сочи, че по делото, по безспорен начин се установили нарушителят, нарушението, извършването на нарушенията и условията, при които то е извършено и че тези обстоятелства се доказват от събраните по делото гласни и писмени доказателства. По отношение на изложените в жалбата твърдения, счита, че същите са изцяло неоснователни, необосновани и не кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка и те били обсъдени подробно в мотивите на Районен съд – Кърджали. Счита, че са неоснователни и твърденията на касатора, че не било установено „НЕК” ЕАД да е извършило нарушение на забрани или неизпълнение на задълженията си по Закона за водите, като сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че „НЕК” ЕАД действително е извършил нарушение по ЗВ, тъй като през месец декември 2022 год. поддържа завирен обем в язовир „***“ под зададения минимален контролен обем, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите. По отношение на твърдението, че постановеното съдебно решение, с което се преквалифицира нарушената правна норма, ограничавала правото на защита на „НЕК” ЕАД, намира, че следва да се отбележи, че въззивният съд разполага с пълни правомощия, съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, за преквалифициране на административното нарушение, без да се налага изменение на фактическата обстановка. Счита, че правилно е посочено в решението на районния съд, че прецизирането на цифровата квалификация не е в състояние да въведе до ограничение правото на защита на нарушителя, тъй като той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. По повод твърденията в касационната жалба, касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН, намира, че следва да се има предвид, че в настоящия случай се касае за формално по характера си нарушение, като сочи, че формални са нарушенията на т.нар. „прости извършвания”, при които с факта на установяването им законодателят презумира настъпването на неблагоприятни за установени обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция и че поради това, при формалните административни нарушения е невъзможно да се прави преценка относно липсата или незначителността на вредните последици. Счита също така, че правилно Районен съд – Кърджали е присъдил разноски на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, тъй като наказателното постановление не е отменено, а само е изменено. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли изцяло касационната жалба и да остави в сила Решение №129 от 02.06.2023 год., постановено по АНД №332/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали.