Решение № 2300 от 08.12.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3578/2022
- Вид
- Решение № 2300
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 206 · Закон за горите
- чл. 206, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 270 · Закон за горите
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 2300 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330203578 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М. П. срещу Наказателно постановление № 86 от 20.04.2022 г., издадено от *** М.Х.Д. – ***, с което на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ. бр. 11 от 07.02.2012 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди да не е годен субект на вмененото й във вина административно нарушение, тъй като да не е нито собственик, нито ползвател на обекта, за който се води електронният регистър по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Взема становище направената от наказващия орган правна квалификация на деянието да е непълна, което да е ограничило правото й на защита. Твърди още да са допуснати пороци при описанието на нарушението, изразили се в липса на описано изпълнително деяние. Поддържа наказващият орган да е допуснал съществено процесуално нарушение и като не е изложил нарочни мотиви защо е отказал да приеме извършеното деяние за маловажен случай на административно нарушение.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище с вх. № 51836/24.06.2022 г. твърди фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на 1 нарушението от страна на жалбоподателката да е доказано по делото. Оспорва възраженията по жалбата като неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от *** З. М., която поддържа наказателното постановление и предлага на съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т. И. Ч., спрямо която е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 12.06.2022 г., установено от разписката на лист 16 от делото, жалбата е подадена чрез Регионална дирекция по горите – Пловдив на 22.06.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Дружеството „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК: 203110960 притежавало обект, в който постъпвала, преработвала се и от който се експедирала дървесина, представляващ „Открит склад и площадка за преработка и търговия на дървен материал“, като обектът се намирал в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 17. Същият бил регистриран в регистъра по чл. 210 ал. 1 от ЗГ и за обекта се водил електронен дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ за постъпилата, преработената и експедираната дървесина.
На 30.09.2020 г. бил сключен трудов договор № 264 от същата дата между „Маркони Груп Лес“ ЕООД като работодател и жалбоподателката Т.
И. Ч. като ***. Последната постъпила на работа на 01.10.2020 г., когато й бил връчен и екземпляр от длъжностната й характеристика. Съгласно задълженията за длъжността й жалбоподателката Ч. била оправомощена и издавала превозните билети, които трябвало да бъдат издавани от собственика на обекта, и ги вписвала в електронния регистър.
На 16.02.2022 г. в 17:35 часа жалбоподателката Ч. издала превозен билет № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE за експедирането от обекта на дървесина от дървесен вид бял бор с МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, с водач Й.Д. и получател „Монди Стамболийски“ ЕАД, гр.
Стамболийски.
На 17.02.2022 г. в 13:55 часа жалбоподателката Ч. вписала този превозен билет в електронния регистър по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, воден за обекта в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, въпреки че тогава дървесината, описана в превозния билет, нито постъпвала, нито се експедирала от обекта.
Последният бил оборудван със система за постоянно видеонаблюдение. На 16.02.2022 г. и на 17.02.2022 г. МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № *** не 2 влизали, нито са излизали от обекта.
По повод на публикуван материал на електронната платформа „Защити гората“ за несъответствия в транспортираното количество дървесина по превозни билети с направление „Монди Стамболийски“ ЕАД на свид. Б. Г. Л.
– горски инспектор в РДГ „Пловдив“, било възложено извършването на проверка, в хода на която той установил извършеното нарушение.
На 01.03.2022 г. свид. Л. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 002518 срещу жалбоподателката Ч., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. Г. Л.. От тях се установяват датите на издаването и на вписването в регистъра на превозния билет с № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE, получателят на експедираната с него дървесина – „Монди Стамболийски“ ЕАД, обстоятелството, че жалбоподателката Ч. е служител на дружеството - собственик на обекта, за който се води електронният дневник по чл. 206, ал. 1 т. 1 от ЗГ /„Маркони Груп Лес“ ЕООД/, както и служебните й задължения по издаване и вписване на превозните билети. От свидетелските показания се изясняват и обстоятелствата, които свидетелят Л. е установил след извършената проверка на видеонаблюдението в обекта. В тази връзка изяснява се, че то не е прекъсвало и записите са били проверени в пълнота, като свидетелят посочва, че за целия период от 16 до 17.02.2022 г. превозното средство с рег. № *** и ремаркето с рег. № *** нито са влизали, нито са излизали от обекта.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие като изключително подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят, без да се служи с бележки, възпроизвежда датите на събитията, направленията на движение на превозното средство и дори регистрационните номера на влекача и ремаркето, което доказва неговите ясни и подробни възприятия за интересуващите делото събития. Показанията получават вяра и тъй като са проверени и намират изцяло подкрепа в събраните писмени доказателства.
От трудов договор № 264 от 30.09.2020 г., сключен между Т. И. Ч. като ***/*** и „Маркони Груп Лес“ ЕООД като работодател, се установява, че жалбоподателката Ч. е наета на длъжността ***, считано от 01.10.2020 г. при безсрочен договор, както и че е постъпила на работа на 01.10.2020 г.
От длъжностна характеристика за длъжността *** с код по НКПД: *** се изяснява, че основните задължения на длъжността включват „издаване на 3 превозни билети през системата на ИАГ“, както и че екземпляр от характеристиката е връчен на жалбоподателката на 01.10.2020 г.
От превозен билет № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE (лист 15 от делото) се установява, че същият е издаден на 16.02.2022 г. в 17:35:35 часа за превоз на дървесина от дървесен вид бял бор с МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, с водач Д. и направление гр. Стамболийски.
От извадка от електронния дневник на „Маркони Лес Груп“ ЕООД (лист 36 от делото) се изяснява, че превозен билет
№
10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE е вписан в дневника на обекта на 17.02.2022 г. в 13:55 часа.
От Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните (лист 14 от делото) се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице и в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на надлежна правна квалификация на деянието. Така формулирано, то изначално е негодно да обоснове основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с решението си съдът може да измени акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Следователно възражението, в случай че бъде намерено за основателно от съда, би могло да има за резултат изменение на наказателното постановление и преквалифициране на изпълнителното деяние в съответствие и със задължителните указания по приложението на процесуалния закон с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Жалбоподателят твърди, че се позовава на константна съдебна практика, но доколкото позоваването е общо и неконкретизирано, съдът приема, че се касае за практика, постановена преди 4 влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). В процесния случай обаче съдът приема, че не са налице основания да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнителното деяние, тъй като то правилно е подведено под съответната на установените факти правна квалификация по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Именно с посочената разпоредба е регламентирано материалноправното задължение и момента на изпълнението му за вписване в електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ на превозния билет.
Жалбоподателят възразява да е било необходимо да се направи привръзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Последната гласи, че собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Следователно с посочената разпоредба се регламентира различно мартериалноправното задължение от това, за чието неизпълнение е санкционирана жалбоподателката.
Извършването на привръзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ не е необходимо, за да може жалбоподателят да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност от правна страна, нито за да организира защитата си.
Напротив, такава привръзка би могла да бъде повод за релевиране на нови възражения за това да е налице противоречие във волята на наказващия орган за неизпълнението на какво точно материалноправно задължение е наложено наказанието. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. съдържа конкретно правило за поведение и дава в пълнота правната регламентация относно момента на вписване на превозните билети от страна на задължените лица.
Разпечатката съдържа 46 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b68fa88-1768-4d95-a7f4-40e789a30316