Определение № 139 от 07.02.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 355/2023
- Вид
- Определение № 139
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 09.08.2025
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Александра Нанова
Цитирани разпоредби
- чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139 гр. Монтана, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Таня Живкова
Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20231600500355 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по частна жалба на
М.М. чрез процесуалния представител против Определение от 24.02.2023г. за отказ за спиране на производството по гр.д. 1946/2023 г. по описа на Районен съд Видин.
В частната жалба се твърди,че определението е неправилно, като се излагат съображения,че в случая е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК предвид наличие на друго производство – гр.дело 374/1999 г.,втора фаза на делба за ликвидиране на съсобственост между М. М. и неговия баща.Предвид горното моли съда да отмени определението и да спре производството по настоящото дело.С молба от 16.01.2025г. са развити тези твърдения,като се поддържа,че производството по гр.дело № 1946/23г. е и недопустимо.
По частната жалба е постъпил отговор от Н. К.,В. М. И Д.М.,които чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения.
Съдът,като след като обсъди доводите на във връзка с доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е НЕДОПУСТИМА .
Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби при две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Безспорно е,че обжалваното определение не е от категорията на преграждащите производството определение. Определенията и разпорежданията, които преграждат понататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година , постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита 1 на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора.
Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер, макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. За разлика от него определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото./ Определение №382/12.09.2019 по дело №1738/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./
Атакуваното определение не попада и във втората хипотеза-липсва изрична законова разпоредба за обжалване на същото.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Съответно следва да бъде прекратено и производството по вчгр.дело № 355/2023г. по описа на МОС.
При така изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. М. чрез процесуалния представител против Определение от 24.02.2023г. за отказ за спиране на производството по гр.д. 1946/2023 г. по описа на Районен съд Видин като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧГД № 355/2023г. по описа на МОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2