Определение № 1891 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1891 гр. София, 25.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна К.а като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900923 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. В. против решение № 267/07.11.2025г. по т.д.№ 398/2025г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 271/27.06.2025г. по т.д.№ 520/2024г. на Окръжен съд Варна. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора против „Банка ДСК„ ЕАД иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че в негова полза, като правоприемник на „ОТП Факторинг България„ ЕАД, не съществува изпълняемо право срещу ищеца, поради изтекла погасителна давност, за сума от 20 457,80 евро, представляваща сбор от: главница по споразумение от 23.03.2011г. за обединяване на договор за стандартен кредит

№

15573392/14.05.2008г.,договор за стандартен кредит

№

1090531188/11.11.2005г. и договор за кредит овърдрафт

№

10953153/11.11.2005г.; 2 801,37 евро - договорна лихва за периода 05.05.2011г.

– 03.08.2012г.; 541,30 евро - наказателна лихва за просрочена главница, за периода 10.07.2012г. - 03.08.2012г., за които вземания са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11 248/2012г. по описа на Варненски районен съд и е образувано изпълнително дело № 224/2012г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 КЧСИ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроиводствените правила от въззивния съд, който не е изложил мотиви по доводите на страната – въззивник, в нарушение на чл.

269, пр. второ ГПК. Неправилно, според касатора, въззивният съд е приел, че е ограничен в произнасянето си до доводите на страната в оспорване частното правоприемство между ответника и „ОТП Факторинг България„ ЕАД и до института на погасителната давност. Така съдът е отказал да се произнесе по изричното възражение на касатора за нищожност на договора за 1 цесия между банката и „ОТП Факторинг България„ ЕАД от 22.11.2012г., отделно от служебното си задължение да се произнесе по нищожността на договор – предмет на спора, с който е сезиран. Насетне в касационната жалба са изброени в 15 пункта въззивните доводи на страната, по които се твърди липса на мотиви във въззивния акт.

Ответната страна - „Банка ДСК„ ЕАД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че първият въпрос е формулиран абстрактно и без връзка с предмета на спора, а вторият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с формирана задължителна и цитираната казуална практика на касационна инстанция, зачитайки формирана между страните сила на пресъдено нещо по предходен спор.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът В. В. е предявил против „Банка ДСК„ ЕАД обективно съединени искове, за част от които производството е последващо прекратено, с влезли в сила определения. Делото е останало висящо по иск с правно основание чл.

439 ГПК. Ищецът твърди, че срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, в полза на кредитора „Банка ДСК„ ЕАД и по издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 21.08.2012г. е образувано изп. дело № 224/2012г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 КЧСИ, с взискател банката. Вземанията й, обаче, са прехвърлени на „ОТП Факторинг България„ ЕАД с договор за цесия от 22.11.2012г. и дружеството е конституирано на мястото на банката, като взискател в изпълнителното производство. Ищецът се позовава на липса на клауза в договора за цесия, с която цесионерът приема всички, извършени в полза на банката – цедент и първоначален взискател, изпълнителни действия и ще се ползва от тях.

Насетне ищецът навежда съображения, че заповедта за незабавно изпълнение не е стабилизирана, тъй като банката - единствено легитимирана да предяви иска по чл. 422 ГПК / заведен от цесионера „ОТП Факторинг България„ ЕАД /, не е сторила това след подаденото от ищеца възражение по чл. 414 ГПК.

Предвид това, издадената заповед и изпълнителен лист въз основа същата, според ищеца, е следвало да бъдат обезсилени. Ищецът навежда и довод, че договора за цесия е нищожен, тъй като банката е цедирала вземанията си към В., произтичащи от сключени със същия договори за кредит, в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като възможност за прехвърляне на вземанията в полза на трети лица не е изрично предвидена в договорите, респ. в споразумението за обединяване на кредити. Споразумението от 23.03.2011г. за обединяване на кредити / стандартни кредити и кредит овърдрафт / според ищеца има характеристиката на договор за потребителски кредит и спрямо същото са приложими разпоредбите на ЗПК. В евентуалност се твърди, че вземанията по договорите за кредит са погасени чрез плащане по силата на сключени, в 2 обезпечаване на кредитите, застрахователни договори и към момента на споразумението за обединяване на кредити ищецът не е имал задължения към банката. Твърди се и изтекла погасителна давност за вземанията, без изложени конкретни съображения. Останалите твърдения не са обект на касационни доводи на страната за неправилност на въззивното решение.

Исковата молба е оставена без движение, с указание до ищеца да конкретизира обстоятелствата по иска си по реда на чл. 439 ГПК, като съобрази, че същите следва да се основават на настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти. Уточнението от 07.11.2024г. отново не навежда такива.

Ответникът „Банка ДСК„ ЕАД е оспорил исковете. Позовал се е на влязло в сила решение по т.д.№ 173/2015г. на Апелативен съд – Варна, частично отменило и частично потвърдило решение по т.д.№ 2272/2013г. на Варненски окръжен съд, като краен резултат по което са приети за установени, по реда на чл. 422 ГПК, процесните вземания на основание споразумението за обединяване на кредити от 23.03.2011г. , в отношенията между „ОТП Факторинг България„ ЕАД, в качеството на кредитор и В. В., в качеството на длъжник. Акцентира се на обстоятелството,че в производството по това дело е разгледано възражението на ищеца за недействителност на споразумението от 23.03.2011г., като съдържащо неравноправни клаузи срещу потребител, съответно е формирана СПН относно действителността му, а с влизането му в сила / с определението на ВКС № 390/01.11.2016г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/ е стабилизирана заповедта за незабавно изпълнение, издадена в полза на „Банка ДСК„ЕАД, последващо издаването цедирала вземанията си на „ОТП Факторинг България„ ЕАД.

Ответникът твърди прекъсване на погасителната давност с изпълнителни действия, считано от 2013г. - ежемесечно изпълнение върху вземане от пенсия на длъжника, въз основа на наложен през март 2013 г. запор.

С определение

№

1526/14.11.2024г. и

№

6/03.01.2025г., първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения установителен иск за нищожност на споразумението за обединяване на договори за кредит от 23.03.2011г., поради формирана сила на пресъдено нещо по предмета на спора с решение по т.д. 173/2015 г. на Апелативен съд – Варна, с което е упражнен инстанционен контрол върху решение по т.д.№ 2272/2013 г. на Окръжен съд - Варна , влязло в сила с недопускане на касационното му обжалване от ВКС, с определение № 390/01.11.2016 г. по гр.д. № 50371/2016г.. Прекратителното определение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила .

С определение № 6/03.01.2025г. първоинстанционният съд е прекратил производството и в частта, по приет за предявен като самостоятелен, иск за установяване в отношенията между страните, че не съществува изпълняемо право на ответника спрямо ищеца, с предмет вземанията по исковата молба, поради тяхното погасяване от трето лице – застраховател. И това определение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

С решението по т.д.№ 173/2015г. на Варненски апелативен съд, след 3 частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение по т.д.№ 2272/2013г. на Варненски окръжен съд, като краен резултат е прието за установено, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че в полза на цесионера „ОТП Факторинг„ ЕАД съществува вземане спрямо В. М.

В. , по издадена в полза на цедента - „Банка ДСК„ ЕАД заповед за незабавно изпълнение № 6055/2012г. по ч.гр.д.№ 11 248/2012г. на Варненски районен съд, в размер на 20 457,08 евро, от която сума 17 114,41 евро - непогасена главница, 2 801,37 евро – договорна лихва за периода 15.05.2012г. 03.08.2012г., 541,30 евро - наказателна лихва за просрочена главница, за периода 10.07.2012 г.- 03.08.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 03.08.2012г. до окончателно изплащане на задължението.

Вземанията са прехвърлени от банката на „ОТП Факторинг България„ ЕАД с договор за цесия от 22.11.2012г..

Налице е последващо така постановеното решение правоприемство между цесионера „ОТП Факторинг България„ ЕАД и цедента „Банка ДСК„ ЕАД .Чрез преобразуване чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД , вписано на 25.05.2023г. в ТРРЮЛНЦ, е прекратена правосубектността на „ОТП Факторинг България„ЕАД и дружеството е заличено в търговския регистър.

Първоинстанционният съд е съобразил, че като последица от универсално правоприемство в хода на изпълнителното производство преобразуване чрез вливане на „ОТП Факторинг България „ЕАД в „ Банка ДСК“ ЕАД - същото продължава с участието на приобретателя – чл. 227 ГПК.

Встъпването е ex lege, поради което не е необходимо специално изявление на приобретателя, за конституиране в производството. Не е необходимо и нарочно уведомяване на длъжника за встъпването, тъй като се касае за публично оповестени / в ТРРЮЛНЦ / обстоятелства. С тези съображения са отхвърлени като неоснователни доводите на ищеца за липса на материалноправна легитимация на банката, като взискател. Съдът е посочил, че с преждепосоченото решение по чл. 422 ГПК е стабилизирана заповедта за незабавно изпълнение спрямо ищеца – на 01.11.2016г.. Изпълнителното дело е образувано на 02.10.2012г.,от банката, като кредитор по заповедта за незабавно изпълнение и предходно на цесията, при действието на ППВС № 3/1980г. . Съгласно приетото в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - до 26.06.2015г...На 15.01.2013г. е наложен запор върху вземания от пенсия на ищеца и след 26.06.2015г., от който момент следва да се зачита изтичане на погасителна давност при висящ изпълнителен процес, същата е прекъсвана ежемесечно - с удръжки от пенсията на ищеца / до 09.04.2025г. вкл. съгласно представено по делото удостоверение от ЧСИ /. Тези помесечни удръжки удовлетворяват изискването за приложен изпълнителен способ, прекъсващ давността, съгласно приетото в ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че въззивните доводи са сведени до правилността му касателно приложимите норми относно правоприемството в изпълнителното производство и погасяването на вземанията по давност. Съдът е приел, че с 4 оглед влезлите в сила прекратителни определения на първоинстанционния съд, предмет на спора е останал единствено иска по чл. 439 ГПК, за отричане съществуващо в полза на ответника изпълняемо право с предмет вземанията по издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение, поради изтекла погасителна давност. Изложил е обстойни съображения относно оспорената материално-правна легитимация на ответника, в аспект на универсалното правоприемство, настъпило ex lege - преобразуване на „ОТП Факторинг България„ ЕАД , чрез вливане в „Банка ДСК„ЕАД, по реда на Глава ХVІ, раздел ІІ ТЗ. Предходното качество взискател на „ОТП Факторинг България“ЕАД, конституиран в изпълнителното производство, на основание договор за цесия на вземанията с „Банка ДСК „ЕАД, съдът е обосновал с чл.