Решение № 41 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от В. К. П., ЕГН ********** и М. Л. П., ЕГН **********, конституирани в хода на процеса по чл. 227 ГПК наследници по закон на починалия първоначален ищец Л. С. П., ЕГН **********, срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили за починалото лице вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 08.07.2024г. в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в посока изхода на града, от водач Т. П. Т., ЕГН **********, на лек автомобил „**** **“ рег. № ****, собственост на „Реквием“ ООД, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, както следва: за заплащане на следните суми: 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания и 4 607.68 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество за събитието – 09.08.2024г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2024 г. в гр. Варна, на бул.

„Владислав Варненчик“, в посока изхода на града, е реализирана самокатастрофа от водача на л.а. „**** **“ рег. № ****, управляван от Т. П. Т., с твърдения за несъобразяване на скоростта на движение от страна на водача с пътните и атмосферните условия към момента на ПТП, поради което 1 последният загубил контрол върху автомобила и излязъл вдясно по посоката си на движение и се ударил в пътен знак и крайпътно дърво. За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 837/08.07.2024 г., а впоследствие било образувано ДП № 242/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 9715/2024 по описа на РП – Варна, което било прекратено с постановление от 03.02.2025г. След ПТП пострадалият бил транспортиран от екип на ЦМСП до спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където била поставена диагноза: счупване на горния край на раменната кост (хумерус) и придружаваща диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътрешночерепна травма и счупване на долния край на лъчевата кост. На 08.07.2024 г. пострадалият бил приет в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и била поставена окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито вдясно и счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вляво. На 22.07.2024 г. потърпевшият бил подложен на оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус вдясно и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна вляво, извършена под обща анестезия. Извършен бил лаваж, послоен шев и била поставена стерилна превръзка с имобилизация с ортеза.

Извършена била открита репозиция под рентгенов контрол и фиксация на ляв радиус посредством 4 броя К игли, след което била поставена гипсова имобилизация. На 01.08.2024 г. първоначалният ищец бил изписан от лечебното заведение и му били дадени препоръки за смяна на превръзките през 2-3 дни и сваляне на конци на 14 следоперативен ден. Предписана била и рехабилитация на засегнатите части. След изписването на пострадалия от болницата същият имал нужда от чужда помощ при задоволяване на битовите си потребности. Изпитвал силни болки и към датата на подаване на исковата молба. Състоянието му продиктувало нуждата от закупуване на специално легло. Уврежданията се отразили негативно на всекидневието на пострадалия.

Във връзка с претърпените телесни повреди били закупени и препоръчаните от медицинските лица специално легло, двулицев матрак за болнично легло, непромокаем калъф за матрак с цип, андидекубитален дюшек с компресор и било наето болнично легло, за което са представени фактури по делото.

Поради изложеното счита, че обезщетенията за претърпените неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат определени при спазване на принципа за справедливост, като бъдат уважени претенциите в предявените размери.

Искането е за уважаване на исковете при вземане предвид финансовата обстановка в страната и нивото на инфлационните процеси. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се същите и по размер. Не се възприема описаният в исковата молба механизъм на ПТП, доколкото такъв не е установен с влязла в сила присъда. Счита се представеният констативен 2 протокол за официален удостоверителен документ, който обаче не обвързва съда по отношение на описания в него механизъм на ПТП. Оспорва се изключителната вина на водача на л. а. „**** **“ рег. № ****. Твърди се липса на причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените на пострадалия телесни увреждания, с твърдения за съпътстващи заболявания у починалото лице преди настъпване на ПТП. Възразява се срещу интензитета на болките и страданията, описани в исковата молба, както и срещу продължителността на възстановителния период. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносните последици с твърдения, че същият като пътник в процесното МПС не е бил с поставен обезопасителен колан към момента на удара, а вместо това с поставено имитиращо устройство на мястото на същия. Възразява се, че размерът на предявения иск е в противоречие с принципа, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност, се моли за намаляване размера на обезщетението. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, в която оспорват наведените от ответната страна доводи и твърдения за неоснователност на предявените искове, като доразвиват изложеното в първоначалната искова молба. Намират оспорването по основание и размер на исковете за неоснователно. Оспорват възражението за съпричиняване, като поддържат, че по делото няма данни в негова подкрепа.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен писмен отговор.

В открито съдебно заседание се поддържат наведените твърдения и възражения и се претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приложимия закон и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените главни искове са с правно основание чл. 432 КЗ.

Основателността на иск по чл.432 КЗ изисква доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение; настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“; претърпени неимуществени и имуществени вреди в твърдените размери от първоначалния ищец като пряк резултат от поведението на застрахования водач.

Приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са следните обстоятелства: че на 08.07.2024 г., в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в посока изхода на града е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а. „**** **“, рег. № **** при ответното дружество; предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от първоначалния ищец, за която ответното дружество е уведомено на 09.08.2024 г.

3

При безспорност на предявена извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380 КЗ, прекият иск се явява допустим.

Представен е по делото като писмено доказателство и неоспорен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 837/08.07.2024г., в който е посочено, че процесният автомобил, собственост на „Реквием“ ООД, е бил управляван от Т. П. Т., а като пострадало лице е посочен първоначалният ищец Л. С. П..

От приетите по делото акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че Л. С. П. е починал на 11.03.2025г., а негови наследници по закон са конституираните по делото по реда на чл. 227 ГПК съпруга В. К. П. и дъщеря М. Л. П.а – К..

В автотехническата част на приетата и неоспорена от страните експертиза, вещото лице-автоексперт излага следния механизъм на ПТП: на 08.07.2024 г., в светлата част на денонощието, около 10:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в посока изхода на града, настъпила самокатастрофа с л. а. „**** **“ рег. № ****, собственост на „Реквием“ ООД и управляван от Т. П. Т.. ПТП е настъпило при движение на МПС по прав асфалтиран и сух пътен участък, съставен от две насрещни пътни ленти. След напускане вдясно на пътното платно от автомобила, същият се блъска в пътен знак, като формира деформации в предна лява част на купето, след което достига крайпътно дърво, реализира и значителни деформации в предна дясна част, с отместване на предна дясна колонка и таван към мястото за превоз на пасажер при предна дясна седалка. При настъпилото ПТП е увреден пътникът на предна дясна седалка Л. П.. Липсват данни за съприкосновение с друго МПС.

С окончателно прокурорско постановление от 03.02.2025г., образуваното наказателно производство №242/2024г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, пр.пр. №9715/2024г. на РП – Варна, водено за извършено престъпление по процесния случай по чл. 343, ал.1, б. „Б“, предл.2, вр. чл. 342, ал.1 НК, е прекратено по искане на пострадалия на осн. чл.343, ал.2, т.2 НПК.

По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В настоящия процес ответното дружество не е ангажирало доказателства, с които да обори законовата презумпция за вина на делинквента Т. Т., установен с констативен протокол, съставляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК досежно констатираните участници в произшествието и факта, че е установено, че автомобилът, с който е настъпило ПТП към момента на произшествието, е бил с действаща застраховка към ЗК „Лев Инс“.

Т.е., лицето, управлявало автомобила, попада в хипотезата на чл.477, ал.2 КЗ и е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, при което е имало сключена застраховка 4

„гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.

От ангажираните и неоспорени по делото доказателства – медицинска документация, комплексна експертиза и разпит на свидетелите М. К. и Г. А., се установи настъпването на вреди в правната сфера на пострадалия първоначален ищец по делото.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото факти:

Приобщена е по делото епикриза на Л. С. П., издадена от МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, в която е отразена дата на постъпване 08.07.2024г. и дата на изписване 01.08.2024г.; диагноза „счупване на горния край на раменна кост /хумерус/, закрито в дясно и счупване на долния крайна на лъчевата кост, закрито в ляво“. Посочено е, че лицето е имало придружаващи заболявания – инсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия. Посочено е извършването на оперативна интервенция на 22.07.2024г., изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус вдясно; открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна вляво, под обща анестезия; липса на усложнения по време и след оперативната намеса; изписване за амбулаторно лечение с дадени предписания за режим у дома. Последвали контролни прегледи на 15.08.2024 г. и на 29.08.2024 г.