Определение № 684 от 03.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Стара Загора, 03.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501690 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248 и чл.78, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.410, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Д.И.Ф., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от адвокат М.М., член на АК - Стара Загора, с личен Съдебен адрес: гр. С.З., *** Против:

Определение с № 1016 от 20.09.2021г., постановено от Районен съд - гр.

Стара Загора, Гражданско отделение, 8- ми състав, постановено по ч. гр. д.

№1779/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено искането за присъждането на разноските в пълния им размер от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 50 лв. от първоинстанционният съд.

Жалбподателят твърди, че с Определение под № 260104/31.08.2020г. по гр.д. № 5217/2020г., Районен съд - Стара Загора, VIIІ гр. състав на 28.09.2021 г. е получено Определение №1016 от 20.09.2021 г. постановено от Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч. гр. д.

№1779/2021 г. Със съдебния акт уважаемият съдебен състав обезсилва изцяло издадената Заповед с №121 от 21.04.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и осъжда А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да заплати на доверителя му сумата от BGN 50 /петдесет лева/ - разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 275 от ГПК, доверителят му използвал правото си да депозира частна жалба срещу така издаденото Определение № 1016 от 20.09.2021 г., в частта му за разноските. Счита, същият съдебен акт за необоснован и неправилен. Съображенията му са следните:

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че съда се произнася по отношение на претендирания размер на дължимото възнаграждение за извършена адвокатска услуга само ако страна сезира ръководно решаващия орган за 1 това. Въпросното основание в чл. 78, ал. 5 ГПК се свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. В тази връзка са и изложените мотиви в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като А.К.П.З.

ЕООД, с ЕИК *** не е възразила срещу претендирания хонорар в производството и е проявил пасивно поведение, което е довело до прекратяване на последното.

Уважаемият съдебен състав на първостепенният съд, въпреки че е знаел трайно установената и задължителна практика на ВКС, отнасяща се за размера на разноските в граждански производства, се е произнесъл за претендирания размер и за неговата прекомерност, което счита за неправилно и незаконосъобразно.

Ето защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да отмени това определение с № 1016 от 20.09.2021 г. постановено от Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8- ми състав, постановено по ч. гр. д. №1779/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено искането за присъждането на разноските в пълния им размер от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 50 лв. от първоинстанционният съд.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото „А.К.П.З.” ООД, ЕИК:

*** , със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от Я.Б.Я. чрез процесуален представител: юк. Й.М. съдебен адрес за получаване на книжа: град С., ***, тел. *** Относно: Определение № 1016 от 20.09.2021г. по ЧГД № 1779/2021 г. Считат, че частната жалба е неоснователна, и недоказана и че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно Определение.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.2 във връзка с чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Определението си под № 1016 от 20.09.2021 г. постановено от 2

Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч. гр. д. №1779/2021 г. със съдебния си акт съдебният състав е обезсилил изцяло издадената Заповед с №121 от 21.04.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е осъдил А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да заплати на жалбподателя сумата от BGN 50 /петдесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по отношение на претендирания размер на дължимото възнаграждение за извършената адвокатска услуга само ако страната сезира ръководно решаващия орган за това. Въпросното основание в чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. В тази връзка са и изложените мотиви и в т. 3 от Тълкувателно решение под № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като въззиваемата А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** не е възразила срещу претендирания хонорар в производството и е проявила пасивно поведение, което е довело до прекратяване на последното.

Първостепенният съдебен състав, въпреки че знае трайно установената и задължителна практика на ВКС, отнасяща се за размера на разноските в граждански производства, се е произнесъл за претендирания размер и за неговата прекомерност в отрицателен смисъл, което въззивният съд приема за неправилно и незаконосъобразно.

Отделно от горното, съдът счита че съдебният състав от РС-Стара Загора неправилно е разтълкувал нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в нея е предвидено, че се заплаща хонорар не по-малък от 300 /триста лева/, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1. Това е така, защото хонорара се определя по един и същ начин при извършване на защита по производства за обезпечение на бъдещ иск, по издаване на изпълнителен лист, чл. 405 от ГПК и в производства по издаване на заповед за изпълнение. Законодателят не е предвидил в какъв обем е съответната защита, а е предвидил само и единствено какъв е минималният размер на адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят е проявил готовността си да заплати дължимия по Наредба адвокатски хонорар, с цел да докаже, че претендираните от Заявителя пари не се дължат. Трябва да се посочи и че проявеното от страна на заявителя и въззиваем пасивно поведение е преклудирало неговата възможност той да възрази срещу претендирания размер и съответно трябва да се приеме, че той също не смята размерът на възнаграждението за прекомерен.

Не следва да се пропуска и фактът, че частния жалбподател Д.Ф. е получил заповедта за изпълнение, извършил е консултация с адвоката си и последният е изготвил възражението му по чл. 414 от ГПК. Задълженията на 3 адвоката не се простират до изготвянето и депозирането на възражението по чл. 414 от ГПК. Адвокатът следва предварително да запознае клиента с фактическата и правна сложност на казуса, като именно в тази връзка е предвидена и разпоредбата на чл. 7, ал.7 във връзка с ал. 2 от Наредба №1, където се споменава именно за защитата по производства по издаване на заповед за изпълнение, тъй като чрез изготвянето от негова страна на възражението по чл.414 от ГПК и депозирайки го, са извършени достатъчно и същевременно с това и необходимите процесуални действия, за да въздействат на заявителя и да той да се откаже от паричните си претенции към жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Старозагорски окръжен съд възприема следните правни изводи:

На първо място въззивната инстанция следва да отбележи по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение, правилно ответникът и частен жалбподател твърди в частната си жалба, че същото следва да се начислява и присъжда единствено и само съобразно минималния размер по Наредба № 1 на МРАВ на Висшия адвокатски съвет. Освен това действително са налице доказателствата, че адвокатския хонорар от 300 лева е бил надлежно и изцяло заплатен на пълномощника му адв. М.М., като в чл.2 от Договора за правни услуги от 15.07.2021 год. е записано ясно и точно, че полученото възнаграждение в размер на 300,00 лв. Е заплатено изцяло и в брой на адвоката, при самото подписване на същия договор, а именно на датата 15.07.2021 год.

И в заключение въззивният съд следва да отбележи, в конкретния случай първоинстанционният РС-Стара Загора не се е съобразил, както с приложимите по случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката единствено и само касателно определянето на точния размер на дължимите разноски на частния жалбподател, тъй като съдът е прекратил производството по делото именно поради непредявяването на иска в дадения от съда срок.

Първостепенният съд е стигнал до частично правилни в настоящата ситуация и същевременно с това и частично неравилни и необосновани изводи, че не са налице законовите предпоставки за присъждането на целия и пълен адвокатски хонорар на жалбоподателя на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

В тази връзка въззивният съд следва да отмени частично обжалваното Определение на РС- Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно в частта му относно присъдените разноски и да присъди пълния адвокатски хонорар на ответника по заявлението Ф. в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ отчасти Определение с №1016 от 20.09.2021 г. постановено от Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч. гр. д. № 1779/2021 г., в частта за присъдените разноски, като ИЗМЕНЯ размерът на присъдените разноски за дължимото адвокатско възнаграждение от А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** към Д.И.Ф., с ЕГН ********** от 50 /петдесет/ лева на 300 /триста/ лева, като ОСЪЖДА А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Д.И.Ф., с ЕГН ********** още сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5