Решение № 532 от 13.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002503 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260705/15.09.2020 г., подадена от „Кардинал 07“ ЕООД, гр. Бяла Слатина, обл. Враца, ***, с ЕИК:106629937 чрез адвокат М.С. от АК-Враца срещу решение № 260010/26.08.2020 г., постановено по търг. дело № 152/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя срещу „Алианц Банк България“ АД, гр. София, район „Възраждане“, бул. „Мария Луиза“ 79, с ЕИК:128001319 искове за прогласяване нищожността на нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис рег. № 2874 от 02.07.2014 г. и удостоверено съдържание с рег. № 2875 от 02.07.2014 г., акт № 105 на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд-Бяла Слатина и за прогласяване за недействителен договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 128, том III, рег. № 3248, дело № 489 от 23.07.2014 г. на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд-Бяла Слатина; както и жалбоподателят е осъден да заплати на банката юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 420 лв.

По изложените съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд се позовал 1 единствено на оборимата презумпция на чл. 301 ТЗ, която в случая приложил абсолютно неправилно, без да е изследвал в тяхната съвкупност останалите, събрани по делото доказателства, при което не се основавала на установените фактически положения и била в противоречие със съдебната практика по приложението на тази материалноправна норма; както и че съдът погрешно тълкувал представения от ответника в проведеното на 19.06.2020 г. съдебно заседание протокол на едноличния собственик на капитала на „Кардинал 08“ ЕООД - едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ ЕООД, съгласно който било взето решение „Кардинал 07“ ЕООД да обезпечи със собствения си имот, (описан в протокола), отпуснатия на М. С. банков кредит от страна на „Алианц Банк България“ АД, като не е съобразил, че към момента на вземането на решението за обезпечаване на процесния кредит с имущество на „Кардинал 07“ ЕООД (на 21.07.2014 г.) М. Г. К. не била нито управител на „Кардинал 08“ ООД, нито едноличен собственик на капитала, т.е. решението било нищожно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Алианц Банк България“ АД чрез ю.к. Х. В., с който я оспорва като неоснователна и по изложените съображения моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди решението.

В съдебно заседание през въззивния съд жалбоподателят „Кардинал 07“ ЕООД не е изпратил представител, а въззиваемата страна „Алианц Банк България“ АД чрез процесуалния си представител юр.к. К. поддържа отговора си на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение като правилно и допустимо, както и претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Окръжен съд – Враца е образувано по искова молба на „Кардинал 07“ ЕООД с вх. № 9016/11.10.2019 г., с която са предявени искове срещу „Алианц Банк България“ АД и И. В. Р., ( по отношение на който производството е прекратено с влязло в сила определение № 943/23.10.2019 г. поради отказ от иска), както следва:

1) за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, пр. II-ро ЗЗД, поради липса на съгласие, на нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис рег. № 2874 от 02.07.2014 г. и удостоверено съдържание с рег. № 2875 от 02.07.2014 г., акт № 105 на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд - Бяла Слатина, с което пълномощно „Кардинал 07“ ЕООД упълномощава И. В. Р. да се разпорежда със следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 047 кв.м., което е поземлен имот кадастрален номер 1120, в квартал 88, одобрен със Заповед № 379/07.10.1993 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, а по регулация, съгласно казания план, представляващо част от УПИ парцел I, в квартал 88, ведно с намиращите се в него административна двуетажна сграда със застроена площ от 259 кв.м. и застроен обем 2 620 куб.м., построена преди 1950 г., масивна едноетажна сграда, представляваща склад работилница, със застроена площ от 131 кв.м. и застроен обем от 406 куб.м., построена преди 1975 г. и три броя 2 метални гаражи с поредни номера № 3, № 4 и № 5 от запад на изток, прилепени към северната страна на сградата - бивша собственост на АПК „Скът“, при граници на имота: изток — имот кад.

№ 1125, запад — имот кад. № 1121 и ***, юг - имот кад.

№ 1123, а съгласно скица на имота: поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.

***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. ***, п.к. 3 200, ***; Площ: 1 086 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 1120, квартал: 88, парцел: I част, съседи: ***, ***, ***, ***; *** и ***; собственици:

„Кардинал 07“ ЕООД,, ЕИК:106629937; сгради, които попадат в имота: сграда *** със застроена площ от 257 кв.м., брой етажи: два, предназначение: административна, делова сграда и сграда *** със застроена площ от 123 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и

2) за прогласяване за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 128, том III, рег. № 3248, дело № 489 от 23.07.2014 г. на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд - Бяла Слатина, с който „Кардинал 07“ ЕООД учредява в полза на „Алианц Банк България“ АД договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот и да бъде заличено в Службата по вписванията – Бяла Слатина на нотариалния акт.

Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том VI, рег. № 7551, дело № 943/2007г. на нотариус Г. Х., рег. № 407 на НК бил собственик на описания по-горе недвижим имот.

През м. юни 2019 г. получил от ЧСИ И. Ц., рег. № *** на КЧСИ съобщение за опис по изп. д.

№ 323/2019 г. в качеството на ипотекарен длъжник и длъжник М. С. като физическо лице, срещу когото ответникът се снабдил с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23/2019 г. по описа на PC - Бяла Слатина въз основа на договор за ипотечен кредит за текущи нужди № ПД-36274/21.07.2014 г., като върху ипотекирания имот съдебният изпълнител наложил възбрана.

По договора за кредит за текущи нужди с кредитополучател М. С. била учредена договорна ипотека върху собствения на ищцовото дружество недвижим имот, а за установяване на вземането на банката пред Окръжен съд - Враца било висящо производство по търг. дело № 102/2019 г., по което кредитополучателят М. С. бил оспорил упълномощаването на И. Р. да сключи договора.

Договорната ипотека била учредена с нотариален акт № 128, том III, рег. № 3248, дело № 489 от 23.07.2014 г. на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд - Бяла Слатина и при изповядването на сделката ищцовото дружество било представлявано от И. В. Р. като пълномощник, който се легитимирал с нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис рег. № 2874 от 02.07.2014 г. и удостоверено съдържание с рег. № 2875 от 02.07.2014 г., акт № 105 на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд - Бяла Слатина.

Пълномощното било използвано при сключването на договора за ипотечен кредит и според 3 ищеца било неистинско и неавтентично, тъй като положеният върху него подпис и почеркът на изписване на трите имена не бил на управителя на дружеството М. С., който не бил упълномощавал нито в лично качество, нито от името на ищцовото дружество И. Р. да извършва каквито и да било разпоредителни сделки и действия и/или действия по управление на собствените на дружеството имоти.

Чрез законния си представител ищцовото дружество не било давало съгласие и не било изявявало воля нито за упълномощаването на И. Р. с правата по нотариално завереното пълномощно, нито за учредяването на процесната договорна ипотека, поради което пълномощното било нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. II-ро ЗЗД и не било породило целените с него правни последици във връзка с учредяването на представителна власт на упълномощеното лице за извършване на действия и сделки от името и за сметка на дружеството.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска със съществуващата опасност собствените му недвижими имоти да станат обект на принудително изпълнение за погасяване на чужди задължения.

Също така, ищецът твърди, че на 23.07.2014 г., при учредяването на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 128, том III, рег. № 3248, дело № 489 от 23.07.2014 г. на нотариус А. К., рег. № *** на НК с район на действие Районен съд - Бяла Слатина дружеството било представлявано от лице без представителна власт - мним представител и това обуславяло състоянието на висяща недействителност на договора, който според ищеца не пораждал целените с него правни последици по учредяване на договорна ипотека. Ищецът заявява, че не потвърждава извършените от мнимия представител правни действия по учредяване на договорната ипотека и, позовавайки се на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, не желае да бъде обвързан от правните й последици.

Вписването на процесната ипотека в имотния регистър засягало правната сфера на ищеца и му пречела да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ипотекирания имот, поради което правел искане за заличаване на вписването.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Алианц Банк България“ АД е подал отговор на исковата молба, с който прави възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че в Окръжен съд - Враца било висящо производството по търг. дело № 102/2019 г., образувано по предявен от „Алианц Банк България“ АД срещу М. А. С. иск с правно основание чл.

422 ГПК за установяване на вземания на ищеца за сумата 50 864.40 лв. по договор за ипотечен кредит за текущи нужди № ПД- 36274/21.07.2014 г., по което ответникът бил оспорил подписа и почерка в нотариално завереното пълномощно от 02.07.2014 г. и следвало да депозира своите възражения и насрещни искове в рамките на по-рано образуваното производство, а така било налице опасност от постановяване на противоречиви решения по взаимно свързани спорни права.

Алтернативно ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че нотариално завереното пълномощно представлявало диспозитивен документ и в тази връзка излага съображения относно оспорването на неговата истинност. Посочва, че пълномощното и договорът за ипотека бил „осъществени“ от нотариус К., при което било налице 4 извършено продължавано престъпление.

На следващо място ответникът развива правни съображения в подкрепа на твърдението си, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежали само констативни нотариални актове, а не и такива, с които се прехвърляло, изменяло или прекратявало вещно право върху недвижим имот.