Решение № 2040 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110151381 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 366725/10.11.2025 г., от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Г. С. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С*, общ. Столична, обл. София (столица), с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 432.72 лева главница за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 766.23 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., начислена върху главница от 432.72 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 84.11 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, 1 ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането 4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 21.40 лева – лихва за периода 15.08.2022г. до 17.07.2025 г., начислена върху главница от 84.11 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 2370/28.07.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2025 по описа на РС - Плевен, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1303, общ. В*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът съсобственик на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че сумата е погасена по давност и няма облигационно отношения. Сочи, че погасените суми за периода от м.05.2022 г. до 07.2022 г. са изцяло погасени по давност. Оспорва наличието на облигационна връзка. Оспорва размера на дължимата сума за сградна инсталация с оглед решение по дело С-760/23. Твърди, че сумите за ДР също не се дължат. Оспорва и исковете за мораторна лихва.

Иска от съда да укаже на ищеца да посочи стойността на сградната инсталация. Иска да не се допускат експертизи.

Възразява срещу представените доказателства, тъй като не е ясно кога и къде са публикувани ОУ. Дали са влезли в сила.

Противопоставя се на искането за компенсация на разноски. Прави 2 възражение по чл.78, ал.8 ГПК. Претендира разноски. Моли съда да отхвърли исковете.

Във възражението по чл.414 ГПК, оспорва наличието на облигационна връзка, че е потребител на топлинна енергия, че е доставяна топлинна енергия, че вземането е погасено по давност, че не се дължи ДР. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба. Поддържа исковете.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Х.. Поддържа ОИМ. Твърди, че не е доказана облигационната връзка. Възразява срещу указанията по чл.161 ГПК за давността и срещу възнагражденията на вещите лица. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 238/05.01.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 58-74 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 238/05.01.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 58-74 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 3 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от Заповед по ЗТСУ от 10.11.2003 г. ответникът * Г. е станал собственик на апартамент № *“, м. Центъра, на основание чл.98 ЗТСУ – обезщетение на отчужден имот (л. 11 от делото).

Видно от л.9-10 от делото, ответникът е подал декларации до ищеца през 2001 г., с които заявил че ще ползва имота и иска отопление за битови нужди.

Следователно от 2003 г. ответникът е собственик на процесния апартамент.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.

Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 95-107 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се 4 установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. Установи се, че процесното количество топлинна е начислена на база неосигурен достъп до жилище на максимална мощност за сградата. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и и м о т (л. 10-112 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

По делото е прието комплексна съдебно-техническа експертиза (КСТЕ) (л.91-94 от делото) по повод влязло в сила на 10.02.2025 г. Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката, с което се изчислява сградната инсталация. Доколкото решението има действие занапред от 10.02.2025 г., то същото не засяга процесния период, поради което съдът не го кредитира, поради неотносимост.